Критично маловодие: Какъв е рискът за АЕЦ „Козлодуй“?

Екстремното засушаване и рекордно ниското ниво на река Дунав принудиха АЕЦ „Козлодуй“ да премине в извънреден режим на работа.

След като капацитетът на Пети блок бе превантивно свит със 120 мегавата (около 10% от мощността му), енергийни експерти предупреждават, че само броени сантиметри делят атомната ни централа от по-сериозни ограничения. Ситуацията остава динамична, като властите уверяват, че риск за ядрената безопасност и енергийната сигурност на страната към момента няма.

Още 50 см спад делят централата от критична точка

Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов коментира пред БНР, че допълнително понижение на водното ниво с 50 сантиметра в българския участък ще наложи сериозно свиване на оперативните мощности. В същото време ядреният експерт и бивш член на борда на директорите на централата проф. Георги Касчиев обяви в ефира на bTV, че едва 17 сантиметра делят бреговата помпена станция от пълно спиране.

За стабилната работа на циркулационните помпи е необходим воден стълб от поне 3 метра над оста на работните колела. В момента този запас е нарушен и е критично намалял до около 2,70 метра. Ако нивото падне с още 20 см, помпите ще трябва да бъдат изключени, за да се избегнат опасни вибрации, кавитация и структурни повреди. Това ще наложи бързо заглушаване на реакторите и преминаване към аварийно разхлаждане чрез подземни кладенци по поречието.

Фотоволтаиците компенсират недостига в системата

Въпреки усложнената хидроложка обстановка, Електроенергийният системен оператор (eso.bg) отчита, че енергийната система функционира стабилно. Намаленият капацитет на АЕЦ „Козлодуй“ се компенсира успешно благодарение на рекордното лятно производство на ВЕИ сектора. Към средата на деня фотоволтаичните централи са покривали близо 58% от вътрешното потребление, докато атомната централа осигурява около 25-31% от общия микс. По данни на Club Z, страната е свила износа си на ток с едва 10%, за да гарантира вътрешния пазар.

Експертите обаче са единодушни, че ако маловодието се задържи през есенно-зимния период, ситуацията ще се усложни драстично. Намаляването на слънчевите часове ще елиминира соларния буфер, което може да доведе до дефицит на регионално ниво и сериозен скок в цените на борсите, тъй като съседните Румъния и Унгария също изпитват затруднения с ядрените си мощности заради Дунав.

Държавни мерки и хидроложка прогноза

Министерството на енергетиката съвместно с правителството вече обсъжда изграждането на допълнителни хидротехнически съоръжения и временни диги, подобно на практиките в Унгария. Според официалното изявление на ведомството, цитирано от Инвестор БГ, София е в постоянен контакт с Румъния и Сърбия с искане за допълнително контролирано изпускане на водни количества от хидровъзлите по течението.

Официалният бюлетин на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ към вечерните часове показва минимално покачване от 2 до 4 см при Русе и Свищов, но нивата остават критично под условната нула. Корабоплаването по цялото българско поречие е почти напълно преустановено, а хидроложката обстановка остава в статус на усложнена криза.