Чии „креатури“ са извършителите на убийството в Пловдив?

Чии „креатури“ са извършителите на убийството в Пловдив?

„Уважаеми господа от опозицията, тези безпросветни насилници са и ваши креатури“, каза премиерът Радев. Чия е политическата вина за садистичното убийство в Пловдив и чии „креатури“ са извършителите? От Георги Лозанов:

Изявлението на министър-председателя Румен Радев за зловещото убийство в Пловдив се забави със седмица. И накрая премиерът изглежда е решил да удари опозицията. И не ДПС и ГЕРБ, чийто управленчески модел щеше да бори, а ПП и ДБ, които го критикуват за проруски позиции и евроскептицизъм. Към тях Радев отдавна е остър – чак шарлатани нарече ПП, но сега сблъсъкът ескалира: „Уважаеми господа от опозицията, тези безпросветни насилници са и ваши креатури. В България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото“, каза премиерът. Кое е „необходимото“: да се забранят партии с различни позиции от тези на управляващата, както Путин направи с „Яблоко“ – единствената партия в Русия, която е против войната в Украйна? Звучи пресилено, да, но всичко е възможно след обвинение – ни повече, ни по-малко – във фашизъм. Или поне, ако самите „политици и инфлуенсъри“ не са фашисти, насърчават и подкрепят „фашистки изстъпления“: „Същите, които се обявяват срещу въвеждането на предмет „Добродетели и религия“ в училище. Същите, които методично разрушават паметници и изтриват паметта за антифашизма…“.

Методите на руската пропаганда

Да припомним този добре познат метод на руската пропаганда – онези, които те обвиняват, ти ги обвиняваш в същото, докато престанат да те обвиняват, заети да се оправдават. С този метод преди време руската пропаганда успя да разсее публичния дебат за най-агресивната фашистка идеология през 21 век – рашизма (Russia от англ. и fascismo от итал.). Според нея руската нация е богоизбрана, като превъзходството ѝ над останалите не е расово, а духовно, което ѝ дава имперско право да ги покорява, твърдейки, че ги спасява, и да води „свещена война“ със „сатанизирания Запад“. И прочие нелепици, проява на тежък културен инфантилизъм, който обаче милион души само в Украйна вече платиха с живота си.

Големият аргумент на Русия, че е борец срещу фашизма, са жертвите (далеч повече от останалите държави), които дава през Втората световна война, макар да се включва две години по-късно (дотогава Хитлер и Сталин са съюзници). Въпросът е обаче, че използва победата над едната жестока диктатура на 20 век – фашистката, за да наложи на половин Европа другата – съветската (през лагерите на Сталин минават милиони). А България почти половин век е под фактическа съветска окупация и ако беше решила дори леко да се измъкне от нея, веднага щяха да дойдат руските танкове, както стана в Унгария и в Чехословакия. Паметникът на съветската армия в София, за който намеква Радев, е построен не за памет на загиналите руски войници, а за пропаганда на победилия съветски режим (накарани сме сами в камък и бронз да славословим окупаторите си, както свидетелства един от авторите му – Любомир Далчев). Съветският шмайзер десетилетия наред беше забит високо в софийското небе, за да е ясно чия е върховната власт в София. А източният барелеф на паметника, който няма нищо общо с Втората световна война, показваше, че тази власт е взета през 1917 година с революция и кръв, за да е ясно, че без кръв няма да се даде. Поставяйки в изказването си заедно темите за демонтирането на съветския паметник и съпротивата срещу въвеждането на предмет „Добродетели и религия“, Радев неволно разбуди изказвани вече опасения – че изучаването на православие в училище може да се използва, за да бъде възобновена митологизацията на Русия, но вече не в духа на марксизма-ленинизма, а на рашизма.

Основно оръжие на рашизма във войната със „сатанизирания Запад“ е уличаването му в сексуални извращения, за да излезе по подразбиране, че диктаторският режим в Москва е носител на така наречените от него традиционни ценности. За целта се въвеждат неясни понятия с пределно широко съдържание – като например „джендър“. Така че западното общество, въпреки съхранения му през вековете християнски морал (за разлика от Русия, където близо век върлува безмилостен държавен атеизъм), да се окаже пълно с джендъри, каквото и да значи това. И към него да се насочат огромни, фабрично вдигнати и мултиплицирани хейтърски вълни, които подсъзнателно да генерират подкрепа за Путин и неговите проксита, просто защото за тях никой не казва, че са извратени. А руската пропаганда вече е отъждествила сексуалните извращения, за каквито приема всяка нетрадиционна ориентация, със Запада като цяло и конкретно с ЕС в опорки от типа на „Гейропа“ – и така сдвоени, ги е превърнала в обект на омраза, която на свой ред да предизвика агресия. А тя, разбираемо, е най-силна спрямо педофилите, каквито изразителите на руските традиционни ценности са готови да видят във всеки втори. И не гледат на него като на човек, а имат самочувствието, че могат сами да го съдят и наказват, което на тях им отнема човешките черти. Точно както стана с непълнолетните убийци в Пловдив, за чието насилие в последна сметка единствен мотив се оказва насладата от самото насилие. „Ползвали за пепелник разбития череп на жертвата си“ (според съдията по делото Петко Минев), а за образец изглежда им е служил руският неонацист Максим Марцинкевич-Тесак, създал престъпната мрежа от самопровъзгласили се „ловци на педофили“.

Най-големите поражения

Самозащитната назидателност в изказването на Радев и неговите обяснения за престъплението – липсата на редовен предмет „Добродетели и религия“ и демонтирането на паметници на съветската пропаганда (макар че от всички страни му напомниха, че тъкмо в Пловдив „Альоша“ си стои), може би издават, че си дава сметка за рисковете от евроскептицизма. Защото тъкмо той може да стимулира насилието в името на някакви традиционни ценности, което е зловещото обратно на характерната за западните общества толерантност към различния, действаща на диктаторите като червено на бик.

Но най-големи поражения върху общественото съзнание руската пропаганда, включително в „миротворската“ ѝ версия, нанесе с оправданието на руското насилие (в особено големи размери) срещу Украйна. Извади от сто дерета вода, за да докаже, че Путин е в правото си да убива хора и това не е престъпление, за което трябва да отговаря пред трибунал. За чието създаване, впрочем, ние не гласувахме.

Руската пропаганда не просто банализира насилието, а го превърна в престижно поведение на силните на деня, с които другите трябва да се съобразяват. И нашите деца са принудени да слушат вече четири години как „политици и инфлуенсъри“ им обясняват с червеноармейски плам, че жертвата сама си е виновна и че времената се смениха и вече е модно да си на страната на насилника… Именно техни креатури са непълнолетните садисти под каменния Альоша.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.