Разграден двор ли е България: Русия и взривовете в „ЕМКО“

Разграден двор ли е България: Русия и взривовете в „ЕМКО“

Коментар на Емилия Милчева:

За втори път за 33 дни взривове подпалиха оръжейни складове на “ЕМКО”, но властта не смее дори да допусне, че е възможно да става въпрос за терористичен акт или диверсия, зад които да стои чужда държава.

Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев се опитва да прехвърли отговорността за инцидентите, които зачестиха, на собствениците. След случилото се в нощта на 11 срещу 12 септември той откри „неглижиране“ на условията за съхраняване на бойни вещества и на мерките за сигурност.

Къде са ДАНС и МВР

Само че физическа охрана на обекта е имало. А обектите на „ЕМКО“ са били проверявани от МВР седем пъти само от началото на тази година – последно едва 20 дни преди взрива. Нарушения не са установени и това е удостоверено с протоколи. Ако охраната е била неглижирана, какво точно са проверявали от МВР? Ако не е била – защо министърът обвинява компанията още преди разследващите да са установили причината?

От 2016 г. “ЕМКО”, собственост на Емилиян Гебрев, е включена в официалния списък на „стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност“, където са и почти всички предприятия от отбранителната индустрия. Това означава, че физическата охрана в периметъра на обекта е задължение на компанията. Държавата носи отговорност за контрола, контраразузнавателната защита и предотвратяването на външни посегателства. Така че Демерджиев да не свежда националната сигурност до здравината на оградата и трудовата дисциплина на пазачите.

В декларация след взривовете от „ЕМКО“ заявяват, че “всички подобни инциденти (в оръжейната индустрия, б.а.) от 2011 г. досега са предизвикани от външни сили”. Шестимата руски граждани, издирвани за четири взрива в български оръжейни предприятия, включително в склад на ЕМКО, в периода 2011-2020 г., са привлечени като обвиняеми именно за тероризъм. През януари 2024 г. съдът одобри европейски заповеди за ареста им.

Диверсии в Европа

Ако и сегашните взривове са умишлени, държавата е изправена не пред поредица от „инциденти“, а пред възможни терористични актове. Тази хипотеза означава разследващите да не се ограничават с оглед на пораженията и проверки на складовете за боеприпаси, с което се измъква министър Демерджиев.

Необходимо е да се търсят връзки между отделните взривове, общ модел на проникване и евентуална връзка с руската диверсионна дейност в Европа. Европейските служби разследват не от вчера атаки срещу инфраструктура и военни доставки и въпросът дали взривовете в български оръжейни предприятия са част от същите операции трябва да получи отговор.

Основания за такава хипотеза има. Според разследване на германското издание „Велт“експлозивът за неуспелия атентат срещу летище Лайпциг е бил пренесен през България и Сърбия, вероятно укрит в кухини на товарни автомобили. Германските служби са идентифицирали двама предполагаеми извършители – беларусин и руснак. Руският гражданин, отговарял за подготовката и логистиката, е свързан с военното разузнаване ГРУ.

На 4 август дрон, натоварен с около 1,8 кг „Семтекс“, е достигнал до украински транспортен самолет „Антонов“ на летището в Лайпциг. Зарядът не се е взривил само защото детонаторът се е откъснал. Самолетът е бил зареден с около 25 000 литра керосин и според германските разследващи експлозията е можела да разруши част от летището. Германия назова Русия и предприе ответни мерки. България проверява катинарите.

Зад взривовете в обекти на “ЕМКО” стоят преплетени българо-руски връзки и икономически интереси, заяви Гебрев пред NOVA, когото агенти на ГРУ се опитаха да отровят през 2015 г. “Изчезват документи, прокуратурата замазва всичко… Ето самата Германия каза, че взривът в дрона в Лайпциг е тръгнал от България. Ние сме разграден двор”, каза собственикът на “ЕМКО”.

Да има или да няма заседание на КСНС

След августовския взрив в склад на “ЕМКО” Окръжна прокуратура-Габрово продължава да събира доказателства за “всички версии”. Месец по-късно има нов взрив, а вместо да отчете какво са свършили службите след първия, Демерджиев обеща нови проверки след втория. И пак насочва прожекторите към подценяване на мерките за охрана – “пенсионирани пазачи и някакъв тип камери”. Макар МВР да е пълно с пенсионирани служители.

При обоснована хипотеза за терористичен акт държавата трябва да задейства Националния план за противодействие на тероризма и да направи обща оценка на заплахата. Това означава координация между МВР, ДАНС, прокуратурата и военното разузнаване, засилена охрана на стратегическите обекти от военно-промишления комплекс и обмен на информация с партньорските служби.

Вместо това президентът – и кандидат за президент – Илияна Йотова се скри зад обтекаемото „обмисля“ дали да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Все едно въпросът е дали случаят заслужава място в календара ѝ, а не дали България е обект на поредица от диверсии срещу отбранителната ѝ индустрия. Премиерът Радев предпочита да мълчи.

Свикването на КСНС е необходимо, защото в него участват ръководителите на службите, правителството и лидерите на парламентарно представените партии. От службите ще се искат отговори има ли координирана диверсионна дейност срещу оръжейния комплекс, кой я организира и как държавата ще защити предприятията. КСНС може да принуди институциите да излязат от удобното безличие на „външна намеса“ и да кажат каква точно заплаха разследват. Ако изобщо разследват.

Защо не искат да произнесат името на Русия

Показателно е и мълчанието на „Възраждане“. Партията не намери какво да каже нито след първия, нито след втория взрив. Очевидно националната сигурност е удобна тема, докато не се налага да бъде произнесено името на Русия. Ако властта допусне, че става въпрос за руски саботаж, ще трябва да признае, че оръжейната индустрия може да е системно атакувана, а службите не са предотвратили поредния взрив.

По-лесно е да проверява пазачите на складове.