Боян Рашев: Европейският индустриален мотор е вятър работа

„Гледайки средните цени на тока на пазара “Ден напред” за утре – рекордно високи в цяла Европа и особено в Южна Швеция, Дания и Германия – мога да направя обосновано предположение, че вятърът планира да си вземе отпуск, който неприятно съвпада с първите по-дълги почивки на слънцето. Точно толкова пряка е зависимостта на наличието и цената на електричеството в гореспоменатите региони и средната скорост на вятъра и продължителността на слънцегреене там…„

Така започва неделният ми текст по въпроса за експлодирането на цените на пазара „Ден напред“ в Европа. Днес данните от понеделник са налични и можем да проверим вчерашното допускане.

Започвам със слона в стаята – Германия. В 19:45 ч. вчера цената на тока там е достигнала 740 евро/MWh – нов рекорд за 2026 г. Потреблението е 58.1 GW, а производството – само 41.8 GW. Това значи, че в този момент най-голямата европейска икономика е трябвало да внася 16.3 GW или 28% от текущото си потребление, за да задоволи товара на системата. Само за сравнение – това е около 4 ПЪТИ повече от средния товар на България през лятото. Друг важен аспект – този огромен недостиг за късмет се случва във време на относително ниско потребление. В студена зимна вечер потреблението там редовно надхвърля 75 GW. Наличните централи обаче са същите.

Точно според неделното ми предположение, вятърът е бил в отпуск – 71 GW наземни вятърни централи са осигурявали под 380 MW мощност, тоест работил е само 0.5% от целия инсталиран ветрови капацитет на сушата. 11-те GW офшорни централи са добавяли 1.5 GW, което е малко повече. Слънцето вече отсъства напълно от системата. Крайният резултат е, че 200 GW инсталирани системни ВЕИ дават по-малко от 2 GW товар.

Разбира се, огромната дупка в баланса се запълва преди всичко от въглищни и газови ТЕЦ – общо 28 GW. Сред тях напук на всички политически мантри с особено високо ниво на утилизация изпъкват „най-мръсните“ лигнитни централи – работят 11.3 от 14.8 GW инсталирана мощност. Забележително слабо е присъствието на толкова обичаните в Германия газови ТЕЦ – работят само 9.6 от 35.3 GW. Да, цената на горивото има значение.

Следващата графика показва подобното положение в Дания в същия 19:45 ч.

Разликата е, че там вече си нямат значими мощности ТЕЦ, така че им се налагат да внасят 43% от нужното на системата електричество. Съответната пикова цена достига 756 евро/MWh.

Данните на energy-charts.info странно не показват ролята на модерните батерии в цялата работа, a те са много и в двете споменати страни. Допускам, че просто не са отразени. Ако имаха съществено значение за системата обаче, цените нямаше да са такива. А говорим само за първия летен епизод на вечерно затихване на вятъра. Ситуацията през зимата би била далеч по-сложна.

Електроенергийните системи на Германия и Дания, но също и Белгия и Великобритания изцяло зависят от капризите на вятъра.

Духа ли, има евтин ток. Спре ли, все още има ток – останалите европейски страни не са самоубили енергетиките си в такъв мащаб – но той е много скъп. Това значи, че европейският индустриален мотор е вятър работа.