Войната между хутите и Саудитска Арабия е трагедия за Доналд Тръмп

Във вторник йеменските бунтовници хути атакуваха четири града в южната част на Саудитска Арабия – пореден епизод от разрастването на продължаващата от шест месеца война в Близкия Изток, пише The Independent.

Подкрепяната от Иран групировка обяви, че започва мащабна операция дълбоко в саудитска територия, като заяви, че е нанесла удари по военновъздушна база и енергийна инфраструктура в страната, и разпространи кадри от експлозии при атаки срещу камиони близо до границата.

По-късно контролирани от хутите медии съобщиха, че саудитски бойни самолети са извършили четири въздушни удара в йеменския район Джуба, източно от столицата Сана – още един признак за ескалация, довел до повишаване на цените на петрола с 2% до 99 долара за барел.

От седмици напрежението расте в района на входа към Червено море, където хутите атакуват саудитски кораби в подкрепа на Иран, който поддържа собствена блокада на Ормузкия проток в опит да принуди САЩ да отстъпят.

Анализатори твърдят, че Вашингтон не може да си позволи да пренебрегва продължаващия проблем с хутите на запад и че може да се наложи създаването на по-широка коалиция, за да се затвори окончателно вторият нестабилен фронт във войната с Иран.

Защо хутите атакуват Саудитска Арабия?

Бунтовниците хути са военно, политическо и религиозно движение, което управлява по-голямата част от Северозападен Йемен и нарушава световната търговия и енергийните пазари чрез удари по товарни кораби и танкери в Червено море.

Групировката влезе в новините в периода 2023-2025 г. заради атаките си срещу корабоплаването в този морски път в подкрепа на ХАМАС в Газа.

Оттогава зачестиха атаките срещу саудитски плавателни съдове около протока Баб ел-Мандеб – ключова точка, контролираща морския трафик към морето – в подкрепа на Иран, който използва смущенията в търговското корабоплаване като лост във войната си със САЩ.

Едмънд Фитън-Браун, бивш британски посланик в Йемен, заяви пред The Independent, че „няма съмнение“, че групировката е действала в координация с Техеран.

Г-н Фитън-Браун, който е старши сътрудник във „Фондацията за защита на демокрациите“ (Foundation for Defense of Democracies), отбеляза, че след месеци на атаки по море хутите „смятат, че е дошъл моментът да изпитат решимостта на Саудитска Арабия“.

„Те смятат, че саудитците вече нямат воля за борба. Смятат, че саудитците са се показали слаби и уплашени пред лицето на иранците“, заяви той. „Хутите смятат, че това е моментът, в който могат ефективно да поставят по-високи изисквания и да накарат саудитците да се съгласят на още по-изгодни за тях условия, отколкото са били готови да приемат по-рано“.

Саудитска Арабия води борба с хутите от години, като оглавява военната интервенция срещу групировката от 2015 г. насам с цел да ги изтласка от столицата и да възстанови правителството, свалено от власт през 2014 г.

Досега обаче те не са успели да попречат на групировката да сплашва търговските кораби, преминаващи през Червено море.

Какво означават последните удари за регионалната стабилност?

Ракетните удари и атаките с дронове във вторник бяха насочени главно към енергийната инфраструктура в южната част на Саудитска Арабия, но големият брой жертви подсказва, че това са едни от най-мащабните нападения срещу кралството от началото на войната през февруари.

Тези атаки не са ново явление, а се вписват в по-широкия конфликт, обхванал Близкия Изток, отбелязва Линдзи Нюман, асоцииран сътрудник в „Чатъм хаус“ (Chatham House).

„Хутите започнаха да атакуват танкерите, преминаващи през Червено море, след събитията от 7 октомври, което доведе до спад на трафика с близо 50% според наличните данни на МВФ“, обясни тя пред The Independent. „През този период не се наблюдава трайно възстановяване на корабоплаването през Червено море. Рисковете в Червено море сега се съчетават с уязвимостта в Ормузкия проток, свързана със стратегията на Иран да оказва натиск върху регионалните участници и световната икономика“.

Г-жа Нюман посочи, че един от основните нерешени въпроси е устойчивостта на мрежата от прокси групировки (съюзници, действащи от името на Иран) в региона. Въпреки че капацитетът на ХАМАС и „Хизбулла“ е отслабен, военните сили на хутите „се оказват по-трудни за овладяване“ въпреки усилията за спирането им.

От решаващо значение, според нея, е фактът, че този въпрос не е бил засегнат във временната договореност между САЩ и Иран от юни. Преди избухването на войната през февруари Вашингтон настояваше да се повдигне темата за подкрепата на Иран за регионалните прокси групировки.

„Събитията от тази седмица ясно показват, че решението на въпроса с тези прокси групировки трябва да бъде част от всеки план за излизане от по-широкия регионален конфликт. В противен случай тези групировки могат – и вероятно ще – се превъоръжат и ще продължат да дестабилизират обстановката в региона“.

Какво следва?

След атаките на хутите тази сутрин, Обединеното командване на силите на коалицията – водената от Саудитска Арабия група, която се сражава с хутите по време на гражданската война в Йемен – се зарече „решително да се противопостави“ на „враждебния подход“ на хуситите.

Саудитският външен министър Файсал бин Фархан ал Сауд осъди атаките на хутите, но настоя, че „пътят към дипломацията не е затворен“, въпреки че самите хути обвиниха коалицията в нанасяне на удари по провинциите Ал Джауф, Ал Байда, Мариб и Таиз.

„Саудитска Арабия винаги ще подкрепя дипломатическите решения, но кралството никога няма да се поколебае да защити себе си и своите интереси. Ще използваме всички средства, за да изпълним задачите и задълженията си“.

Али Шихаби, саудитски анализатор, обаче постави под съмнение надеждите за дипломатическо решение, заявявайки пред CNN: „Саудитска Арабия осъзна, че хутите не проявяват разум и има съвсем малък шанс за постигане на политическо споразумение с тях“.

Рискът за хутите, според г-н Фитън-Браун, се състои в това, че саудитците „изглеждат склонни да отвърнат на удара“, след като са координирали военноморска коалиция с Турция и Пакистан – т.нар. „Споразумение за съвместна отбрана от Мека“ – с цел противодействие на агресията на хутите.

Въпреки това Анкара и Исламабад не бързат да се притекат на помощ на Рияд, а кралството се оказва в конфликт с Обединените арабски емирства (ОАЕ) в момент, когато двете страни би трябвало да действат единно срещу Иран.

Г-н Фитън-Браун отбеляза, че регионът очаква американско лидерство, което да признае връзката между отделните фронтове и да се намеси там, където саудитците не са успели да наложат спазването на морското право.

„Ако американците пренебрегнат Червено море и тази заплаха за Саудитска Арабия от страна на хутите, това би било напълно контрапродуктивно“, заяви той.

„Разбира се, американците са недоволни, тъй като не получиха европейска подкрепа за войната си срещу Иран. Но според мен те положиха твърде малко усилия за сформирането на коалиция, посветена на прилагането на морското право“.