Войната в Украйна: скритото послание на Путин към Европа

Коментар на Евгений Дайнов:

Малко след началото на войната в Украйна от някаква медия питаха дългогодишен американски дипломат, преговарял с руснаците още от времето на СССР: „Как да разберем кога едно руско официално лице лъже?“. Отговорът: „Руско официално лице говори? Значи лъже“.

Руски официални лица лъжат от столетия и правят това дори тогава, когато няма да имат повече полза от лъжата, отколкото от истината. И все пак лъжат. Това обаче не означава, че не е възможно човек да разбере какво всъщност мисли и възнамерява да прави лъжещият руснак. Има си методи за декодиране.

Кой започна войната в Украйна

Самият Путин може да бъде посочен като пример. Да видим какво разбрахме тия дни от пороя лъжи, които той отново избълва под мотото „не сме започвали никаква война в Украйна“. Тезата, разбира се, е същата още от 2007 година насам: НАТО бил обещал на Москва да не се разширява на изток, а после пактът непрекъснато правел точно това: „Движеха се, движеха се, стигнаха до Украйна… И ни принудиха да започнем специалната военна операция.“

„Обещаха ни навремето – на Михаил Сергеевич Горбачов – че няма да разширяват НАТО. Резултатът – едно разширяване след друго. Въпреки нашите многобройни протести. Плюха на всичките си обещания и на интересите на Руската федерация в сферата на сигурността.“

Отбелязваме връщането на руския президент към хулиганския жаргон, който той направи навремето модерен, и продължаваме: „Така наречените победители в Студената война – не само САЩ, а целият колективен Запад – решиха, че трябва нещо да поправят: защо Русия, вече не СССР, а Русия, която е загубила значителен потенциал, да се ползва със същите блага като страна победителка във Втората световна война.“

След това, продължава Путин, западните страни „започнаха да променят правилата, и то веднага… Спомнете си събитията в Югославия“.

Имало ли е обещание, направено пред Горбачов?

Преди да видим какво всъщност ни съобщава този човек, нека да разплетем лъжите. Няма и никога не е имало „западно“ обещание към съветския президент Горбачов НАТО да не „се разширява на изток“. Самият Горбачов казва през октомври 2014 година (когато руснаците вече са нахлули в Крим и Донбас): „Въпросът с разширяването на НАТО не беше обсъждан изобщо, никой не го поставяше по онова време… Обсъждахме (т.е. с американската администрация) военните структури на НАТО да не навлизат на територията на тогавашната Германска демократична република (т.е. Източна Германия) след обединението на Германия… Всички направихме всичко възможно и необходимо, за да облечем в документи това политическо задължение. И то бе спазено“.

В единствения документ от септември 1990 г., подписан от „Запада“ и Русия по повод разширяването на НАТО, е записано следното: „След като се изтеглят съветските войски, германските войски, придадени към НАТО, ще могат да бъдат разполагани на територията на бившата ГДР, но чуждестранни сили и ядрени оръжия няма да бъдат разполагани там“.

Това е. Толкоз. Всичко друго са обичайните руски лъжи, целящи да представят Русия като постоянно лъгана от Запада държава. Не знам към каква точно предходна лъжа реферира оня ден Путин, като обвини Запада за разпадането на Югославия, но всеки помни: гражданските войни, довели до разпада, бяха започнати от тогавашния приятел на Москва Слободан Милошевич, който нападна всички останали югославски републики освен Черна гора.

Не, Западът не е искал да ликвидира Русия, а оказваше помощ на гладуващите

Опашата лъжа е общото положение, което е догма за цялото руско началство, че след разпада на СССР и края на Студената война Западът бил искал да ликвидира остатъчна Русия. Истината е точно обратната.

Както всеки път, започвайки още от 19-и век, когато собствената глупост на руските управници вкарва страната в гладна криза, САЩ още през февруари 1992 година обявяват операция „Даваме надежда“ (Provide Hope) за изхранване на гладуващия руски народ. През Атлантика към Русия летят стотици американски военни самолети, натоварени с храни и лекарства за Русия. Не след дълго в операцията се включва цяла Западна Европа. „Колективният Запад“ стоварва в Русия десетки хиляди тонове храни и лекарства до края на операцията през септември 1994 година.

Така спасил и стабилизирал Русия, след това Западът направи всичко възможно, за да я приобщи към цивилизованите страни. Покани я в клуба на най-богатите – формата Г-7, както и в Световната търговска организация. Включи я в световния банков обмен. Започна преговори за включване на Русия в ЕС и я пусна в НАТО в рамките на Северноатлантическия съвет за сътрудничество.

Отговорът на Путин дойде през 2007 година в речта му на Конференцията за сигурност в Мюнхен, в която той обвини САЩ в намеса в руските работи и в неспазване на международните закони – именно САЩ, които направиха всичко възможно да включат Русия в обхвата на тези закони…

Такава беше волята на държавите, изпитали хищния нрав на Русия

Да, от 1999 година натам все повече бивши подчинени на Москва държави, добили своята независимост от Кремъл, се включваха в НАТО – въпреки огромната съпротива вътре в НАТО. Кои бяха тези страни? Граничещите с Русия. Защо поискаха да са в НАТО? Защото, за разлика от умните глави във Вашингтон, Париж и Лондон, те от столетия бяха изпитвали на гърба си хищния нрав на Русия и знаеха, че мечката може в момента да е проскубана, но след като заглади косъма, отново ще се озъби.

Това нито един руснак – официален или не – не може да разбере. Не може да си представи, че по-малки от Русия съседни държави биха могли да имат собствена воля и да вземат собствени решения. Самите те живеят в полуфеодално общество, в което никой не е независим в решенията си, затова и не могат си представят, че източните им съседи не изпълняват заповеди на „големия брат“ – на „колективния Запад“. Идеята за национален суверенитет е напълно неразбираема, както и идеята за свобода на словото или за разделение на властите, например. В това отношение Путин е изразител на цялата убогост на руската политическа култура.

Посланието на Путин

Да се върнем там, откъдето започнахме. В тия Путинови лъжи е заровено послание: той ни съобщава какво възнамерява да прави (с нас, европейските държави близо до неговата граница). Това послание е израз на онзи основен, определящ идентичността принцип, който се крие в най-дълбокото дъно на руската душевност: за перманентна война.

Обяснявам. Преди да нахлуе в Украйна Путин неколкократно и предизвикателно заповядваше на НАТО да „се изтегли обратно към границите си от времето преди първите източноевропейски държави да влязат в Алианса. Намерението беше очевидно. Страните от Източна Европа, които според него са неспособни сами да си вземат решенията, е трябвало да бъдат изтръгнати от чадъра на „колективния Запад“ и върнати обратно към подчинение на Москва. Когато това не се случи, руснаците решиха да действат с военна сила. Нахлуха в Украйна под фанфарите на собствената си пропаганда, която обещаваше бързо покоряване на цяла Европа „до Лисабон“. Украйна просто беше първа в тази поредица, тъй като беше смятана за най-слаба – „в Киев до три дни“.

Трите дни вече отиват към пет години, но задайте си следния въпрос: след като се оказа, че Русия е трупала огромни военни и финансови запаси в продължение на 20 години, а смяташе да прекърши Украйна за три дни – за какво са ѝ били необходими тези запаси? Отговор: за да имат достатъчно, та да свършат останалата част от работата си. След Украйна да превземат балтийските държави на север и балканските – на юг, в операция тип „големи клещи“. А после, както е според съветската военна доктрина, да ударят в центъра – Полша, Словакия и нататък.

Каква е реалността?

Сякаш това ни каза отново Путин оня ден, когато обвини „разширяването на НАТО“ за войната в Украйна: тази война няма да спре никога, докато НАТО не „се изтегли“ от Централна и Източна Европа. Това е в главата на Путин. Какво ще се случи в реалността? Украинците накараха Русия да похарчи всичките запаси, които трупаше, за да превземе Европа. Руската мечка отново е проскубана и отслабена. Когато започне неизбежният руски глад, „колективният Запад“ отново ще храни гладните руснаци, които отново ще го мразят, докато му ядат консервите и пият аспирините.