Защо Китай и Тайван внимателно наблюдават Украйна

Автор: Константин Егерт

Алан Чи сияе, когато разказва за успехите на компанията си. И по-точно за „Морската акула“ – безпилотен надводен апарат, произвеждан от компанията Thunder Tiger, в която Чи работи като директор по продажбите.

„Правителството на Тайван купува от нас около две хиляди дрона годишно“, казва той. „Изнасяме и за Украйна. Вярно, не самите дронове, а компоненти за тях.“ Според Чи Thunder Tiger е готова да продава на Киев и готови дронове, но признава, че просто не могат да произведат толкова бързо онова количество, което е необходимо на украинците.

„Родното пристанище“ на Си Дзинпин

„Морската акула“ е един от многото елементи, с които въоръжените сили на Тайван се готвят да отвърнат на евентуално бъдещо нахлуване от страна на Китай. Си Дзинпин счита демократичен Тайван за отцепила се провинция, която подобно на Путин с Крим, иска да „върне в родното пристанище“. С други думи – да я завземе.

Повечето събеседници на ДВ в Тайпе не се съмняват, че рано или късно режимът на КНР и по-специално лидерът Си Дзинпин, ще предприеме опит за нахлуване. Именно затова политици, военни и дори пиар специалисти в Тайван наблюдават внимателно съпротивата на Украйна срещу агресията на Русия. Също както впрочем и официален Пекин. Та нали Китайската армия не е участвала в бойни действия от времето на кратката война с Виетнам през 1979 г.

Китайският флот редовно провежда учения със стрелба във водите около Тайван. ВВС на китайската армия редовно организират провокативни полети над острова, а специалните им сили демонстративно се обучават да щурмуват макет на президентския кабинет в Тайпе.

Въпреки това повечето тайвански експерти не смятат, че Си ще даде заповед за превземане на Тайванския пролив още през 2027–2028 г., защото Пекин все още не разполага с достатъчен брой подготвени морски пехотинци, нито с достатъчно десантни кораби и балистични ракети. Като възможна дата за нахлуване най-често се посочват годините 2032–2035.

Още по-важно е това: нито в Пекин, нито в Тайпе са наясно дали САЩ ще се притекат на помощ на Тайван в случай на китайска агресия. Политиката на президента Тръмп подхранва подобни съмнения. Но и в Тайпе, и в Пекин не спират да изучават хода на войната в Украйна.

„Знаем, че китайски наблюдатели постоянно се намират около фронтовите линии в Украйна и подробно докладват за хода на войната“, казва за ДВ високопоставен служител на Тайпе, отговарящ за политиката по сигурността.

Макар че икономиката на Китай е по-голяма и по-стабилна от руската, в Пекин внимателно следят и западните санкции срещу Москва. Режимът на Си се интересува преди всичко от слабостите на санкционната политика. В крайна сметка, ако той започне война срещу Тайван, Китай също ще попадне под удари.

Китай например е силно зависим от вноса на енергийни суровини (руски, но не само). По-малко известна е зависимостта на страната от вноса на хранителни продукти. Внасяните от други държави зърно, месо и соя задоволяват до 30 процента от всички потребности на Китай.

По-добре 5% сега, отколкото 30% по време на война

По думите на Алан Чи едно от основните заключения, до които е стигнало тайванското ръководство от успешната съпротива на Украйна срещу руската инвазия, е следното: отбраняващата се страна може предварително да си осигури решаващо предимство. За целта е необходимо да води твърда политика на сдържане срещу потенциалния агресор. А за нея са необходими средства. Министър-председателят на Тайван Чо Джун-тай обяви миналата година, че до 2030 г. страната трябва да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП. В момента те възлизат на 3,32%. „Много граждани са недоволни и казват, че дори 3% са много. Но Украйна днес харчи за отбрана до 30% от БВП! Очевидно е, че е по-добре да се похарчат 5% сега, отколкото 30% време на война“, казва държавният служител.

Ю Чжуншун, всокопоставен служител на КНР казва също: „За нас украинският опит в защитата на гражданите е много интересен. Той говори за оборудването на убежищата, създаването на запаси от продоволствия и способността да се поддържа устойчива интернетна връзка.

Информационна война

Политологът Лай Ичжун, президент на The Prospect Foundation – изследователски център, близък до управляващата Демократична прогресивна партия на Тайван казва на свой ред пред ДВ: „Един от основните изводи, които Си Дзинпин явно е извлякъл от руската война срещу Украйна, е следният: сломи волята на противника и останалото ще бъде лесно. Ето защо режимът в Пекин активно се учи от Русия на методи за дезинформация и информационни операции под чужд флаг.“

По данни на Института за демокрация, общество и нови технологии в Тайпе, след срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин китайските киберсили са наводнили тайванските мрежи с преведени от руски език руски пропагандни публикации. Това съдържание има за цел да убеди тайванците, че американската администрация е готова да „предаде“ страната им на режима в Пекин.

Кибершпионажът и проникването във военното командване и държавната бюрокрация са друг фронт във войната на Китай срещу Тайван. През април тази година бяха разкрити китайски агенти, представящи се за репортери, които започнали електронна кореспонденция с тайвански чиновници и политици. Фалшивите журналисти се опитали да изтръгнат от тях лични данни и да разпространят злонамерен софтуер. Агентите на Си били издадени от лошия им английски и използването на изкуствен интелект за създаване на нереалистични писма.

Какво трябва да е посланието към Си

Служител в правителствения Институт за изследвания на националната отбрана и сигурност на Тайван, пожелал анонимност, твърди пред ДВ, че Си Цзинпин наблюдава проблемите на Путин в Украйна и разбира, че ако ще напада Тайван, това трябва да стане само при стопроцентова увереност в победата. Всеки друг вариант би отслабил катастрофално политическите позиции на Си в Китай.

А за Тайван изводът е следният: трябва активно да се демонстрира на Пекин, че бърз негов триумф няма да има. Само така Тайван може да остане в безопасност.