TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Кеворк Кеворкян: Покушения

Кеворк Кеворкян: Покушения

Хвърлям по едно око към текстовете на Борислав Цеков – до голяма степен това е неизбежно, понеже с него сме съседи по колонки в „Труд“. Той е интересен автор, заслужава да бъде четен; обсебен е от едрите теми, напоследък го занимават предимно изстъпленията на „неолибералния бяс“; тия дни представи новата си книга „Доктрината Тръмп: триумф и всекидневие“.

Заглавието на последния му текст – „Покушенията срещу българската мечта“ – направо ме стресна, признавам си.

В скромните си дописки от дълги години чопля перипетиите на Българската Съдба – и не мога да си обясня, как съм пропуснал такива злодейства – при това срещу нещо, което със сигурност вече не съществува.

Все едно, въпросният текст ме подтикна да се замисля – авторът си свърши работата.

И ме остави да си чопля – все по-тъжен и все по-самотен в размишленията над Българската ни Участ…

Да започнем най-напред с лесния въпрос – НАЯСНО ЛИ СА ИЗОБЩО НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ С ДУМАТА „МЕЧТА“, как я превеждат те – след като тя изобщо не съществува в недодялания им език?

Тези бъбривци не се притесняват спокойно и напоително да демонстрират варварските пропадания и скотският шум, който сме принудени да приемем като „говорене“ в немалко изказвания дори от парламентарната трибуна – и сякаш нарочно тъкмо от там.

Това е тяхното отмъщение за придирчивостта ни, те ни ненавиждат – освен заради всичко друго, още и заради респекта ни към езика…

И тъй, МОГАТ ЛИ ИЗОБЩО ДА МЕЧТАЯТ ПОЛИТИЦИ, КОИТО СА ИЗВЕСТНИ ЕДИНСТВЕНО СЪС СЕРВИЛНОСТТА СИ?

Трябва да кажа, че съм озадачен дори само от очакването, че политиците от последните „демократични“ десетилетия са в състояние да артикулират и да формулират, макар и по най-баналния начин, каквото и да е – да не говорим за някаква мечта.

Изисква се особена сетивност, за да мечтаеш, тоест – да провиждаш в бъдещето, предварително да вкусиш и доброто и злото, което ти носи то. Това е рядка дарба, с която малциа са възнаградени – най-вече заради усилията им да превъзмогнат подтискащата неотзивчивост на Живота.

Повечето от Властниците на Прехода обаче не са в състояние да разчетат дори най-елементарните знаци, които Животът от време на време им подхвърля. Това е неговата Милостиня, която още повече ни съкрушава.

За политиканите ни всичко, дори Времето, е някаква блудкавост – и те си въобразяват, дори са убедени, че могат да се пазарят с него и да го надхитрят.

Мечтаенето изисква друга нагласа, друго духовно устройство. Те ще бъдат напълно безпомощни, ако трябва съвсем лаконично, само с няколко фрази да ни убедят, че сме постигнали „българската мечта“, тя ни е в кърпа вързана, можем да я използваме, както ни е удобно…

НАТО, Евросъюза, Шенген, еврото – това ли са стълбовете на Мечтата ни – или са само част от нея, слагат ли край на мечтаенето, ако не – КАКВО СЛЕДВА, ЗА КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА МЕЧТАЕМ?

Дали вечната ни молитва – за „чиста и свята република“ и „да бъдем равни с другите европейски народи“ – отдавна не е загубила сакралнстта си и онази сила, която си въобразяваме, че тя притежава, без да сме докрай наясно, какво точно представлява?

И кой, всъщност, трябва да я чуе?

А може би вече е чута – но не ни се полага да знаем това?

Е, ако не ни се полага тази истина, като още много други – тогава поне сами да се запитаме: равни ли сме с другите европейски народи, откога – в какъв смисъл, в какво отношение?

За какви заслуги?

Само за времето, което по-възрастните днес поколения все още контролират донейде с паметта си, бяха изговорени и СТАНАХА „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ“ НЕМАЛКО МЕЧТИ, НЯКОИ ОТ КОИТО СЕ ОКАЗАХА НАПРАВО ДЕФЕКТНИ, А ДРУГИ – ЧИСТИ ЛЪЖИ.

В крайна сметка, кой е сигурен, че е постигнал „мечтата“?

Ние сякаш сме били – и ще бъдем – главно, за да опознаваме пределите, до които можем да изтърпим Злото.

Веселието е изключено от нашия код. Сигурно за мнозина от нас то изглежда като нещо ненужно, не особено изобретателно или направо инфантилно. Хитър Петър си е направо една скука – даже Свети Петър е по-забавен от него.

Късните персонажи, по-близки до нашите времена, също са невзрачни сухари, не могат да развеселят или поне да разбудят никого – някакви Пижо и Пенда или онзи тъпчо Вуте, дето ходел и мислел и накрая се усетил, че само ходи и изобщо не мисли, макар да няма никакви доказателства, че някога е мислел.

Такива безмозъчни същества ли трябва да са героите ни?

Вероятно, по някое време и забележителният белетрист Йордан Вълчев се е примирил с този факт и понеже беше още по-забележителен патриот, започна да ме убеждава -беше в началото на 70-те години, че всички ония разкошни масали за Чапаев и Петка, за гламавия чукча и още по-гламавите руснаци и особено шедьоврите на Радио Ереван са съчинявани тук и сетне са изпращани нелегално – през Черно море до Одеса, и накрая до схванатите като цяло съветски мозъци.

Сега се сещам за нещо, което щеше да разсмее скъпия Бате Данчо: износът на наши вицове е бил част от бартер – ние пък сме получавали тайните инструкции, как да се доберем най-сигурно до сияйния комунизъм.

Да, де – питали радио Ереван, може ли да бъде построен комунизъм в Швейцария. Радиото мълчало и изчислявало повече от обичайното и накрая рекло: Може, но язък за Швейцария…

Какви мечти ще отглеждаш и нужни ли са ти изобщо, когато си склонен повече от всичко друго да се опазваш от досега с истинските поуки на Миналото?

И да се доверяваш на изначално изветрели навеи, повечето свързани с фолклора – но нали трябваше да се подмажем на народния гений, колкото и понякога бездарни да бяха хрумванията му – това пък беше другата срамна болест, която бяхме прихванали и нямахме никакво намерение да лекуваме, то и нямаше „Васерман“ за нея…

Дълбоко се съмнявам, че обикновеният българин вече изобщо е способен да мечтае, и дори да е, едва ли ще е склонен да го прави.

На скептичния му разум, вечно зареден с несъгласия и опровержения, няма да му хареса идеята да се отдаде на дирижирани съновидения – много често досадно нелепи – и то заедно с неизвестно количество други наивници.

И това е една от причините , може би най-важната, българинът да гледа на политиката като на някаква седянка, никому ненужна.

Тукашната политика, сякаш по задължение неразбираема, в последните години започва да изглежда направо като смахната и нашите хора отдавна са наясно с това.

Още известно време ще върви, по изборно време, надлъгването с циганите, но и те скоро ще се отегчат – не е забавно да прибираш парички от будали.

„Кои са сега мангалите?“ – ще те питат, ако ти имат доверие.

И могат направо да те побъркат, ако започнат да изреждат „техните“ хора – освен премиери, в този списък има всякакви знаменитости и по-добре да не спорите, а да приемете, че и това е част от постигнатата Българска Мечта…

Покрай циганите се сетих за филма „Има ли щастливи цигани“ – той пък ме подсети да питам, ИМА ЛИ БЪЛГАРИ, ОЩАСТЛИВЕНИ ОТ МЕЧТАНИЯТА НА ПОЛИТИЦИТЕ ИМ?

Или те правят всичко възможно да проскубят до неприличие нещо, което трябва да минава за Българската Мечта.

Добре – нека да продължаваме да се хвалим с онова „Всякой роб е добре дошъл…. „- но след като измечтаем нещо реално и за робите-българи.

ЗА ОНЕЗИ НАШЕНЦИ, КОИТО ОТДАВНА СЕ ЧУВСТВАТ КАТО БЕЖАНЦИ В СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА.

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
PHPSESSID
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings