Какво постига Украйна с ударите по руски цели в Черно море

Засилващите се украински нападения срещу Новоросийск – най-голямото руско пристанище на Черно море, предизвикваха прекъсвания в доставките на петрол и зърно в последните седмици. Военноморските сили на Москва вече не доминират региона. Износът на стоки през Черно море става все по-труден за Русия, а логистиката може само частично да се реорганизира. Ако нападенията продължат, последиците за износа на Русия и съответно за държавния бюджет може да са много сериозни, смятат експерти, с които ДВ разговаря.

Какво е значението на Новоросийск

По обем на обработените товари Новоросийск е най-голямото пристанище в Русия и едно от най-големите в Европа. Още от 19 век то е ключов център за външната търговия на Русия. Днес до една трета от руския износ на зърно се обработва през Новоросийск, благодарение на лесния достъп на пристанището до основните селскостопански региони на страната. Освен това оттам се изнасят суров нефт, метали и други товари към световните пазари.

Скорошните украински атаки с дронове създават сериозни проблеми за пристанището и за износа – най-вече на зърно. Андрей Сисов – ръководител на консултантската агенция за селскостопански изследвания SovEcon, казва, че на 12 август зърненият терминал и хлебопреработвателният завод в Новоросийск – един от най-големите зърнени и експортни пристанищни комплекси в Русия, са спрели дейността си. Ден по-късно същото стана и с терминала КСК – най-големият дълбоководен зърнен терминал. Дейността на терминала в Таман вече беше спряна в края на юли. Преди това Украйна беше парализирала дейността на плитките пристанища в Азовско море. Единствено Туапсе, най-малкият от дълбоководните терминали, продължава да работи. „По този начин практически целият руски износ на зърно през Азовско-Черноморския басейн е блокиран”, отбелязва Сисов.

Ситуацията с износа на петрол не е толкова драматична. Той често е прекъсван, но не е спрял напълно. По информация на „Ройтерс” най-големият пункт за прехвърляне на суров петрол и петролни продукти на Русия в Черно море – терминалът Шесхарис, е трябвало да спре работа за два дни в средата на месеца.

Последиците за пазара на зърно

Според базираната в Лондон Argus Media – една от водещите независими агенции за изследване на цените на енергия, суровини и транспорт на световните пазари, Русия би могла да достави около 45 милиона тона пшеница на световния пазар през 2026/27. По този начин пшеницата би била основният компонент на селскостопанския ѝ износ. Продължаващата блокада в Черно море обаче прави това невъзможно. Обикновено около 90 процента от пратките се обработват през този регион.

Андрей Сисов смята, че „много руски производители няма да оцелеят през този сезон, особено след няколко години на влошаващи се финансови условия”. Тъй като износът вече не е възможен, излишъците от зърно трябва да се продават на вътрешния пазар, което води до понижаване на цените. Дори ако износът се възстанови с времето, проблемите остават неизбежни. Месец август бележи пика на сезона и това, което не се достави сега, ще бъде трудно да се достави по-късно, тъй като терминалите вече работят на пълен капацитет през есенните месеци.

Русия е най-големият износител на пшеница в света. Проблемите на Москва с износа ще имат отражение и върху световните пазари на зърно, особено с оглед на това, че и износът от Украйна – друг голям доставчик, също е значително намален. И двете страни в момента атакуват възможностите си за износ. „Поради логистични затруднения реколтата от пшеница в Украйна и Русия, която иначе би била изобилна, е отрязана от световния пазар. И двете държави се опитват да използват алтернативни маршрути, като например пристанищата на Балтийско море или терминалите по река Дунав. Те обаче не могат напълно да заменят традиционните маршрути”, заяви за ДВ Сяои Денг от Argus Media.

Какво ще стане с износа на петрол от Русия

През първите две седмици на август пристанището в Новоросийск е обработило с 30 процента по-малко петрол в сравнение със същия период на миналата година, сочат данни на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA). Спадът в доставките настъпи след атака с дрон срещу терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум на 19 юли.

Исаак Леви, енергиен анализатор в CREA, посочва, че доставките могат да намалеят не само поради повреди по инфраструктурата. Някои корабни компании просто отказват да акостират в пристанища, считани за потенциални цели за атаки с дронове. Безопасното преминаване през Черно море не е гарантирано за никого. Според „Блумбърг” на 17 август е бил атакуван гръцки танкер, за който се предполага, че е превозвал руски петрол. „Ако настоящите ограничения продължат до края на август, за Русия ще става все по-трудно просто да отлага доставките с надеждата да компенсира загубите по-късно”, казва Леви. „Макар загубените обеми да могат да бъдат пренасочени, това е възможно само в ограничена степен. Най-реалистичните варианти са балтийските пристанища Приморск и Уст-Луга. Това обаче ще повиши транспортните разходи. Новоросийск не може да бъде напълно заменен.”

Както и при износа на зърно, последствията ще зависят от продължителността и интензивността на атаките с дронове, както и от способността на Русия бързо да поправи щетите, обяснява Леви. Но руските власти явно са готови да поемат рискове. Нека припомним, че предложението на Украйна за примирие в Черно море, което стана публично достояние на 13 август, беше отхвърлено от Кремъл.

Автор: Олег Логинов