Защо почти никой не търси убежище в Малта

Миграционната политика на Малта има една ясна цел – да предотвратява нелегалната миграция. За да го постигне, страната е назначила „посланик по миграцията”, който установява контакт с държавите, от които пристигат нелегални мигранти, обяснява АРД. Малкълм Кутаджар изпълнява тази длъжност. Той е убеден, че Малта се справя с нелегалната миграция. През 2019 г. над 3000 души пристигат на средиземноморския остров. До края на миналата година броят им е спаднал с около 93 процента.

Малта като „пионер“ в борбата с нелегалната миграция

По време на разговора с АРД Кутаджар многократно подчертава, че законодателството на Малта отдавна съдържа много от мерките, приети от ЕС в рамките на новата Обща европейска система за убежище. Тя влезе в сила в началото на юни и идеята е да се намали нелегалната миграция и да се разпредели тежестта на бежанските вълни между държавите от ЕС, припомня медията.

Малта се вижда в ролята на „пионер” по отношение на депортациите. От 2020 г. страната работи по по-бързи и ефективни връщания, а в същото време ограничава и пристиганията. Според Кутаджар една от причините хората да се опитват нелегално да влизат в страна от ЕС е свързана с неработещата система за депортации, която ги мотивира да се възползват. Малта работи с държави като Бангладеш, Египет, Гана, Гамбия и Кот Д’Ивоар, откъдето идват голяма част от мигрантите. Освен това малтийските власти обясняват ясно какви са шансовете на мигрантите да получат убежище в Малта, за да ги убедят доброволно да се върнат обратно.

Търсещите убежище остават в ареста

Желанието на мигрантите да се върнат обратно навярно е мотивирано и от факта, че мигрантите обикновено остават задържани по време на процеса по разглеждане на молбата за убежище, пише АРД. Малкълм Кутаджар твърди обаче, че преценката за арест се разглежда индивидуално за всеки случай и се прави само в краен случай.

Повечето хора, които в момента пристигат като мигранти в Малта, всъщност изобщо не са имали планове да остават в страната. Затова Кутаджар обяснява, че се преценява какъв е рискът те да избягат, ако не са в ареста. Официално малтийските власти могат да задържат търсещите убежище до девет месеца. Правозащитни организации като „Адитус” обаче съобщават, че в някои случаи бежанците остават в ареста за много по-дълго време.

Проблеми със статута и спасяването на лодки в бедствено положение

Адвокатката Карла Камилери работи за „Адитус” в град Хамрун близо до столицата Валета. Мигрантите, които се нуждаят от помощ, се свързват с нея, разказва АРД. Камилери смята, че Малта никога не е била държава, която е приятелски настроена към мигрантите. Културата да се помага на бедстващите в морето хора, както правят например в Лампедуза, Италия, не е позната на малкия средиземноморски остров. „Ние винаги сме имали усещането, че тъй като сме много малък остров, това би било инвазия”, обяснява тя.

Според адвокатката рестриктивната миграционна политика на Малта има някои сериозни последици – например деца, които легално са пристигнали в страната и са израснали там, биват задържани, щом станат на 18 години. Причината е, че разрешителното за пребиваване е свързан с този на родителите на детето. А щом то достигне пълнолетие, губи защитения си статут и трябва да подаде молба за убежище отделно или пък да кандидатства за студентска виза. А кандидатите за убежище обичайно първо са пращани в ареста.

Камилери смята също, че Малта просто се въздържа от участие в спасителни операции за плавателните съдове, които се опитват да прекосят Средиземно море. Правителството тълкува ситуациите, в които трябва да се намеси, по-рестриктивно. Обикновеното искане за помощ вече не е достатъчно, нито пък е достатъчно лодката да е станала неуправляема, казва Камилери. Плавателният съд трябва да се намира в бедствено положение. Адвокатката отбелязва също, че неправителствените организации се обаждат в малтийския координационен център за спасителни операции и често не получават отговор, пише АРД.

Частните спасителни акции не са разрешени

Напълно забранено е кораби, принадлежащи на частни организации за морско спасяване, да акостират в Малта и да извеждат мигранти на брега. Никой кораб не може просто да реши сам да качи мигранти, твърди Кутаджар. От гледна точка на малтийското правителство корабите на неправителствените организации действат „като стимул за нерегламентирана миграция” и я засилват. Кутаджар твърди, че те действали почти като „таксита между Либия и Европа”. Това е напълно неприемливо за Малта, обясняват властите на острова пред АРД. Тази позиция вероятно допринася за малкия брой търсещи убежище.

Адвокат Камилери счита, че рестриктивният подход на Малта не е правилният път. Тя изразява загриженост за спазването на човешките права. Освен това се съмнява, че Малта като държава действително извлича полза от строгата си политика. Тъй като островът спасява много малко хора от морето, в крайна сметка може да се наложи да приеме мигранти от други държави от ЕС или да изплаща компенсации. Това също е част от механизма за солидарност в рамките на новата Общоевропейска система за убежище.

Автор: Лиза Вайс ARD