Боян Рашев: Волфрамът е отличен индикатор: Мирише на голяма война!

Пазарите рядко казват открито какво правят правителствата. Понякога обаче цените на слабо познати суровини разкриват повече от официалните декларации. Такъв е случаят с волфрама – металът с най-високата температура на топене, незаменим за твърди сплави, високоскоростни инструменти, авиационни двигатели, ракети и бронебойни боеприпаси.

Европейската цена на амониевия параволфрамат – APT, основния междинен продукт в търговията с волфрам – вече достига почти 3000 долара на тон, което представлява ръст от 8.5 ПЪТИ спрямо началото на 2025 г. Това изглежда още по-извънредно на фона на оценките, че цена от около 600–700 долара би трябвало да е достатъчна, за да стимулира ново западно производство. Китайските държавни предприятия работят при много по-ниски разходи, а пределната цена за индустрията се оценява на около 500 долара.

На теория пазар, който се търгува многократно над стимулиращата цена, трябва да предизвика вълна от нови мини. Но волфрамът не е обикновен пазар. Той е изграден около силно концентрирана и трудно заменима верига на доставки.

През 2025 г. Китай е произвел приблизително 67 000 тона волфрам от общо около 85 000 тона в света – близо 80% от глобалния добив. След него, на огромна дистанция, са Виетнам, Русия, Казахстан, Боливия, Руанда, Австрия, Испания и Австралия. Находища има и в Канада, Южна Корея, Португалия и САЩ, но повечето западни проекти са малки, затворени или все още в развитие.

Зависимостта обаче не свършва с рудниците. След добива концентратът трябва да бъде химически преработен в APT, а след това в оксид, прах, метал, волфрамов карбид или феросплави. Именно в тези междинни и рафиниращи етапи китайското влияние е още по-силно. Европа има отделни мощности в Австрия, Германия, Португалия и Испания, но остава зависима от внос на преработени продукти. През 2025 г. например 68% от стойността на европейския внос на фероволфрам е дошла от Китай.

Текущото поскъпване съвсем не е резултат само от нормално увеличение на индустриалното търсене. През февруари 2025 г. Пекин въведе разрешителен режим върху износа на редица волфрамови продукти, а впоследствие ограничи и добивните квоти. САЩ отговориха с мита, ограничения за китайски материали в отбранителните доставки, държавно финансиране и натрупване на стратегически резерви. Войните в Украйна и Иран допълнително ускоряват потреблението на боеприпаси – употреба, при която металът не се рециклира, а изчезва при взрива.

Най-показателна е историята на австралийските мини. Преди Първата световна война Куинсланд е сред най-големите производители на волфрам, като значителна част от рудата дори се изнася за Германия. Войната превръща метала в стратегическа суровина и прекъсва тези търговски връзки. Високите военни цени стимулират добива, но след мира много разработки отново западат.

Мината Hatches Creek в Северната територия започва работа през 1915 г., почти едновременно с войната, но губи значение след спада на цените. Мината се съживява през 30-те години, а през 1942 г. австралийската държава я поема под контрол заради недостига на волфрам. След войната производството отново отслабва и окончателно спира през 1957 г. Днес находището отново се проучва.

Подобен е цикълът при мината Mt Carbine. Районът се разработва още от края на XIX век, расте при военните и ценовите сътресения, превръща се в голяма индустриална мина през 70-те и 80-те години и затваря, когато евтиният китайски волфрам завладява пазара. Сега Mt Carbine отново произвежда, първо чрез преработване на стари насипища, а след това и от открития рудник. Историческият Wolfram Camp също се подготвя за възстановяване.

Същото се случва и извън Австралия. Sangdong в Южна Корея се завръща след десетилетия прекъсване, Великобритания опитва да възстанови Hemerdon, Канада развива Mactung, а Испания разширява ролята си като един от малкото действащи европейски източници.

Това не означава, че високата цена автоматично ще осигури ново предлагане. Реалните ограничения са разрешителните, финансирането, преработвателните мощности и годините, нужни за построяване на една мина. Световният пазар отчита поредица от дефицити, които през 2026 г. ще достигнат почти 20% от годишното потребление, но новото производство продължава да изостава.

България също има възможност да спечели чрез находището „Грънчарица“ край Велинград, за което се посочва потенциално производство от около 860 тона WO₃ годишно. Проектът обаче остава блокиран. Докато други държави превръщат геополитиката в инвестиции, печалби и работни места, България отново само наблюдава.

Волфрамът не доказва, че световна война е неизбежна. Той показва, че големите държави вече пренареждат веригите си за доставки така, сякаш продължителният военен конфликт е напълно реалистичен сценарий. Когато мини, оживявали при предишните световни войни, отново отварят, а цената се откъсва от производствените разходи, предупреждението не може да бъде пренебрегнато.

Мирише на голяма война. Не, защото металът предсказва бъдещето, а защото държавите изглежда се подготвят за него.

Разбира се, това е само мое мнение и не бива да се приема като препоръка за инвестиции.