В България: Няма фентанил, няма проблем?

Автор: Веселина Божилова

В средата на 90-те в България се разпространи хероинът и отнесе живота на много деца. Днес фентанилът е следващата сходна дрога, този път синтетичен опиат, който води до смърт. Между тях има и други синтетични дроги, които нанасят сериозни поражения, но все пак по-рядко водят до фатален изход. Медии и социални мрежи са залети с постове за фентанила по повод успешната операция на ГДБОП, която всъщност е финалът на разработка на русенските им колеги – разбиването на лаборатория за фентанил в кв. „Факултета“ в София.

Една смущаваща реплика

Намерено е голямо количество – 6 кг, а по всичко личи, че това е производството само за един ден. В ареста са десетина души. Дотук има поводи за благодарност за добре свършената работа. Само че защо са споровете в социалните мрежи, ярките реакции на гняв? Заради изказването на Главния секретар на МВР Любомир Николов, излъчено по телевизиите и цитирано във вестниците. Той казва буквално следното: „Надявам се, че от утре всички зависими от фентанил ще бъдат в абстиненция!“. Каза го така, че мнозина ги заболя. Защото или са виждали абстиненция, или за пореден път се убеждават, че за полицията дилъри и зависими са едно и също.

Абстиненция е състоянието, в което изпадат зависимите след рязко спиране на веществото. Простичко казано, то прилича на тежък грип със силни болки по цялото тяло, втрисане, коремни болки, повръщане, разстройство, безсъние, гърчове. Може да се подпомогне с лекарства, може да се изкара и т.нар. „студена пуйка“ – без нищо. При фентанила абстиненцията трае до две седмици. Впрочем при рязко спиране на метадона, който е част от единствената държавна политика срещу опиатите, тя продължава до три месеца.

Абстиненцията на практика е вратата към изчистването на организма на зависимия и всеки следващ ден състоянието му е една идея по-леко. Но позивите за връщане към опиата плюс сериозните болки са толкова силни, че дори зависим, който доброволно е пристъпил към отказ, може да опита пак. Това, при домашни условия, налага много сериозна денонощна охрана. Другият важен момент е, че ако след абстиненцията не се предприеме по-дълготрайно лечение, рискът от рецидив не само остава, но носи още по-голяма опасност, защото следващата доза вече може да е фатална. Горчивата истина е, че повечето, които са починали от наркотици, са правили преди това опити да ги спрат. Хората, които са наясно с този момент, желаят да попитат г-н Главния секретар: добре, нека изпаднат в абстиненция, а после накъде?

Въпросите, които остават без отговор

Медиите надуват всички клаксони тия дни, но те го правеха със същия ентусиазъм и за райския газ, и за вейповете. А въпросите, които се поставят, си висят все така без отговор от години. Това, което трябваше да се направи за хероина, сменен после от синтетичните дроги, сега важи пак и за фентанила. Нещо повече – това, което беше направено за хероина, бе унищожено през годините. При министър Таня Андреева закриха Националния център за наркомании. Тогава пак бе закрит и Националният фокусен център за наркотици и наркомании. Сега на въпрос колко са жертвите на фентанила, дори специалистите не могат да отговорят.

„Имаше едно време едно звено, което се наричаше Национален фокусен център за наркотици и наркомании, което непрекъснато събираше и разпространяваше такава информация“, пише д-р Момчил Василев, който го оглавяваше преди закриването. Такава му беше функцията и мисията. И го правеше. По време на управлението на Борисов разбиха центъра с помощта на вътрешни и външни сътрудници, както и целия сектор за обществен отговор на наркотиците. Това беше замисъл, породен от синдрома на щрауса – ако си скриеш главата, проблемът не съществува“.

Пазарът е променен

Казват, че пазарът на наркотици у нас в момента е изцяло променен. Дилърите могат да ти сложат фентанил в чашата, докато зяпаш настрана. Или пък да смесят с фентанил различни амфетамини, марихуана и каквото още има за употреба. Но това не е ново, още преди 20 години дилърите от Хасково топяха марихуаната в хероин, а практиката им се разпространи бързо, защото това увеличаваше търсенето. Пристрастяващото вещество вече беше много силно. Днес е още по-силно, но тезата, че – видите ли – внезапно у нас се е появил фентанил, издиша. Той не е от днес, не е дори и от вчера. Ето какво казва д-р Иван Добринов, завеждащ Отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево:

„Фентанилът със сигурност е много опасен наркотик, но той далеч не е единствен. Отдавна е известен в медицината и пробиви с разпространението му на черния пазар имаше неколкократно след 2010-2011 г. Новина са още по-новите опиоиди – силно действащите синтетични производни на фентанила, нитазените, орфините. Пазарът на наркотици осигурява огромен брой всякакви психоактивни субстанции от различни химически групи: опиоиди, стимуланти, халюциногени, канабиноиди, бензодиазепини и др. Комбинираната употреба вече е масова, което сериозно затруднява точната прогноза на рисковете и организацията на ефективна помощ. Много често в комбинация ефектът на отделните психоактивни субстанции се усилва, променя, потенцира. За съжаление „отговорните“ държавни структури не са се стреснали особено. Преследването на производители и разпространители е само една от дейностите, с които държавата би трябвало да се ангажира“.

Превенция, ограничаване на предлагането и търсенето, лечение. На тия стълбове се крепи успешната борба срещу наркоманиите. Само един от тези елементи не върши работа. Това е комплексен проблем, който има сложно решение, а към него никой от държавата не смее да пристъпи. У нас заложиха единствено на ограничаване на пазара, а доста отдавна вече в световен план стана ясно, че това не работи. Този пазар не се развива отвън, а отвътре. Затова в други държави на преден план излизат превенцията и лечението, но не и у нас. В България продължават да третират зависимите като престъпници, а не като болни хора. И в тоя момент у някои хора се надига чутовен хейт и ще кажат: „те сами са си го причинили“. Ако бяха прави, зависимостите нямаше да са регистрирани с код в Международната класификация на болестите. Но понеже това заболяване върви заедно с тежка стигма, с криминални прояви, със социални разриви, тази позиция може много трудно да се осмисли. И докато едното се смесва с другото, проблемът ще си върви и ще се развива, а нещата ще стават още по-тежки.

Интересно какви биха били резултатите в България

Преди повече от 20 години в Швеция правят един експеримент – за един месец в Гьотеборг тестват за наркотици всички задържани по всякакви поводи. Резултатът е такъв, че създават цяла нова система за борба с наркотиците, а в мерките се включва и гражданското общество. В България се тестват само шофьори. Интересно, ако се приложи този метод по-широко, какви данни ще излязат наяве и дали някой най-сетне ще предприеме нещо сериозно. За изминалите 20 години си спомням един опит на д-р Ваньо Шарков и доста повече смислени стъпки на д-р Михаил Околийски. За съжаление, и двамата бяха служебни министри на здравеопазването и след избора на редовни темата пак потъна.

Опитваме се само да броим умрелите, но няма да успеем да ги преброим, защото те умират от дихателна недостатъчност – това пише в смъртните актове. По-точната статистика се води по улиците от хората, които ги познават, от хората, които полагат усилия да помагат на зависимите като тези в „Розовата къща“ в София и Пловдив, и от онези, които още не са прегорели в неравната битка срещу наркотиците, но и срещу безразличието на държавата, която толкова години се прави, че проблемът не съществува. А той ще продължи да се разраства. Ако изчезне фентанилът, ще дойдат нитазените и орфините и пак всички ще са много изненадани. А може вече и да са дошли. Ей така си я караме вече 30 години – от сензация на сензация и нищо по средата.