Има ли ключ за новата география на войните?

“Това е решение за установяване на морална дистанция”, казва проф. Давутоолу и обявява разпускането на Партия на бъдещето, чийто лидер е. Партията е преустановена и разпусната. “За да не бъдем част от замърсения политически климат се взе решение за оттегляне от партийната политика и за прекратяване на политическата дейност на Партия на бъдещето”, допълва Давутоолу.

Според него политическата система като цяло в Турция, както и партийната политика в частност, са изпаднали в политическа безизходица. Не било решение за капитулация, а за “установяване на морална дистанция”.Не било отказване от политиката, а призив към всички да преосмислят политиката. Не било оттегляне от борбата за Турция, а поставяне на “нашата отговорност към Турция над ежедневните политически изчисления”. Турция на утрешния ден трябвало да е Турция на свободата, на мисълта, на закона, на социалната справедливост, равноправно гражданство, стратегическо мислене.

Въпросът е защо точно сега, има ли план зад кадър или случилото се с основната опозиционна НРП /народно-републиканска партия, кемалисти/е всяло опасения за натиск, принуда, да не говорим за безизходица. Разделянето чрез решение на съд на светската опозиционна НРП и осигуряване по този начин на безпроблемен успех на управляващата ПСР /партия на справедливостта и развитието/ на Ердоган в предстоящи избори дали има нещо общо с решението на Партия на бъдещето?

Това на фона на анализи в световната преса, че светът навлиза в период, когато решенията на няколко правителства могат да окажат влияние далеч извън границите на, например, Близкия изток. Регион, който е стратегически за интересите на Анкара зад граница. Период, в който се осъзнава, че конфликтите на днешния ден не са регионални спорове, а потенциални фактори за глобална икономическа нестабилност.

Поставена е на изпитание световната икономика и международната сигурност, а никак не е сигурно, че големите сили могат да върнат времената на дипломацията, която да изпреварва употребата на военна сила. Така разсъждава и Джефри Сакс, ама в Колумбийския университет преподава не само той, а и Хилари Клинтън и Виктория Нюланд. Знаково е, нали? Става въпрос и за разширяване на географията на войната.

Ако се вземе предвид войната в Иран, за която ту има, ту няма преговори за дипломатически изход с компромиси от военните действия в държавата на аятоласите и в отговор поражения над американски бази в Персийския залив, Йордания и Египет, се вижда, че конфликтът се разпространява до Източното Средиземноморие. Косвените му ефекти, казват, че достигат до Испания, Украйна и Далечния изток.

Географията на войната не са само армиите, а и ракетни площадки, енергийни съоръжения, пречиствателни станции, пристанища, водни резервоари и т.н. Извън региона Украйна нападна ирански кораб в Каспийско море и го обясни с ”атака срещу логистични мрежи на Русия”. Един вид Каспийско море се оказва коридор, който свързва две войни – украинската и иранската. И двете част от геополитика на свързани войни.

Ако са верни информациите, че Северна Корея предоставя войски, ракети и боеприпаси на Русия, това всъщност свързва войната в Украйна т.е. Европа с Източна Азия. И това е връзка, която се простира от Русия, до Иран, но през Китай. Казват, че Пекин ще предостави на Техеран системи за противовъздушна отбрана и по този начин ще се регламентира друга стратегическа връзка. Някои твърдят, че това е ново уравнение – Украйна, Русия, Иран, Близък изток, Червено море, Индийски океан, Северна Корея, Китай. Мрежа, където различни войни са свързани помежду си чрез военни ресурси, технологии, разузнаване, стратегически натиск.

В тази връзка може да се спомене и позицията на Испания, която осъжда геноцида в Газа, нарастващото военно сътрудничество между Мароко и Израел, неприязънта на Тръмп към Санчес и мигрантската криза в Сеута, която казват, че е внезапна. Но всички тези събития идеално се вписват в посоченото по-горе уравнение.Няма как да се повярва, че изведнъж 70 хил мароканци в строй могат да нахлуят в Сеута, която от 1580г се числи към Испания, а от 1995 г е с автономен статут. Испанска военна база, разбира се. На африканския бряг, но толкова близо до континентална Испания.

Това е Гибралтар, а напоследък всеки проток със стратегическо местоположение по света става обект на особено внимание и трудно се прикриват желания за контрол върху ползването му. А Гибралтар е ключов за Средиземно море. Като Ормуз за световния стоков път към Индийския океан, та до Китай, и обратно покрай Иран и Оман. На практика всеки играч се възползва от натиск, създаден от други, докато води собствена война.

Например войната в Близкия изток се пресича с войните в Евразия, а по този начин Турция се превръща в стратегически кръстопът. Там се пресичат НАТО, Русия, Иран, Сирия, Ирак и кюрдите. Те са в Турция, Сирия, Ирак, Иран и за Анкара т.н. кюрдски въпрос може да се окаже онзи вихър, който може да се образува с намаляване на регионалната мощ на Техеран и да въвлече Турция в него. Затова Анкара стъпва на пръсти по отношение на Иран на етапа войната на САЩ и Израел срещу Техеран.Направи необходимото да отклони натиск на Вашингтон за намеса на иракските кюрди от Иракски Кюрдистан в предлагана сухопътна офанзива в Иран.

Изводът е, че светът е в позиция на система от войни. В такава система различни конфликтни зони в световната политика се подхранват взаимно. Поне така пишат някои в Анкара. Основателен е въпросът дали войната в Иран трансформира привидно отделни войни в единна евразийска конфликтна система. Рисковете определено са свързани и събития го доказват. Откриват се нови фронтове и се размиват границите между тези фронтове. А дали това ще доведе до промяна на граници, предстои да се наблюдава.

А който е в състояние и има мощ, може да се меси и дори възползва.Опасенията на Турция определено са по отношение на кюрдите, които се очертават като фактор, който би могъл да промени не само външния фронт на войната с Иран, но и вътрешната география на Иран. Не е случайно, че “Ерусалим пост” на 26 юли е предложил, че е “време Израел да въоръжи кюрдите и да помогне за създаване на Кюрдистан”. Десетилетия кюрдите са били лъгани с подобни обещания от различни сили, но за Анкара важи “страх лозе пази”.

Защото е известно, че кюрдски сили, действащи в Западен Иран, с външно доставени оръжия, разузнавателна информация и логистична подкрепа, имат възможност да проправят пътя за етнически и регионални конфликти чрез трансгранични въоръжени движения и искания за държавност. За Анкара това е дългата ръка на Тел Авив.

Тази “дълга ръка” Турция вижда и по отношение на Кипър.На връх 52-та годишнина от операцията на Анкара в Кипър, след която бе обявена Северната Кипърска турска република, непризната от никого, Атина, кипърската гръцка администрация /Никозия/ и Израел са се обединили в искания за изтегляне на турските войски от острова, премахване на статута на гарант на Турция и отново връщане на т.н. Севернокипърска турска република към Кипър, член на ЕС.

Израел е обявил турското военно присъствие на остров Кипър за “неприемливо”. Има изявление на МВнР на Израел, което е пряко насочено срещу Турция.За Дендиас, военен министър на Гърция, “Гърция не забравя” и “Кипър е близо за гръцките въоръжени сили”, а Мицотакис, премиер, определя турската окупация на Северен Кипър за “отворена рана”. За Атина кипърският въпрос остава проблем на незаконна операция, наричана окупация. И Турция, и Гърция остават на своите позиции за решаване на кипърския проблем – федерация за Гърция и решение за две държави за Турция, които са несъвместими като становища.

Гутериш при проведено наскоро посещение в Кипър напусна острова без решение, независимо че събра двамата лидери на разделения остров, Христодулидес и Ерхюрман, на неформална вечеря в буферната зона. Два дни преговори, поотделно и заедно, и накрая “не искаме преговори само заради преговорите”. Не искаме формат 5+1 само заради формат 5+1. Севернокипърската турска република, под чадъра на Турция, отхвърля представителя на ЕС за Кипър, защото му липсвала легитимност. Нямало съгласие на турската страна и не ги питали.

Няма единство, няма помирение, няма обединен Кипър, основан на резолюция на ООН. Израел открито подкрепя Гърция и директно насочва вниманието към военното присъствие на Турция в Кипър. Анкара не приема и никакви “хлабави решения” за Кипър -федерация с две отделни държави със собствени представителни събрания.Къде ще отиде тогава Анкара? Кипърският въпрос ще е като палестинския въпрос, като кюрдския въпрос, които ще се използват в геополитическите битки при дадени ситуации. Маши в чужди ръце. Нещо такова се говори и за Киев.

Въпросите за изход от такива ситуации остават за бъдещето.А някои като Китай наблюдават внимателно, учат се и придобиват опит за предстоящото преразпределяне на сферите за влияние. Неизбежно е. Даже във Вашингтон някои го споделят. Но ключ все още няма.