Хора от протестите в Иран: „Стреляха, за да убиват“

През януари 2026-а, само седмици преди САЩ и Израел да атакуват Иран, хиляди иранци рискуваха живота си, участвайки в националните протести срещу режима. Нарастващото недоволство от тежкото икономическо положение накара хората да излязат на улицата.

Силите за сигурност реагираха остро: части на тайните служби, милициите „Басидж“ и Революционната гвардия се изправиха срещу демонстрантите с палки и огнестрелно оръжие. Мащабът на репресиите предизвика възмущение в международен мащаб. Американският президент Доналд Тръмп заплаши с военни удари и обеща на демонстрантите, че „помощта е на път“.

Но тази помощ така и не дойде. Последвалата война между САЩ, Израел и Иран засенчи кървавото потушаване на протестите. Подкрепата за иранското население в борбата му срещу режима постепенно отпадна от политическия дневен ред.

Точни данни за броя на убитите и ранените по време на протестите няма. По сведения на иранските власти, загиналите са 3100. „Амнести интернешънъл“ обаче предполага, че жертвите са много повече.

Наложената блокада на интернет, репресиите и натискът от страна на режима спрямо семействата на жертвите спуснаха информационна завеса над събитията. Базираната в САЩ организация „Human Rights Activists in Iran“ е регистрирала над 7000 загинали.

Защо жертвите не са търсили медицинска помощ?

Седем месеца след кървавите събития много от жертвите са с трайни физически увреждания. Много от тях не са в състояние да работят или да приключат образованието си.

Един от демонстрантите – Масуд (името е променено от редакцията, както и останалите споменати имена), е бил погребан едва преди няколко дни. При една от демонстрациите бил поразен от стотици сачми – според негови близки е бил ранен първо в главата, след което силите за сигурност продължили да стрелят в бедрата му.

Масуд бил подложен на много операции, постоянно раните му се инфектирали и разпространявали все повече. В последните си дни отказвал по-нататъшна медицинска помощ. По думите на брат му, той се срамувал, че се е превърнал в такова бреме за семейството си.

Съдбата на Масуд не е единичен случай. Страхът от арести и несигурността в държавните медицински учреждения са накарали много от ранените да останат да се лекуват вкъщи, казва пред ДВ лекарят и правозащитник Хамид Хематпур, който живее в Австрия.

Той разказва, че поради недостига на линейки, някои жертви са били превозвани с пикапи. Имало е и хора, които са се задушили на път към лечебните заведения, затиснати от телата на други ранени. А болниците са били претоварени, посочва Хематпур. „В един ирански град в рамките на само на два дни около 2000 ранени са потърсили помощ в единствената централна болница. А тя е разполагала само с 400 легла.“

Силите за сигурност „стреляха, за да убиват“

Хематпур смята, че броят на ранените е много голям – раните им са предимно от изстрели в главата, шията и гърдите, в корема или в крайниците. Повечето от тях са огнестрелни, вкл. от автоматично оръжие. Целенасочената стрелба по главата и гърдите е доказателство, че силите за сигурност не само целели само да възпрат хората, а са искали да убиват.

Хематпур свидетелства още, че в някои случаи, след като им свършвали мунициите, силите за сигурност са използвали ножове и мачете. Неправителствената организация „Iran House“ е документирала случаи като този на ученичката Нагме, загубила едното си око, на пианистката Мина, лишена от възможността да движи пръстите си, както и на Милад – бегач, останал без единия си крак.

При това репресиите не се ограничават само с активните демонстранти – някои от ранените изобщо не са участвали в протестите, казва пред ДВ правозащитничката Махшид Наземи. Хора са били обстрелвани, докато са били на пазар, стояли са пред магазините си или са се прибирали към дома си.

32-годишната Мала, майка на три деца, работела преди протестите на базара в Техеран. На девети януари, при опит да изведе един от синовете си от събрало се човешко множество, милициите „Басидж“ открили огън по нея и я ранили. Първоначално останала да се лекува вкъщи, но след като раните ѝ се инфектирали, била принудена да потърси квалифицирана помощ от познати.

Седем месеца по-късно травмите ѝ в десния крак и китката все още пречат да се върне на работа. „Те стреляха, за да убиват. По-добре да ме бяха убили, отколкото да ме обезобразят така“, казва жената пред ДВ.

Ашкан бил на 17 години, когато бил ранен. Преди протестите работел на базара в Техеран и се обучавал за златар. Когато се присъединил към протестите, както споделя пред ДВ, вярвал, че американският президент Тръмп ще се намеси и ще сложи край на господството на Ислямската република. Ашкан разказва как негов приятел бил поразен от снайперист, а той загубил едното си око и левия си крак . Ашкан и до днес страда от тежки усложнения, тъй като в главата му още има осколки. „Вече нямам бъдеще“, казва той пред ДВ.

Режимът не спира с репресиите

Режимът не спира натиска срещу хората от януарските протести, извършват се и екзекуции. Само през юли и август в Исфахан са били осъдени на смърт 12 души. Властите ги обвиняват, че са виновни за смъртта на четирима души от силите за сигурност по време на демонстрациите.

Доклад на ООН отбелязва, че от 19 март 2026 досега най-малко 56 души са били екзекутирани по обвинения във връзка с националната сигурност. Сред тях са 27 участници в протестите от януари.

Автор: Атефех Чахармахалиян

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина