Готово ли е НАТО за война, щом още се учи от примери от ВСВ?

„Руската инвазия в Украйна отне живота на стотици хиляди хора. Конфликтът се превърна и в полигон за изпитание на нови оръжейни системи, като постави пред НАТО неудобния въпрос: готов ли е Алиансът за следващата война, в която може да се наложи да участва?“

Петима украински и западни представители в сферата на отбраната заявиха, че развитието на бойното поле се променя толкова бързо, че някои оръжия и тактики на НАТО рискуват да остареят. Докато Украйна — която не е член на Алианса — се адаптира в рамките на седмици, НАТО купува и разработва системи в продължение на години, а понякога и десетилетия.

Войната в Украйна и постоянните критики на президента на САЩ Доналд Тръмп към европейските съюзници накараха много държави от НАТО рязко да увеличат разходите си за отбрана. В момента Пентагонът преразглежда американското военно присъствие в европейските държави, които Тръмп обвинява, че разчитат прекомерно на американската защита и отказват да помогнат за воденето на непопулярната му война срещу Иран.

Денис Щилерман – съсобственик и главен конструктор на Fire Point — водещ украински производител на ракети и дронове — посочи, че танковете вече са „безполезни“, тъй като дрон на стойност около 5000 долара може да унищожи една такава бронирана машина. Въпреки това Европа продължава да харчи значителни средства за танкове, които според много военни анализатори все още имат важна роля в бъдещите бойни действия.

Евтините дронове промениха войната и по други начини. Военнослужещи, които се събират на групи, както и големи колони от превозни средства, вече са много по-лесни цели.

„Те са добри в щурмуването на позиции“, заяви Олександър Пивненко, командир на Националната гвардия на Украйна, по повод международните военнослужещи, с които неговите части са провеждали обучение миналата година. „Но ако над вас има дрон, а вие дори не поглеждате нагоре, как мислите, какво ще се случи с вашето отделение?“.

През юни се проведе военно учение на НАТО край Палдиски в Естония — малка балтийска държава, която в момента укрепва 210-километровата си граница с Русия. По време на учението американски и европейски военнослужещи оказваха помощ на десетки условно ранени в полеви болници. Учението обаче се проведе при предположението, че НАТО ще контролира въздушното пространство над болниците — нещо, което вече не може да се приема за даденост в ерата на евтините, трудно забележими дронове с голям обсег.

Вместо просто да получават обучение и помощ от НАТО, украински представители описаха нарастващата роля на Киев в предаването на опит и поуки на Алианса, натрупани от войната с Русия. Те обаче заявиха и че военната бюрокрация на НАТО изпитва трудности при усвояването на тези уроци. Украински офицер, преминал обучение по психологически операции на НАТО в Румъния, заяви, че някои учебни материали на Алианса все още се основават на примери от Втората световна война.

Войната в Украйна разкри и уязвимост, която според представители на НАТО е много по-трудна за преодоляване: противовъздушната и противоракетната отбрана. Непрестанните руски ракетни атаки срещу украински градове подчертаха зависимостта на Европа от сложни американски системи за противоракетна отбрана, като „Пейтриът“, използвана за първи път по време на войната в Персийския залив през 1991 г. Украйна изпитва критичен недостиг на прехващачи за „Пейтриът“ — ракетите, предназначени да унищожават приближаващи заплахи.

Опасенията, че зависимостта от тези системи може да се превърне в стратегическа уязвимост, накараха Европа да разработва алтернативи, независими от САЩ. Украйна очаква доставката на новата френско-италианска система за противовъздушна отбрана SAMP/T-NG, предназначена за прехващане на балистични ракети. Франция обеща да ускори доставката ѝ за Киев, а по-рано европейски дипломати съобщиха, че се очаква системата да пристигне до следващата пролет.

Украинското министерство на отбраната заяви, че украинските военнослужещи и тези от НАТО имат много какво да научат един от друг. Министерството определи използването от Украйна на дронове и средства за радиоелектронна борба като „без аналог в света“ и приветства усилията на европейските държави да помогнат за противодействието на руските атаки с дронове и ракети.

През юли Украйна и девет европейски съюзници създадоха коалиция за противовъздушна отбрана, която включва планове за съвместно разработване на нова система за противодействие на балистични ракети. Проектът, известен като „Фрея“, обединява около дузина компании, като Fire Point е водещият частен партньор. Целта е да бъде създадена система, която да е по-евтина и по-бърза за производство от „Пейтриът“, като същевременно гарантира, че Европа, а не САЩ, ще контролира производството ѝ.

„Ако похарчите 20 милиарда долара за система за противовъздушна отбрана, трябва да бъдете независими по отношение на собствената си сигурност“, изтъкна Щилерман.