Радослав Бимбалов: Българският национален интерес е….?

Приемаме го по няколко пъти на ден, в обилни дози, все едно е панацея. Българският национален интерес изисквал това. Другото му противоречало. Третото било национално предателство. Един политик го защитавал, друг го продавал.

Изразът се употребява толкова често, че постепенно е придобил почти магическа сила. Нещо като абра-кадабра (да не се бърка с банга-ранга). Достатъчно е да го произнесеш и собственото ти политическо мнение престава да бъде мнение. Вече е „интересът на България“. Само че има един малък проблем.

Какво точно е БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС?

Не какво според президента, премиера, някой партиен лидер или телевизионен анализатор е добре България да направи утре. А какво означава самото понятие?

Любопитното е, че отговор има и го е дала самата българска държава.

В Стратегията за национална сигурност на Република България са определени „жизненоважните интереси“ на страната. Сред тях са защитата на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданите; суверенитетът и териториалната цялост; конституционният ред и демократичните ценности; националната идентичност; преодоляването на демографския срив; образованието и науката; достойното място на България в европейските и световните процеси.

Има и други важни интереси — колективната сигурност, добросъседството, регионалната стабилност, енергийната сигурност и диверсификацията.

Забележете какво НЕ пише там. Не пише „да бъдем с Русия“, нито пише „да бъдем срещу Русия“. Не пише „да следваме Америка“. И дори членството ни в ЕС и НАТО не е самият фундаментален „национален интерес“.

То е „средство за защитата му“ и именно това разграничение е важно.

Съюзът НЕ е интерес. Договорът НЕ е интерес. Газопроводът НЕ е интерес. Покупката на самолети НЕ е интерес. Изпращането или неизпращането на войници НЕ са интерес.

Това са просто ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ.

И всяко от тях трябва да отговори на въпроса КАК служи на действителния национален интерес: прави ли България по-сигурна, по-свободна, по-богата, по-независима и по-способна сама да определя бъдещето си?

Всъщност този разговор е много по-стар от днешната разписана Стратегия. Още възрожденците търсят съдържанието на същото понятие, макар да не използват съвременния административен език.

Любен Каравелов пише: „Патриотизмът е привързаност към политическото отечество, привързаност към собствената независимост и свобода.“

Захарий Стоянов задава въпроса още по-просто: „Да си остане България и занапред свободна и самостоятелна страна ли, да се управлява и нарежда от българи ли, или от чужди хора?“ и дава своя отговор: „Щастлив и блажен е само оня стопанин и оная държава, която сама си нарежда работите.“

А Стамболов стига до най-реалистичната част от уравнението. Той предупреждава, че Великите сили не съществуват, за да защитават българския интерес: „Политиката на Великите сили, а особено на Русия, е политика за уголемяване на своята сила.“ Това не е обвинение. Това е описание на начина, по който функционират държавите.

Русия има руски интерес. Америка има американски. Германия има германски. Турция има турски. Сърбия има сръбски. И нашите партньори в Европейския съюз също имат свои национални интереси. Нормално е. Стамболов прекрасно разбира това още през 1894 година и затова формулира българската задача с едно изречение, което е оцеляло повече от век:

„Желанието на народа да стои на български крака, а не на руски.“

Ключовата дума тук за мен не е „руски“, а „български“. Защото да стоиш на български крака не означава да се преместиш на американски, германски или нечии други.

Означава да знаеш къде е твоят интерес.

И точно тук е проблемът с днешната употреба на израза „български национален интерес“. Твърде често той звучи като „интересчийство“, но още по-големият проблем е, че той НЕ Е начало на аргумента.

Той е негов край.

„Това е в българския национален интерес“, казват популистите и това е точката на тяхното дълго безсмислено изречение.

Добре.

НО ЗАЩО, ЗА БОГА?

Как увеличава сигурността ни? Как защитава суверенитета ни?Как подобрява благосъстоянието на гражданите? Как намалява опасните зависимости? Как помага срещу демографската катастрофа? Как укрепва образованието, икономиката, институциите? Как прави България по-способна да защити собствените си решения след десет или двайсет години?

И ако не можем да отговорим на нито един от тези въпроси, може би изобщо не говорим за „национален интерес.“

Може би говорим за партиен интерес, за икономически интерес, за електорален интерес, а в някои крайни случаи – за НЕЧИЙ ЧУЖД държавен интерес.

Българският национален интерес, колеги българи, не е магическа фраза. Никаква абра-кадабра с трибагреник отгоре.

Ако трябва да съберем официалните документи и стария български политически опит в едно изречение, може би то би звучало така (простете за главните букви, но се налага):

БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС Е БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ СИГУРНА, СВОБОДНА, ПРОСПЕРИРАЩА И ЖИЗНЕСПОСОБНА ДЪРЖАВА, СПОСОБНА САМА ДА ОПРЕДЕЛЯ БЪДЕЩЕТО СИ.

Всичко останало е СРЕДСТВО – политика, решение, действие. НЕ интерес. Интересът на един народ не се променя според моментната власт. Променят се средствата и понякога (за съжаление) те са в ущърб на самия интерес.

И когато някой следващия път ни каже, че нещо било „в българския национален интерес“, нека не кимаме веднага. Нека зададем най-простия въпрос:

Кой точно (или дали изобщо) български интерес защитава?