Пере ли се сигналът срещу кандидат за ВСС?

Някой заплашва прокурори, за да гласуват за определен кандидат за Висшия съдебен съвет.

Това научихме първо от Асоциацията на прокурорите в България, която на 8 септември публикува позиция зад лозунга „ВСС не се избира със страх“. В нея се твърди, че до членове на управителния ѝ съвет била достигнала информация за натиск върху прокурори и административни ръководители. Описани са заплахи с бъдещи дисциплинарни и кадрови действия, отстраняване, медийни атаки и компромати. Срещу подкрепа били обещавани назначения, повишения и постове. Внушавало се, че изборът е „сигурен“, а отказалите да съдействат ще понесат последици.

Това е достатъчно подробно, за да произведе тревога, и достатъчно неясно, за да не позволи проверка.

Няколко дни по-късно министърът на правосъдието Николай Найденов съобщи, че чрез създадения от министерството канал е постъпил сигнал за влияние върху избора. Подателят бил кандидат за ВСС. Сигналът щял да бъде препратен на „компетентните органи“. Министърът отказа да назове автора, не посочи срещу кого е сигналът и не каза кои факти намира за достатъчно сериозни, за да говори публично. Знаем обаче, че министърът го намира за сериозен, но само ако написаното в него е вярно.

Това условие е съществено. Ако сигналът е достоверен, кандидат, който води кампанията си със заплахи, обещания и натиск, следва да понесе всички предвидени последици, включително за участието си в избора. Започваме да се тревожим дали и колко бързо това ще стане и да произвеждаме очаквания за бърза проверка, защита на засегнатите прокурори и ясна информация за предприетите мерки, така че виновният да не бъде прикрит зад тайната на процедурата.

Все така обаче не научаваме кой заплашва, кого е заплашил, кога, къде и с какви думи. Не знаем дали става дума за преки свидетелства, преразказани слухове или предположения. Дори не знаем дали сигналът е верен.

Но вече се настройваме срещу един от 25-те кандидати и започваме да пресмятаме кой от тях може да е злосторникът. Неизвестното обвинение вече е получило два усилвателя: съсловна организация и министър на правосъдието, чийто авторитет придава усещане за сериозност.

Ами ако факти всъщност няма?

Този механизъм има име: информационно изпиране чрез институционално узаконяване.

Слухът тръгва без име – по форуми, социални мрежи, коридори. Организация му осигурява трибуна. Кандидат го превръща в ,,сигнал“. Институция го препраща към друг държавен орган и публично му придава сериозност. Ако бъде образувана преписка, новината вече ще гласи, че кандидат за ВСС е „официално проверяван“. После ще заговорят „осведомени източници“. Накрая процедурата ще остане на преден план, а въпросът откъде е тръгнала историята и с какви доказателства, ще потъне.

Подобно отделяне на информацията от нейния източник, контекст и доказателствена стойност се наблюдава и по други чувствителни теми. В случая „Петрохан“ разсъждения, представяни като изводи от експертиза, бяха разпознати като произволни версии за личния живот, отношенията и поведението на загиналите. Те не следват от ясно установени факти, но засягат паметта на мъртвите, техните близки и възможни жертви. Институционалният произход на информацията започна да придава привидна тежест на тези „версии“, без да има кой да противодейства – засегнатите са мъртви или са деца.

Случаите са различни. Номерът е сходен: щом информацията мине през институция, публиката започва да я приема за истина, макар още никой да не е доказал нищо.

Механизмът вече е описан отвътре

През лятото на 2023 г. Борислав Сарафов разказа пред вестник „Сега“ как според него е действал подобен механизъм в прокуратурата при Иван Гешев. По думите му прокурорският пресцентър подготвял поръчкови публикации за определени медии и фиктивни сигнали от несъществуващи лица. Публикациите и сигналите след това служели като формално основание за прокурорски проверки срещу набелязани хора.

По разказа на Сарафов първо се произвежда поводът, а после същата институция се позовава на него, за да започне проверка. Новината вече е самата проверка. Кой и защо е създал повода остава зад кадър.

Няма публична информация дали описаните от Сарафов практики са били проверени, преустановени и последвани от организационни или кадрови мерки.

Твърденията на Сарафов не доказват, че днешният сигнал е създаден по същия начин, но поставят някои въпроси – след като подобна технология е била прилагана от най-високо ниво в прокуратурата, къде са гаранциите, че не продължава да се прилага при избор за органа, който решава прокурорските назначения, повишения и дисциплинарна отговорност?

Затова институционалната сдържаност е задължителна. Вместо нея получихме публично разгласяване на обвинение без обвинен, без публично известен пострадал, без факти и без възможност за отговор, но и без възможност действителният извършител да бъде спрян от състезанието.

След като изложи оплаквания, АПБ дължи и някои отговори

Асоциацията на прокурорите заявява, че не води кампания срещу никого. Същевременно позицията ѝ описва почти завършен ипотенциално компроматен сюжет за тежки нарушения, приписани на неназован кандидат.

Откъде тръгва разказът и кой от хората, занесли го в управителния съвет, лично е чул заплахите? Подадени ли са конкретни сигнали преди публикуването на позицията, или организацията е разгласила непроверени разкази? Към кой орган са изпратени данните и какво точно е можело да бъде проверено в тях?

Мълчанието по тези въпроси оставя подозрението, че позицията подготвя публичната среда за последващ удар.

АПБ трябва да отговори и как е гарантирала собствената си ненамеса в изборите. Двама от заместник-председателите ѝ са кандидати за ВСС. Член на управителния съвет е дъщеря на трети кандидат. Участвали ли са тези лица в обсъждането и приемането на позицията? Отвели ли са се от решенията на организацията, които могат да влияят върху кампанията? Има ли протокол, от който това да се установи?

Позоваването на организационна независимост не е достатъчно, когато ръководни лица имат пряк изборен интерес. Нужна е доказуема процедура, която изключва използването на авторитета на сдружението в полза на едни кандидати и във вреда на други.

Министърът вече участва в кампанията

Министърът има право и задължение да препрати сигнал до компетентен орган. Публичното му разгласяване преди проверката е отделно решение, което избърза да превърне непроверен сигнал в национална новина и постави въпроса – как министърът ще защити изборния процес от последиците на разгласено, но евентуално недоказано или продължително висящо обвинение?

Ако проверката не установи нищо, ще бъде ли това съобщено със същата публичност? Ще разберем ли кога е приключила, какъв е резултатът и имало ли е изобщо данни за нарушение? Или ще остане само първата новина – че срещу неназован кандидат е подаден „сериозен“ сигнал?

Тук се вижда основният риск. Подателят може да остане неизвестен. Проверяваният също може да не бъде назован официално. Междувременно в професионалната общност ще се разпространява „изтекла информация“ кой е той и за какво го проверяват. Човекът ще бъде разпознаваем за избирателите си, но няма да разполага с официално обвинение, на което да отговори. При публична реакция ще му бъде казано, че сам се е разпознал в неназован сигнал. При мълчание слухът ще се движи без съпротива.

Междувременно всички се чудят кой е този, който анонимно обвинява свой опонент зад завеса, докато държавни и съсловни институции разпространяват обвинението вместо него, а набеденият – един или повече – понася слуховете пред цялата професионална общност. Поверителността може да е оправдана в рамките на проверката, но публичното ѝ оповестяване задължава институциите да дадат достатъчно информация за предмета, гаранциите за безпристрастност и резултата. В предизборната среда това създава неравенство.

И идеална конструкция за репутационен удар: публично петно без публичен автор и без предмет на защита.

От бъдещите членове на ВСС обществото очаква разграничение от досегашните практики на задкулисие и подмолен натиск. Това предполага подателят да излезе на светло и да освети твърденията си.

Правилата на ВСС оставят вратата отворена

Правилата за избора забраняват отрицателната кампания срещу друг кандидат. Не уреждат обаче бърз и независим ред за проверка на компромат, разпространен чрез сигнал, съсловна организация или институционално изявление. Няма ясен срок, компетентен орган, право на отговор и задължение резултатът да бъде огласен преди гласуването.

Затова ВСС трябва да каже как ще защити избора, ако срещу кандидат бъде разгласено непроверено обвинение. Ще установи ли кой е източникът, има ли изборен интерес и координирани ли са отделните публични действия? Ще осигури ли незабавно право на отговор и решение, преди обвинението да е изпълнило предназначението си?

Проверка, приключила след избора, няма да поправи опорочения вот. Оправдание след загубена репутация също не връща положението отпреди удара.

АПБ, министърът, ВСС и сезираните органи носят отговорност да установят истината и да не позволят процедурите им да прикрият действителен натиск или да бъдат използвани като пералня за компромат.

В противен случай въпросът вече няма да бъде кой е заплашвал прокурори.

Ще бъде кой използва институциите, за да накара прокурорите да се страхуват от избора си.