САЩ: Трябва ли Демократическата партия да тръгне наляво?

Демократическата партия е изправена пред дилема. Прогресивното крило привлича много привърженици, които отричат статуквото и се определят като демократични социалисти. Но може ли да им спечели това президентски избори?

През ноември месец демократите в САЩ се готвят да спечелят мнозинство в поне една от двете камари на Конгреса, което ще им позволи да направят остатъка от мандата на Доналд Тръмп в Белия дом далеч по-труден.

Междинните избори са ключови – не само защото са шанс за тях да сложат прът в колелото на републиканците, но и защото ще покажат в каква посока върви Демократическата партия. Още през 2015 година Бърни Сандърс обяви, че започва политическа революция в САЩ и макар така и да не успя да спечели президентската номинация, днес прогресивното крило на демократите изглежда по-влиятелно от всякога.

Изборите в Мичиган – ключови за Сената и не само

Сенаторското място в Мичиган се освобождава, а демократите трябва да го задържат, ако искат да имат шанс за мнозинство в горната камара на Конгреса. Вътрешните избори на партията, които се проведоха вчера, бяха спечелени от Абдул Ел Сайед – прогресивен лекар, мюсюлманин, подкрепен от лявото крило. Някои го наричат „Зохран Мамдани на Мичиган“, а кметът на Ню Йорк застана зад кандидатурата му. Тя бе подкрепена от Сандърс, Елизабет Уорън, както и от Александрия Окасио-Кортес, която се смята за един от водещите претенденти за президентската номинация на демократите през 2028 година.

Конкурентката на Сайед – Хейли Стивънс – е възприемана за представителка на естаблишмънта. Тя е кандидат с опит, прагматик, приятелски настроена към Израел. Била е и част от екипа на Барак Обама.

Ел Сайед, от друга страна, е много критичен към политиката на Израел, настоява Демократическата партия да се бори и с големите концерни и интересите им. „Да махнем парите от политиката, да осигурим повече пари в джобовете ви и здравеопазване за всички“, гласеше един от слоганите на кампанията му.

Трябва ли Демократическата партия да тръгне наляво?

Умерените демократи, сред които лидерът им в Сената Чък Шумър, подкрепиха Стивънс на вътрешните избори в Мичиган. Според тях завиването прекалено наляво може и да донесе успех сред демократската база, но не и сред независимите избиратели. Според Мат Бенет от аналитичния център „Третия път“ Ел Сайед е прекалено радикален за средностатистическия избирател в Мичиган. Но Бенет, който е работил в администрацията на Бил Клинтън, признава, че политиците, които се възприемат като представители на статуквото, все по-трудно пробиват сред избирателите. В Мичиган освен това живее най-големият процент от арабското малцинство в Америка. Много от младите също го подкрепят.

Освен Ел Сайед, който спечели предварителните вътрешни избори, кандидатът за място в Камарата на представителите Донаван Маккини също надви Шри Танедар. Маккини също е част от т.нар. прогресивно крило и води в резултатите. Друг прогресивен кандидат – Уилям Лорънс, който се бори с откриването на т.нар. дейта центрове, военните доставки за Израел и подкрепя екологични каузи, универсално здравеопазване и по-високи данъци за богатите, също спечели номинация за Конгреса.

Процесът по номиниране на кандидати за ключовите междинни избори, както и резултатите от самите тях през ноември ще предопределят до голяма степен дали за първи път кандидат от т.нар. прогресивно крило ще успее да надделее и за номинацията за президент през 2028 година. По тази причина вътрешната битка сред демократите се оказва почти толкова оспорвана, колкото сблъсъка с републиканците за контрола над Конгреса.

Могат ли демократичните социалисти да спечелят срещу републиканците?

В последните години крилото около Бърни Сандърс мотивира най-много млади активисти. Администрацията на Джо Байдън представляваше група от десетина умерени демократи, които се опитваха да ръководят 4000 млади представители на прогресивното крило, написа наскоро Дейвид Брукс в „Атлантик“.

Демократичните социалисти на Америка се превръщат във все по-силна политическа организация, която излъчва редица от кандидатите на демократите. И докато обещанията им да работят за безплатно образование и здравеопазване за всички, често посочвайки европейските държави за пример, печелят симпатиите на мнозина, други се опасяват, че редиците им са инфилтрирани от комунисти. Някои техни членове оспорват правото на Израел да съществува и винят НАТО за руската агресия срещу Украйна. И макар тези позиции да не се застъпват от лидерите на прогресивното крило в демократическата партия, сред които Сандърс и Окасио-Кортес, те често се използват от републиканците и Доналд Тръмп, за да обрисуват цялото движение като такова на комунисти с радикални и опасни идеи.

Скорошно проучване на „Ипсос“ показва, че докато 75% от демократите казват, че са готови да гласуват за кандидат, който се определя като „демократичен социалист“, при републиканците това са едва 10 на сто, а при независимите избиратели, които в повечето случаи решават крайния резултат от вота – 36%. Републиканците дотолкова разчитат, че избора на прогресивни и по-леви кандидат ще отблъсне гласоподавателите, които не са свързани с една от двете партии, че дори активно подкрепят и финансират част от кампаниите им. В същото време друго проучване показва, че все повече демократи посочват безплатното здравеопазване, по-големия достъп до аборти и по-високите данъци за богатите като основен приоритет за тях. Ограничаването на достъпа до оръжия и на подкрепата за Израел също са важни за избирателите на партията, която става все по-либерална.

Демократическата партия е изправена пред голяма дилема – как да използва най-активното и дейно крило в партията си, без по този начин да алиенира избирателите, които могат да ѝ осигурят победата на следващите президентски избори. Ако обаче кандидати като Мамдани и Ел Сайед продължат да печелят на регионално и щатско ниво, то този избор ще се превърне в избора на Хобсън.