Какво в Северна Гърция е по-хубаво и какво – не

Гърците не са нацупени през цялото време, сякаш са пили оцет. Те много ясно разбират, че основна част от туристическия им поминък е приветливото отношение. Ивайло Нойзи Цветков за уроците, които България може да научи:

Много обичам Сартър и неговото „адът – това са другите“. Чудех се откъде да почна за живота в Северна Гърция и това екзистенциално наблюдение ми се видя подходящо – не за друго, а защото да няма много хора все повече и повече сe превръща в истинския нов лукс.

И това важи в голяма степен за областта Източна Македония и Тракия въпреки сериозното българско присъствие. Ако знаеш как да избегнеш летовническото нашествие, в Северна Гърция – едва на 300 и нещо километра от София – се живее изумително добре.

Изборът от диви плажове продължава да е богат

Да, тук се налага една важна условност – всичко зависи от купища фактори. Средните заплати по линията на Тракийско море са с около 40% по-ниски от средните в София и в същото време чувствително по-високи от множество райони в България. И да, районът е относително „беден“ в сравнение с Гърция на юг, но въпреки това има своите предимства.

Първото е бавният живот. Битието в Беломорска Тракия тече някак почти като местна „самсара“, т.е. сякаш е кръгово, а не линейно. Става въпрос за огромни, километрични места с абсолютно диви плажове, даже да се чудиш къде и на кой да приседнеш да гледаш залеза над Струмския залив. Само между Офринио и Кариани има поне 14 подобни диви места, а това означава, особено извън сезона, просто да си изберете къде да сте сами. В сезона също не е драма – идват и шумни хора, но повечето посетители са възрастни гърци, които се топят щастливо с часове в плиткото. Единственият проблем е, че в части от Струмския залив морето е каменисто, затова се налага човек да влиза с характерните „цвички“, за да избегне и морските таралежи. Морските таралежи, макар и не чак толкова разпространени, са единственото подводно „лошо“, което би нарушило северногръцкия лайфстайл.

Сградите са ниски, храната – вкусна

Второ, ниското строителство. Всички знаят, че гръцката държава не разрешава високото, и човек само си представя наш крайморски „предприемач“, чието сърце кърви, защото как така тук не могат да се построят цели люлински блокове с бъбрековиден басейн между тях? Ужас и страх, деймос и фобос, изпускаме милиони и милиони, хеле пък да ги изперем.

Трето, вкусът на храната. Тъкмо вкусът, а не цените, защото те са абсолютно съпоставими с българския картелен ценоразпис. Трудно е да се обясни, но извън „таверните“, в които също не е скъпо в сравнение с български заведения, човек се смазва от факта, че всичко от магазина е наистина вкусно. Най-вече месата, но и колбаси, сирене, каквото се сетите. За вкуса на месата специално ми се иска да подчертая – гърците имат регионална дирекция за качеството в Източна Македония и Тракия, част от националната такава, а тя действително следи като куче пазач.

Резултатът е видим дори в най-дребната верига: месото е добро и вкусно. Защо е така, не мога да обясня, това е въпрос към Комисията за защита на потребителите. А, и най-важното: хлябът в Гърция не е най-вкусен, когато е изкаран с честен труд, а когато е топъл от някоя от местните пекарни. И това важи за всички видове хляб.

Евтина вода и гарантирана тишина

Четвърто, бутилираната вода. В Гърция, за разлика от България, не се пие от чешмата, но пък държавата е направила така, че бутилка от 500 милилитра да не може да струва повече от 60 цента. И като казахме „гръцката държава“: и без „кошници с грижа“ тя седна на масата с над 100 производители и доставчици и се договори да свалят цените поне до Нова година с между 5 и 9% средно за над 1000 вида хранителни стоки.

Пето са услугите. Тук няма партийци, които да се изживяват като патриции, и да „държат“ бизнеса – напротив, малкият и средният са свободни. Да, и тях ги мързи често като нас, има пробиви в качеството, но ще дам конкретен пример от опит – ако намериш правилната фирма майстори, тя не шикалкави, не изчезва, не ти вика „абе, къде ше идеш“, а спазва съвсем точно договореното. И пак – цената е съпоставима със София. Окей, говорим все пак за селска среда – понякога имат проблеми с тока, за 5G интернет трябва да ходиш в съседното по-голямо село, но всичко това се компенсира от тихия и обран живот, понякога непонятен в тишината си.

Между другото, за всички, които обичат да се прибират на четири крака от бийч бара или дискотеката, има достатъчно възможности, но като цяло след 22 часа цари тишина. Интересно е също, че ако вдигаш шум, не само не може да подкупиш полицаите, а е много вероятно при второ повикване да довършиш „купона“ в районното. Сравнете това с шума в определени квартали у нас и българското полицейско вдигане на рамене.

Те знаят, че трябва да се държат добре с туристите

Шесто, гърците не са нацупени през цялото време, сякаш са пили оцет (да се позовем на Чудомир). Напротив – те много ясно разбират, че основна част от туристическия им поминък е приветливото отношение. Това важи и за ресторантите, и за магазините, дори за човека, дошъл с трактор да ти изрине боклук. За разлика от нашата повсеместна и когнитивна деволюция, те са склонни да се развиват. Няма я леката или по-тежка наша панофобия, при която ти си максимално тревожен за всичко в бъдещето и то почти винаги изглежда катастрофично. Защо? Ами не знаем, просто не очакваме нищо хубаво. А там, както казва Гогол във „Вечери в селцето край Диканка“, живеят добре, мръсниците.

И морето им е чисто като сълза.

Седмо, т. нар. фермерски пазари. Там хората се опитват всячески да разпродадат стоката си, а не да изхвърлят, ако не получават цената, на която се надяват. Особено към обяд, когато раздигат, почти буквално ти я тикат в ръцете за почти никакви пари. Пример от преди дни: 10 царевици, 2 кг домати, 1 кг краставици, 2 кг чушки, 2 кг праскови, почти 2 кг сливи, 2 кг нектарини, една цяла торба лук за около… 8 евро (колкото един дюнер в София).

И осмо няма. Имат обаче великолепна есен, чак до началото на ноември с топло време, с оглушителен мирис на жасмин и с вкуса на селския морски „лайфстайл“.

Да, има и негативи

Да, има и негативи – няма канализация и няма и да има, страшна жега е, горивото е с 30 до 50 цента повече на литър, затягат режима за придобиване на имот. Няма и автентична шкембе чорба, смилянски боб и изконно българска шарена сол, но някак се търпи.

Извън шегите: знаете ли кое е най-хубавото (освен пресния октопод на скара)? Много просто – Северна Гърция вече не е „чужбина“.