Програмата на кабинета „Радев“: твърде скромни обещания

Програмата на кабинета „Радев“: твърде скромни обещания

Коментар на Веселин Стойнев:

Управленската програма на кабинета „Радев“ бе приета в навечерието на 100-те му дни на власт. Критиките, че тя се бави сами по себе си са основателни, но в сравнителен план – не особено. И трите кабинета на Бойко Борисов, както и на Сакскобургготски преди това представиха своите управленски програми в аналогичен срок. Но правителствата на Иван Костов и на Кирил Петков (програма във вид на коалиционно споразумение), встъпиха във властта с вече готови програми. Кабинетът на Росен Желязков обяви такава на 40-ия ден, а кабинетът на Николай Денков – на 51-ия.

И тъкмо това е показателно в този исторически паралел. Реформаторските управления започват с ясна визия какво ще правят от самото начало или относително скоро след идването си на власт. Другите, които разчитат повече на инерцията и управленската необвързаност или просто нямат реформаторски намерения, предпочитат да се позабавят.

Точно така изглежда на пръв прочит и 200-страничната управленска програма на „Прогресивна България“. В нея има близо 1000 мерки с 4-годишен хоризонт, но няма нещо особено отличително в който и да е сектор, което да даде отпечатък на сериозно реформаторство, при това при рядко срещано парламентарно мнозинство. Разбира се, това може да се нарече и еволюционен подход за устойчиво управление. Стига обаче заявките за очаквани постижения да не се прокламираха като грандиозни цели.

Да погледнем само върху две ключови от тях, които претендират да очертаят облика на това управление – демонтажът на олигархичния модел и новият икономически модел.

Деолигархизация по принцип

„Демонтажът на олигархичния модел е задължително условие за развитие на политики във всички обществено-икономически сфери“, е символ-веруюто на първия раздел от Програмата за управление на Република България 2026 – 2030 година. Отвъд общите пожелания и очакваните резултати обаче конкретните мерки за този демонтаж са доста скромни. До края на тази година изпълнителната власт се ангажира с „идентифициране на лицата, изпълняващи ролята на посредници между върха на олигархичната пирамида от една страна, и министерствата и правоохранителните органи от друга, и определящи техните решения и разпределящи публичния ресурс. Изсветляване на връзките им със служителите в администрацията.“ Какво точно означава това, кои са върхът на тази пирамида не е ясно. И дали например бизнесменът Георги Гергов е част от този връх и дали би имал връзка с един финансов министър, ако той му хариже Пловдивския панаир? Също така правителството пак до края на годината трябва да установи „подставените лица в бизнеси и собственост“ (всички ли или само избрани?) и да извърши „засилени проверки за съотвествие с доходите“ (колко засилени и на кого, ще чакаме да видим).

Конкретни мерки, продължаващи позитивните очаквания

До края на годината трябва да бъде направена ревизия на ключовите обществени поръчки и при данни за престъпления да бъдат сезирани компетентните органи. До края на следващата година пък трябва да има публичен „черен списък“ на компрометираните изпълнители на обществени поръчки, така че те да не бъдат допускани до нови търгове. Прословутата публична платформа СИГМА ще бъде свързана с Търговския регистър, за да открива свързани лица, а от юни догодина да открива фаворизиращи условия при обявяването на обществени поръчки. Държавните служители на длъжности с най-висок корупционен риск трябва до края на годината да издържат тестове за почтеност, такъв е предвиден и за служителите на МВР до юни догодина. Предвидено е и до три месеца да е готов законодателен пакет за прилагане на европейската директива за възстановяване и конфискация на активи. Все мерки, които продължават очакването за резулат, защото може да го има, но може и да е съвсем скромен или съвсем никакъв.

Изненадващи конституционни промени

В областта на правосъдието изненадващо се предвижда по-ниско квалифицирано мнозинство – не от 2/3, а от 3/5 при избор на Висш съдебен съвет „с цел постигане на конституционален консенсус“. Т.е. досега консенсусът се измерваше в 160 депутатски гласа, сега ще падне на 144.

Актовете на ВСС ще могат да се оспорват пред независим орган, а членове на съвета, както и конституционни съдии, ще могат да бъдат освобождавани предсрочно при тежки нарушения. Властта на главния прокурор не се ограничава, но следствието може да бъде извадено от съдебната власт.

Радев залага и промени в Конституцията, с които да премахне „домовата книга“ и президентът сам да решава кого да назначи за служебен премиер. Предвидено е и „конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода“. Това право така или иначе е гарантирано от европейското право, което е част от нашето вътрешно, но явно записването му в конституцията ще играе ролята на утешителен реверанс към избирателите, които се надяваха и някои продължават да се надяват Радев да отмени еврото и върне лева.

Нов икономически модел?

„Целта на Програмата е да бъде извършен преход от изчерпания модел на развитие, основан на потребление, преразпределение и евтин труд към нов модел на ускорен икономически растеж чрез активно привличане на инвестиции, висока производителност и развитие на експортно ориентирана, високотехнологична икономика.“ Това е вторият основен стълб на управлението на „Прогресивна България“, който изхожда от дискусионни предпоставки на заварена икономическа трансформация. Да, напоследък растежът зависи главно от ръста на потреблението, защото инвестициите намаляват. Евтиният труд обаче минава на заден план и остава все повече за работници от трети страни, които навлизат в страната в ускорен темп. Преразпределението на БВП не е високо спрямо БВП в сравнение с други високоразвити европейски държави, но се увеличава, а делът на разходите за научно-изследователска и развойна дейност е 3 пъти по-нисък от средния за ЕС.

Какво обаче предлага реално новата власт? В приетата преди близо два месеца актуализирана консолидирана бюджетна прогноза до края на 2028 г. (а това е макрорамката за 60% от времето на пълния 4-годишен мандат) се залага на увеличено на 45% преразпределение на БВП през бюджета, 2,5% икономически растеж при над 3% досега и нараснал дълг до над 1/3 от БВП. Тоест, не виждаме нито ускорен растеж, нито по-малко преразпределение, нито как ще се постигнат повече инвестиции и по-висока производителност, освен ако бизнесът сам не си ги постигне, както и досега.

Някои облекчения и щипка икономическа дипломация

Защото управленската програма по отношение на инвестициите предвижда главно намаляване на административни мерки и срокове, данъчен кредит за научноизследователска и развойна дейност и облекчено третиране на дялови опции за служители в стартъпи и иновативни компании. Активното търсене на инвестиции пък ще бъде подплатено с „икономическа дипломация“. Конкретните инвестиции са главно по европейски проекти и инициативи. Големите проекти по пътната инфраструктура в рамките на мандата ще са в проектна готовност или начало на строителство. Пенсиите ще се повишават ежегодно, но не е ясно дали ще бъде запазено швейцарското правило. Като цяло, икономиката ще си се развива както може, а с някои управленски мерки по облекчаване и насърчаване дай боже и да бъда подбутвана, а не спъвана от държавата.

Така управленската програма на „Прогресивна България“ на първо четене изглежда обещаваща, но неамбициозна.