Суецкият канал и голямата дилема пред Египет

Суецкият канал е ключов не само за световната търговия, но и за икономиката на Египет. Кайро се опитва да използва дипломация, за да предотврати ескалация в Близкия изток, но има ли лостовете за целта?

Дължината на Суецкия канал е малко над 193 километра. Този воден път, който свързва Средиземно и Червено море, спестява на корабите, плаващи между Европа и Азия, обиколка от 10 700 километра около нос Добра надежда.

От откриването си през 1869 г. каналът е сред най-важните търговски пътища в света. Но откакто хутите започнаха да възпрепятстват международното корабоплаване в Червено море, много плавателни съдове вече избягват Суецкия канал.

Сложният пъзел пред Египет

Войната между Израел, САЩ и Иран, както и последните заплахи на хутите, че искат да поемат контрола над пролива Баб ал Мандеб, създават рискове за един от най-важните източници на приходи за Египет. Според президента Абдел Фатах ас Сиси само през 2024 г. страната е загубила около 7 млрд. щатски долара приходи от Суецкия канал. На моменти загубите са възлизали на около 800 млн. долара месечно, съобщава „Ройтерс“, позовавайки се на администрацията на президента на Египет.

Египет се намира в сложно икономическо положение, обяснява пред ДВ Щефан Лукас от аналитичния център „Мидъл Ийст Майндс“ Въпреки това приходите от канала през фискалната 2025-2026 година първоначално дори са се увеличили, тъй като допълнително количество петрол от Персийския залив е било транспортирано през саудитски тръбопроводи до Червено море и след това през Суецкия канал. Ако обаче блокадата на пролива Баб ал Мандеб, с която заплашват хутите, бъде осъществена, този алтернативен модел ще отпадне и то точно в момент, в който растящите цени на енергията и реформите в Международния валутен фонд и без друго силно ограничават финансовата свобода на Кайро.

Задлъжнялост, инфлация, нестабилност

„По-високите цени на енергията оскъпиха вноса и подхраниха инфлацията, а несигурността в Червено море и възможните пречки при преминаването през пролива Баб ал Мандеб застрашават приходите от Суецкия канал“, казва Хана Вос, експертка по Близкия изток от фондация „Фридрих Еберт“. Туризмът, инвестициите и обменният курс на египетската лира освен това реагират на всяка ескалация на напрежението. Египет е силно задлъжнял и разчита на заеми от МВФ, както и на инвестиции и финансова помощ от държавите от Персийския залив.

Според информация на „Асошиейтед Прес“ приходите от Суецкия канал са спаднали от 10,25 млрд. долара през 2023 г. до около 4 млрд. долара през 2024 г. В същото време броят на преминаващите кораби е намалял от над 26 000 на малко над 13 000. Много собственици на кораби са се пренасочили към морския път около нос Добра надежда, макар че той е с около 10 700 км по-дълъг.

Египет е засегнат от конфликта с Иран не толкова във военно, колкото в икономическо отношение. Въпреки че икономиката първоначално се стабилизира след кризата в края на 2023 г., изтичането на капитали, нарастващите разходи за енергия, спадът в туризма и загубите от Суецкия канал застрашават възстановяването на страната. А в нея така и не са проведени ключови реформи. Правителството разчита все повече на големи държавни проекти и активи, контролирани от военните, докато инвестициите и частният растеж остават на заден план, обясняват от института „Карнеги“. Резултатът е нарастваща зависимост от чуждестранните кредити и инвестиции.

„Интерес от бърза деескалация“

„Египет има интерес от много бърза деескалация“, обяснява Хана Вос, затова и Кайро подкрепя усилията за посредничество. В същото време правителството се стреми да запази отношенията си със САЩ, Саудитска Арабия и ОАЕ, докато избягва открита конфронтация с Иран. Аналитичният център „Чатъм Хаус“ описва тази политика като „последователно управление на риска“. Целта не е да се реши регионалната борба за власт, а да се сведат до минимум икономическите загуби за Египет.

„Режимът на Сиси отново преследва двойствена стратегия“, казва Щефан Лукас. Навън Египет демонстрира солидарност със Саудитска Арабия, осъжда заплахите на хутите и засилва мерките за сигурност по Суецкия канал. Зад кулисите обаче Кайро се стреми да установи канали за диалог с Техеран. Причините за това са както финансовата зависимост от държавите от Персийския залив, така и опасението, че самият канал може да се превърне в мишена.

„Всички съседни държави имат интерес от стабилизирането на регионалния ред, защото просто не могат да си позволят кризата да продължи“, казва експертката на „Фридрих Еберт“. Именно в това се състои и дилемата пред Египет. За Кайро отдавна не става въпрос само за външна политика. Всяко ескалиране на напрежението в Червено море струва на страната необходими валутни резерви, а всяко облекчаване на напрежението увеличава шансовете за икономическо възстановяване. „Решаващо ще бъде дали блокадата ще остане символична или ще има реално въздействие“, обобщава Лукас от „Мидъл Ийст Майндс“.