Шест последици от шест месеца война в Иран

Шест месеца, след като Съединените щати и Израел започнаха ударите срещу Иран, войната, която президентът Доналд Тръмп нарече „малка авантюра“, се превърна в крайно непопулярна патова ситуация, която заплашва да провали президентството му.

Иран не се е предал, корабоплаването през Ормузкия проток остава сериозно нарушено, а няма ясен път към прекратяване на конфликта, за който Тръмп някога прогнозира, че ще приключи за четири седмици.

Сега, очевидно признавайки, че по-нататъшни военни удари няма да принудят Иран да направи отстъпки, САЩ се връщат към кампания на икономически натиск с надеждата да отслабят допълнително иранското правителство. Държавният секретар Марко Рубио е заявил на съюзниците, че засега е малко вероятно САЩ да предприемат нови атаки.

Какво ще се случи оттук нататък, не е ясно, но много от вероятните дългосрочни последици от войната — за Съединените щати, Иран и световната икономика — вече са очевидни.

Ето шест от тях:

1. Тръмп плаща политическа цена

Войната беше непопулярна още от самото начало, а сега е още повече. Според проучвания рейтингът на одобрение за Тръмп е спаднал от 40% на 33% от началото на конфликта, тъй като покачващите се цени на бензина подкопаха обещанието му от предизборната кампания през 2024 г. да намали разходите за американците.

Тръмп, който водеше кампания с обещанието да сложи край на войните, твърди, че натрупването на ракетен арсенал от Иран и ядрените му амбиции са наложили предприемането на действия, но не е успял да убеди повечето избиратели. Според проучванията едва 31% от американците одобряват конфликта. Това е по-нисък дял от този при други скорошни военни конфликти на САЩ на сходен етап, включително войната в Афганистан, която в продължение на години е имала над 50% одобрение.

Гневът на избирателите заради високите цени създава проблеми за Републиканската партия на Тръмп преди междинните избори през ноември, когато партията трябва да защити крехките си мнозинства и в двете камари на Конгреса.

Конфликтът също така задълбочи разрива между по-изолационистки настроените републиканци, които искат бърз край на войната, и републиканските законодатели, които смятат, че Тръмп трябва да продължи военния натиск върху Техеран.

2. Войната разтърси световната икономика — но по-слабо от опасенията

Атаките на САЩ и Израел предизвикаха тревога заради Ормузкия проток — който се стеснява до около 34 км между Иран и Оман — през него се извършва приблизително 1/5 от световните енергийни доставки. Нарушаването на корабоплаването доведе до рязък скок на цените на петрола и породи опасения от глобален икономически спад.

Щетите са значителни, но са по-малки от първоначалните опасения на много икономисти. Международният валутен фонд понижи два пъти прогнозата си за световния икономически растеж от началото на войната и сега очаква световната икономика да нарасне с 3% тази година в сравнение с прогнозата от 3,3% през януари.

Въпреки това световната икономика се оказа по-устойчива, отколкото по време на петролните шокове през 70-те години. Големите икономики са по-малко зависими от енергията, отколкото тогава, а силното потребление и инвестициите — включително продължаващият бум в областта на изкуствения интелект — помогнаха за смекчаването на удара.

3. Иран е отслабен, но не и победен

Иранските военни сили и икономиката на страната претърпяха тежки щети, но Техеран все още може да нанася удари и да държи Ормузкия проток затворен.

През май главнокомандващият американските сили в Близкия изток адмирал Брад Купър заяви пред Конгреса, че американските сили са унищожили 161 ирански военноморски плавателни съда и са извели от строя 82% от системите за противовъздушна отбрана на Иран. По думите му иранските военновъздушни сили, които преди това са извършвали до 100 бойни полета дневно, вече не провеждат мисии.

Въпреки това Иран все още разполага с дронове и ракети и успешно атакува кораби и американски военни обекти в региона.

През март беше съобщено, че Съединените щати могат със сигурност да установят, че са унищожили само около 1/3 от огромния ракетен арсенал на Иран. Статутът на още около 1/3 е по-неясен, но според източници по това време бомбардировките вероятно са повредили, унищожили или затрупали тези ракети в подземни тунели и бункери.

Войната отне живота на хиляди хора и задълбочи икономическата криза в Иран, като ускори инфлацията и наруши търговията. По данни на Статистическия център на Иран през юли инфлацията при храните е достигнала 128% на годишна база.

Освен това обаче конфликтът изтласка политическите разделения на заден план и доведе до по-ожесточени репресии срещу инакомислието.

4. Близкият изток е дестабилизиран, а съюзниците на САЩ са изложени на риск

Целта на войната на САЩ и Израел беше да отстрани Иран като заплаха за Близкия изток, но според анализатори вместо това тя е насърчила Техеран и е направила региона по-несигурен.

Иранските атаки с дронове и ракети срещу арабските държави от Персийския залив – съюзници на САЩ, засегнаха американски военни и дипломатически обекти и нарушиха въздушния транспорт.

Атаките на Иран срещу корабоплаването, съчетани с блокадата на хутите срещу свързания със Саудитска Арабия трафик в Червено море, пък повишиха застрахователните и транспортните разходи в целия регион. Последиците се простират далеч отвъд отделните атаки срещу кораби, като нарушават веригите за доставки и увеличават несигурността за икономиките на държавите от Залива.

5. На Иран може да му е необходимо повече време, за да произведе ядрено оръжие

Американските и израелските атаки по време на по-ранния удар през юни 2025 г. и в началната фаза на настоящата война нанесоха тежки щети на три известни ирански съоръжения за обогатяване на уран и на обекти, за които се предполага, че са свързани с разработването на оръжия. Израелските удари също така убиха водещи ирански ядрени учени.

Според оценките на американското разузнаване от май прогнозираното „време за пробив“ на Иран — времето, необходимо за производството на достатъчно делящ се материал за ядрена бомба — е до една година в сравнение с до шест месеца преди войната.

Предотвратяването на придобиването на ядрено оръжие от Иран е основната официално заявена цел на Тръмп във войната.

Реалното състояние на ядрената програма на страната обаче остава неясно, тъй като инспекторите на ООН не са се върнали в иранските ядрени обекти. Международната агенция за атомна енергия не е успяла да установи местонахождението на около 440 кг уран, обогатен до 60%, след ударите през 2025 г.

Този запас потенциално може да бъде допълнително обогатен до оръжеен клас в секретно съоръжение.

Иран отдавна отрича да се стреми към създаването на ядрена бомба.

Иран очаква провал и за новите санкции на Тръмп

Режимът на аятоласите бил разработил двугодишен план

6. Военната готовност на САЩ е отслабена

Американските въоръжени сили са загубили дронове и самолети както заради иранския огън, така и при инциденти. В доклад на Конгреса от май се посочва, че 42 американски военни самолета са били загубени в конфликта.

Боеприпасите са сериозен проблем. Американските военни са използвали „почти всичките“ си глобални запаси от определени високопрецизни ракети. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания до юли Съединените щати са използвали около 65% от ракетите-прехващачи „Пейтриът“ и са намалили запасите си от прехващачи THAAD (Terminal High-Altitude Area Defense) с най-малко 38%.

Вашингтон прехвърли изтребители, военни кораби и други военни средства от Европа и Азиатско-тихоокеанския регион към Близкия изток, като удължи разгръщането им, което породи въпроси за готовността на американските сили на други места.

Самолетоносачът „Джералд Форд“ остана разположен в продължение на повече от година — най-дългото му разгръщане от войната във Виетнам насам — а законодатели изразиха опасения за условията на борда на „Ейбрахан Линкълн“ след 200 последователни дни в морето.

Миналата седмица самолетоносачът беше заменен от друг, който дотогава се намираше в Тихия океан, което подчертава доколко войната натоварва американските военни ресурси.