За музиката, медиите, младите, за „Кръв и чест“…

За музиката, медиите, младите, за „Кръв и чест“…

Музиката и младите, е наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на „опростачването на нацията“, започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи. За малките имаше „Знаме на мира“ – програма за детско творчество, при това международно призната, освен него движението „Българска музикална младеж“ по модела на „Jeunesses musicales“ от Париж.

И най-ценното – имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. При това, към всяко учебно заведение и читалище. Имаше и сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти – опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикални лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт. Издателство „Музика“, МОН и „Балкантон“, издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи само след няколко години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка – „опростачване“. Родиха се „феномени“ от рода на: ТВ „Планета“, Шоуто на Слави, Азис и Глория, Софи, Криско и Ванко 1, „Рок междучасие“, радио „Веселина”, радио“Вероника“, а Димитровград стана център- производител на чалгата и получи дори субсидии от културното ни министерство… Дори големите радиа, начело с БНР и Дарик се естрадизираха и някои от тях са заприличали по-скоро на „джубоксове“ от крайпътни барове и мотели.

Да, вината и на някои електронни медии тук, без съмнение, е огромна. За повечето от тях художествената музика е „табу“ или в най-добрия случай рядък, случаен гост. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути „парче” класика! Наистина „оригинално“ хрумване! А и държавното ни радио БНР, което трябва да дава пример, да образова и възпитава, все още няма ефирен канал за класическа музика, каквито имат дори азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции/ например във индианското Перу или в Анадола/ Турция/. И защо в родината на Орфей и Борис Христов трябваше да се съкрати програмата „Орфей”, а също и Бинар Класика? При това, БНР се издържа от нашите данъци, своите слушатели, които се нуждаят от истинска култура. В него няма нито едно музикално- образователно предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата програма „Хоризонт” е просто един 24- часов шумен джубокс – с кресливи англоезични тупалки, които прекъсват от време на време за новините. Футбол и чалга / тук имам предвид не само типичната чалга, но и ниските жанрове – поп, рап, техно, рок…

А знаменитият Радой Ралин беше написал много точна епиграма за БНР:

Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха: в Барселона на нашите е вкаран гол!

А понякога, макар и рядко, се случва така, че „всяко зло е за добро“! Да, добре, че стана онзи скандал с „Музикаутор“, та от БНР се сетиха, макар и за кратко, при това поради един скандален повод, че освен „тупалките“, имало и… класика. Това, всъщност, стана доста неочаквано . / Е, протестираха авторите на кресливите ритми, не и сериозните ни музиканти, на които БНТ няма и намерение да плаща за правата, а да не говорим за мизерните, обидни заплати на музикантите от Симфоничния оркестър на БНР!/ Но за съжаление, беше временно! Този оазис на голямата музика вече се изпари! Скоро отново ниските жанрове заляха, по- точно заблатиха ефира. И ако сега пуснеш нашето национално радио, така, случайно, без да знаеш, че си точно на неговата честота, ще чуеш само ритмизирани крясъци от джунглата. И често пъти, просто няма да разбереш, че е българско, ако не чуеш някакъв говор. Докато всички останали национални радиа в Балканите и Европа ще ти предложат само своя забавна музика, на своя език.

Да, и тази „културна програма“ „Христо Ботев“ е все още в дълг към своите слушатели. В нея вече преобладават ниските жанрове, попмузиката, многото приказки, плоският хумор, а голямата музика е само за час и половина вечерта и главно през нощта от 3 до 5 часа. И тя, подобно на джубокса „Хоризонт”, вече е напълно естрадизирана, при това с грозна и шумна музика. Сякаш няма пребогат фонд от класика и приятна естрада, та да гърми и трещи така безспирно?! Там почти няма специализирани литературни предавания, мигове за поезия, предавания за театрална и друга критика, изобщо малко е културата. Огромна е разликата между „Христо Ботев” и „Романиа Културал”, Букурещ. Само един поглед върху програмната ѝ схема може да ни убеди в това. И при това директор нашата „културна” програма, е един без съмнение,, културен мъж, синът на самия Радой Ралин – Кин Стоянов!..

В БНР много малко са предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти и особено за оперните ни певци, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри от страната. И ако има, е главно за столичните, макар да е радио за цяла България. За тях се сещат само при годишнини /ако изобщо се сетят/ или когато напуснат този свят. И то главно за тези в столицата. Другите, дори от големите ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна са забравени, те за БНР са „втора ръка”! Затова и у нас, при този ненормален „софиоцентризъм” се появи, при това официално, словосъчетанието „извънстолични театри”/оркестри, артисти! Глупаво и абсурдно, нали?! И така, по БНР звучат предимно чуждите изпълнители, защото повечето водещи редактори са чуждопоклонници и са забравили, че трябва да работят преди всичко за българската музикална култура! По БНР се правят цели вечери на чужди диригенти и оперни певци ОТ и твърде рядко се сещат за нашите. А да не говорим, че малкото културни рубрики в уж „културната програма” „Христо Ботев” – като „Арт ефир” се гарнират с напълно неподходяща естрадна, главно американска, джаз и етномузика, което създава силен, дразнещ контраст между словото и звука. Изглежда, че музикалните оформители са работили преди това в барове и кръчми.

Но може би още по-сериозна е вината на БНТ. Там вече почти няма място за голямата музика. Преди години по Канал 1 имаше редовен „оперен ден“ – сряда, освен това симфонични – по-сериозни и по-популярни програми, имаше и телевизионен театър и студийно или арт кино. Да не говорим за оперетата, мюзикъла и балета. Сега много от възрастните зрители са недоволни, че тези предавания ги няма, а младите се възпитават предимно с низките жанрове. Класиката е само в Канал 2, а по вина на операторите той е „избутан” в края на листата и се открива трудно. Незнайно защо в БНР се даде ход на подобно вредно, шумно и кресливо предаване като „Рок междучасиe“, вместо да се направи едно образователно, което да възпитава в добрия вкус, да облагородява чрез Моцарт и Шопен, Верди, Пучини и Шуберт. Защото повечето млади, дори от елитните училища и университети, са вече далече от истинските стойности, част от тях – със загрубели сетива и ниска култура на поведението.

Много опасно е, че сега младите слушат само тази „музика“, при това, с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Верди. За тях това е „тера инкогнита”. Те познават всички ритнитопковци, чалгаджийки и рапъри, но не са се и докосвали до света на тези гении. Растат културни и естетически груби, осакатени, опростачени. За тях операта е нещо странно и смешно – те растат в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Още от детската градина, където учителките им пускат записи с тази «музика», вместо Детската симфония или Малка нощна музика на Моцарт! Да, сетивата им загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най-ранна възраст трябва да се открие светът на Хайдн, Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление неведнъж съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове. А навън звуковата среда към тях е още по-агресивна – в магазина, в трамвая, навсякъде и, разбира се, от радиата… Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума „музика“. Виковете и подскоците, циничните текстове и движения на цветнокожите гамени от Харлем за съжаление и наш срам нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. Появиха се дори „рап звезди“ като Ванко-1 и Криско, широко представяни и рекламирани по медиите. Появи се и явлението ДАРА с нейната примитивна банга- ранга. А пораженията са вече налице: и децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по-възрастните, говорят зле, обличат се небрежно зле, подражават във всичко на тези свои „идоли“. Вече можем да срещнем на улицата малки момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми. Роди се и движението «Кръв и чест». И напоследък най- страшното е, че неговите членове започнаха да тероризират емигранти и наши българи. Тяхната музика е рокът. При това, най- грозният! В България идеите на това неофашистко движение, с руски и немски корени, започнаха да проникват масове чред скинхед субкултурата, футболните агитки и ъндърграунд концерите, които вече завладяха немалка част от младите българи. И според официалните данни близо 200 хиляди от тях нито работят, нито учат. А престъпността, особено в големите градове нараства, като полицията трудно се справя с нея.

+++

Друг доста сериозен проблем е осакатеното хуманитарно, естетическо и в частност музикално образование в днешното българско училище, изтормозено от поредица нелепи реформи – сред които и абсурдът „делегирани бюджети“, който съсипа и нашите прекрасни опери и филхармонии. Намалиха се драстично, до минимум, часовете по пеене и музика – едва по 1 час седмично, при това до 8-и клас. Днес учебниците са коренно променени, тоест опростени, класиката, историята на голямата музика са просто осакатено представени, ако може изобщо да се каже, че са представени. Един типичен пример – вместо цял урок и дори поредица уроци за Моцарт – негов малък портрет и отдолу текст: „Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии“. Само това! Невероятно, но факт! Срамно! В друг учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс, но пък имаше снимки на… „Бийтълс“, Фреди Меркюри и Ицо Стоичков /не знам той дали вече е започнал да пее или свири?!/. За какво да говорим? Да унищожим и малкото култура и духовност, които ни останаха! Ами че това не е ли планът „Дълес“ от 1950-а в действие? Колкото по-прости, необразовани, некултурни източноевропейци, толкова по-добре за нас, за Америка!, казваше той. (А и тази вредна организация „Америка за България“ нахлу най-нагло в България.) Да, но другите източноевропейци не съсипаха така безотговорно, с лека ръка музикалното и естетическото образование. В северната ни съседка, която ни изпреварва в културно отношение, не се получиха тези сривове. А нашите «просветни реформи», а и някои медии ни доведоха дотам, че децата ни считат голямата музика за нещо едва ли не глупаво и излишно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата.

В годините на соца, трябва да признаем, въпреки всичко, имаше грижа за хуманитарното и особено за естетическото образование и възпитание на учениците от 1 до 12 клас. Имаше нормални учебници по музика, музикални беседи, лектории, редовни организирани посещения на театър, опера, балет и концерти с образователни беседи, така че дори учениците от тригодишните „заводски” училища знаеха кой е Бетовен и кой е Верди, а сега тези от елитните живеят с рапа или чалгата! Сега МОН просто не прави нищо в тази насока, вместо да положи някакви усилия и с помощта на културното министерство да изготви и реализира подходящи образователни програми с училищата и културните институти за ограмотяването на младите българи, за прекратяването на този вече 30-годишен процес на тотално целенасочено опростачване! Това няма нито да е трудно, нито да е скъпо и ще е от полза да бъдещето на нацията и България. То вече се вижда…

Израснал съм в Русе, където години наред, неуморният градител на бг музикална култура, диригентът и музиковедът Илия Темков /1923- 2002/, един български Ленърд Бърнстейн. Този неуморен, всеотдаен музикант организираше през цялата учебна година, от септември до юни, неделни музикални утра с образователна цел в залата на Филхармонията. Така няколко поколения мои съграждани /имаше и много ученици, дошли в Русе, за да се учат в техникумите и заводските училища, от малки градове и села/, независимо от произхода и образованието си, израснаха като културни хора, които и до днес си спомнят тези концерти-беседи, за този „рицар на музиката” и живеят с голямото изкуство. А сега, ще се повторя, защото много ме боли: да, дори не само джубоксът „Хоризонт”, но и културната радио програма на БНР, „Христо Ботев” „пращи” от грозна музика – джаз, рок, диско, главно кресливи американски шлагери, сякаш не радио, в което се говори за художествена култура, театър, опера, пластични изкуства, история, а някакъв джубокс от крайпътен бар!. И това е дори в предаването за култура „Арт ефир”! Всъщност, голямата музика там вече е в немилост, с ограничено време и редактори и оформители три пъти по- малко от тези за ниските жанрове! А в страната на Орфей и Борис Христов, радиото за класика „Орфей” бе съкратено, докато подобни има в цял свят, дори в Анадола и в индианското Перу! Наскоро съобщиха, че БНР ще даде прекалено голяма награда от 12 хиляди за отличената естрадна песен. А между другото, повечето нови бг естрадни песни са на доста ниско ниво. Затова и някои певци се обърнаха към по- старите. А грижата на ниските жанрове на БНР, без съмнение, е истинска „културна политика”, нали, уважаеми господин гендиректор Митев?! Вие просто съкратихте редакторите и времето за голямата музика и естрадизирахте напълно дори културната програма. Изглежда, че вашият лозунг е: «Естрадата над класиката!!!»

А и повечето телевизии у нас?! Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес? В БТВ и Нова ТВ дори не са чували, че имаме Софийска опера, издигната от Пламен Карталов на световно ниво, че трябва да се гордеем с престижни фестивали на музиката като: Мартенските дни на Русе, оперните на Стара Загора и Пловдив, Варненско лято. За тези две медии Бетовен и Верди са просто „табу”! И въпреки техните големи претенции и турските сапунки като „Нова“ и bTV са обърнали гръб на голямото изкуство и никога не показват опера или симфоничен концерт и дори оперета, сериозно кино и театър, но шоутата им от рода на „Комиците“ преливат от креслива музика, от просташки скечове и дебелашки, цинични шеги, гарнирани с ритми от джунглата. Всъщност, немалка част от предаванията им са образци на ниската култура и лошия вкус! Да не говорим за срамното явление „Биг брадър“ и за продукциите на неуморния Халваджиян и за изключително лошия пример, който дават тези невероятно вредни и цинични шоута на подрастващите. Всъщност и БНТ -1 прогони голямата музика.
Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е наистина проява на лош вкус. Дори против природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкова стари традиции, едно от водещите в света, вече замира поради осакатените учебни програми и неудачно съставени учебници по музика на МОН и немарата от страна на повечето училищни директори. И докато преди нямаше училище без свой оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от големите гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, сега на преден план са ниските жанрове. /Но това е тема за отделен разговор!!!/

И след като някои от неуките ни „културни” министри като Рашидов поискаха да закрият училищата по изкуствата, а некадърното управление на ГЕРБ съсипа с нелепите си реформи и манипулираните директорски конкурси, театрите и музикалните институти, след някое и друго поколение няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто защото няма да има и публика за тях.

Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ «прелестни» разновидности и прояви…

Тъй като тази „естетика” у нас вече завладя всичко, затова и форматът на тази снимка е по- голям от портрета на Моцарт!