„Хората станаха като зли кучета“: Как се живее в Русия

„Хората станаха като зли кучета“: Как се живее в Русия

Ето какво е написал жител на московския район Печатники, чието име редакцията не разкрива от съображения за неговата сигурност: „Вчера след 23:00 часа се опитахме със съпругата ми да заредим колата с бензин. Обиколихме целия район, изминахме около 40 километра и пак не успяхме да заредим. Където имаше бензин, пред бензиностанциите се бяха образували колони от 50 до 100 автомобила. Решихме, че да стоим до три-четири сутринта, а после да отидем на работа, не е най-добрата идея и се прибрахме да спим. Засега имаме половин резервоар, но в края на седмицата ще трябва да стоим на опашка. Напоследък използваме колата практически само за пътувания до възрастните ни родители“.

Цените на бензина

Друг читател споделя, че редовно му се налага да чака по 2-3 часа на опашка за бензин. А трети – 54-годишен предприемач от Москва – твърди, че такова нещо му се случва за първи път от 1991 година насам.

Според данни на Росстат цените на бензина в Русия от началото на годината са се повишили средно със 7,4% – при общо ниво на инфлация в Русия от малко над 4 процента. Важно е обаче да се отбележи, че средната стойност не отразява добре реалността. На бензиностанциите на големите петролни компании, пред които в момента се извиват огромни опашки, цените растат сравнително умерено. На по-малките бензиностанции обаче горивото струва много по-скъпо. В тази връзка някои от читателите на ДВ отбелязват, че скокът в цените вече се е отразил осезаемо на доходите им.

Въпреки това няма паника, ако се съди по отговорите – изглежда шофьорите вече свикват с положението. Читател от Санкт Петербург например споделя, че в момента там няма сериозни проблеми със снабдяването. Същото пише и жител на Република Башкортостан, където обаче има ограничение за максимум 30 литра гориво.

„С работата става все по-трудно“

Според данни на Росстат в Русия в момента почти няма безработица – официално тя е 2,2%. Но това е подвеждащо. Сайтовете за търсене на работа hh.ru и SuperJob отчитат рязък ръст на броя на публикуваните молби за работа, докато свободните работни места са значително по-малко. Това явно означава, че работниците са недоволни от условията на труд, но алтернативите не са много.

Растежът на заплатите в Русия значително се забавя. В предприятията от проблемните отрасли – като автомобилната промишленост – все по-често на служителите им се налага да преминат на непълна работна седмица или биват изпращани в принудителен отпуск. От отговорите на читатели също личи, че ситуацията на пазара на труда далеч не е розова, за което говорят и данните на Росстат.

„С работата става все по-трудно: няма нови вакантни работни места, а там, където има, става въпрос или за нископлатен, или за тежък физически труд по 12 часа на смяна“, пише един от читателите. Друг споделя, че му забавят заплатата или му изплащат само две трети от нея. Парите му стигали само за храна и спорт, вече имал проблеми с изплащането на кредита. „В много отрасли започнаха съкращения. Състезанието за надути заплати приключи. А животът стана много по-скъп, отколкото беше преди 2022 година“, пише трети читател на Руската редакция на ДВ.

Цитираният по-горе 54-годишен предприемач от Москва разказва, че преди руската инвазия в Украйна през 2022 г. е притежавал компания за услуги, която е работела за различни западни марки за облекло. След като основните му клиенти напуснали Русия, се наложило той да закрие бизнеса си и да започне нов – производство на облекло в страните от Централна Азия и Бангладеш и пласирането му онлайн.

„Първоначално продажбите нарастваха бързо, но и този мой бизнес се оказа засегнат от последиците на сегашната политика (на руските власти – бел. ред.), изолацията и икономическата нестабилност. В крайна сметка фалирахме в буквалния смисъл на думата. Приходите падат катастрофално. И това не се отнася само за нас – общо търсенето на стоки и услуги намалява, тъй като хората пестят практически от всичко“, пише руснакът.

„Хората не планират нищо, теглят пари в брой и купуват долари“

Общото настроение в повечето отзиви, получавани в ДВ, изразява липса на положителни очаквания за бъдещето. От коментарите личи, че читателите не се опасяват от тежки сътресения, а по-скоро очакват постепенно влошаване на ситуацията и не виждат кога може да настъпи обрат. А когато не можеш да правиш планове за бъдещето, ти остава да живееш ден за ден. Така описват положението си някои от анкетираните: говорят за бензина, за ударите по Wildberries, за невъзможността да идеш на почивка, за това, че дори Турция е станала недостъпна.

„Хората не планират нищо, теглят пари в брой и купуват долари. Няма никакви надежди за светло бъдеще и смяна на властта – особено след отстраняването на „Яблоко“ (от изборите за Държавната дума. – бел. ред.). Хората се страхуват, че ще ги хвърлят в месомелачката при мобилизация, страхуват се за децата си, които вече не могат да постъпят никъде. Всички живеят само за мига. Започнаха и да пият много повече – дори в Москва“, пише един читател.

Освен тревогата и апатията, в значителна част от отговорите се забелязва чувство на дълбока изолираност. Хората се затварят в тесния си кръг, защото не очакват околните да ги разберат. „Проблемът не е само в бензина, не е само в интернет, а в промяната на хората – дори на почтените. Вътрешен страх, силно раздразнение – дори у онези, които нищо не разбират и не искат да знаят. Но цените всички ги виждат. Това плаши“, се казва в един от коментарите.

„Хората се затварят в себе си“

„Хората са станали зли като кучета – за всички беди обвиняват Запада“, пише друг руснак. „Животът стана много по-беден, по-скучен и по-опасен, отколкото преди войната. Хората или се затварят в себе си, оттегляйки се във вътрешна емиграция, или отказват да говорят за живота и войната. Почти не се виждат хора, които да се перчат, както преди, или просто де се веселят“, споделя друг читател на Руската редакция на ДВ.

„Налице е негативен подбор: на все по-важните постове се назначават не най-компетентните и самостоятелни хора, а най-лоялните, безопасните и удобните. Това се забелязва навсякъде – от музеи и театри, до министерства, държавни фирми и големи компании. Институциите отслабват, професионалната дискусия изчезва, а дори и правилните решения често биват отменяни или изопачавани поради страх, автоцензура или нежелание да се поеме отговорност“, оплаква се цитираният вече предприемач от Москва.

Автори: Олег Логинов | Никита Ошуев