Циркус Невероятикус – или как се ражда българският Свръхчовек (Аз – президент)

В началото бе кандидатът, после дойде народът. А между тях застана телевизионното студио. Така започва всяка българска президентска приказка. Не с философия. Не с държавническа мисъл. Не с великата идея за бъдещето. С кандидатура. На 25 октомври България ще избира президент. А към 1 септември на политическия хоризонт вече се появиха Илияна Йотова, Николай Ненчев, Иван Христанов, Георги Димов, Александър Томов, Радостин Василев и Андрей Гюров.

Седем души. Седем визии. Седем обещания. И вероятно седем различни начина да бъде спасена България. Само дето България все още не е решила от какво точно трябва да бъде спасена. Но това е подробност.

Политиката не обича подробностите. Тя обича големите думи, с които ще ни „превземат душите“. Държавата. Народът. Суверенитетът. Промяната. Справедливостта. Бъдещето. И най-вече – спасението. Защото българският президентски кандидат не може просто да бъде човек. Той трябва да бъде отговор – на всичко.

На корупцията. На политическата криза. На разделението. На геополитиката. На бедността. На страха. На миналото. На бъдещето. Ако може – и на времето.

И тук започва нашата малка политическа философия. Говорят ни за човека, който трябва да надмогне себе си. Българската политика говори за кандидата, който трябва да надмогне всички останали. Разликата е съществена. Кандидатът трябва да победи социологическата агенция. Свръхчовекът (погледнато философски) създава свои ценности, при нас кандидатът създава инициативен комитет. Силният човек не чака одобрение от тълпата, при нас кандидатът чака проучването от понеделник.

И така се появява българският Свръхчовек, който има програма. Има лозунг. Има Facebook. Има телевизионни участия. Има снимка с националния флаг (под герба не е опция, ще се тълкува превратно). Понякога има партия. Понякога няма. Понякога има инициативен комитет. Понякога има генерал. Понякога има бивш министър. Понякога самият той е бил министър. А понякога е бил почти всичко, освен президент.

Това не е слабост. Това е биография. Защото в България политическото минало не е товар. То е квалификация. Колкото повече си бил, толкова повече можеш да обещаеш, че този път ще бъдеш различен. Като цяло човекът трябва да преодолее миналото си. Българският политик просто го превръща в предизборен актив.

И ето ни пред най-голямата сцена.
Илияна Йотова – човекът от институцията.
Николай Ненчев – човекът с политическото и дипломатическото минало.
Иван Христанов – човекът от новата политическа генерация.
Георги Димов – човекът с генерал до себе си.
Александър Томов – човекът, който вече е бил в толкова политически роли, че биографията му спокойно може да бъде разделена на сезони.
Радостин Василев – човекът, който не се нуждае от преводач, когато говори срещу системата.
Андрей Гюров – човекът, който влиза в битката с Георги Кандев и с претенцията да предложи нова посока.

Много кандидати. И всеки от тях, по един или друг начин, казва: „Аз.“ (аз съм свръхчовекът)
Не „ние“.
Не „може би“.
Не „ще видим“.
Аз.
Аз ще променя.
Аз ще обединя.
Аз ще защитя.
Аз ще възстановя.
Аз ще върна.
Аз ще спася.

Колко странно е всичко това. Човекът, който иска да стане държавен глава, започва със себе си. А държавата започва с народа. Това не е ли голяма ирония. Свръхчовекът трябва да надмогне стадото, а българският кандидат трябва да спечели стадото.

Трябва да говори на всички. Да обещае на всички. Да не обиди никого. Да бъде достатъчно смел за едните и достатъчно умерен за другите. Да бъде национален, но и европейски. Да бъде суверенен, но и съюзнически. Да бъде твърд, но и диалогичен. Да бъде нов, но да има опит. Да бъде различен, но да бъде разпознаваем. С други думи – да бъде всичко.

Свръхчовек или свръхкандидат. И така, уважаема публика (народе), добре дошли на арената на „Циркус Невероятикус“.

До 22 септември списъкът с „аз“ може да стане още по-дълъг. Защото в България винаги има място за още един спасител. Още един човек, който внезапно е разбрал какво не е наред. Още един, който има решение. Още един, който вярва, че народът го чака.

В България и философията подлежи на коалиционно споразумение – Циркус Невероятикус.

Седем кандидати. Седем спасения. Една държава. И няколко милиона потенциални свръхчовеци с право на глас. Завесата се вдига, но кой ще остане единствен на манежа… (представление най-вероятно в две действия)

Обявените към момента кандидати
Илияна Йотова – все още без обявен кандидат за вицепрезидент.
Николай Ненчев – с кандидат за вицепрезидент Цвета Кирилова.
Иван Христанов – все още без обявен кандидат за вицепрезидент.
Георги Димов – с кандидат за вицепрезидент ген. Димитър Шивиков.
Радостин Василев – с кандидат за вицепрезидент Красимир Манов.
Андрей Гюров – с кандидат за вицепрезидент Георги Кандев.
Александър Томов – кандидатът за вицепрезидент предстои да бъде обявен на 12 септември.