Може ли Елена да е чернокожа и какво казва Нолан с „Одисея“?

Може ли Елена да е чернокожа и какво казва Нолан с „Одисея“?

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

Да започнем така: Елена, макар и изцяло митологична, съвсем теоретично би могла да е чернокожа – в края на Бронзовата епоха царува най-великият египетски фараон, Рамзес II (1279-1213 пр. Хр.), подчинил Нубия (днешен Судан) и взел роби оттам, а неговият вариант на Новото царство със сигурност е „интерактвало“ с ахейските гърци в Източното Средиземноморие. Но изумителното в най-обсъждания в момента филм е друго – че един от екипажа на Одисей – Анхиал, се играе от… корейския актьор Уил Юн Лий. И тук може да се пошегуваме – първите свидетелства за одомашняване на коне в днешните корейски земи са от близо 10 века по-късно. По-късно от Троянската война, която според Еритостен се е случила приблизително между 1194 и 1184 пр.н.е. Ерго, ако кореец е участвал в нея, той е трябвало да предприеме огромно пътешествие от близо 9000 км пеша, за да се включи в ахейско-троянските разправии.

Извън шегите: „Одисея“ на Кристофър Нолан е толкова изумителен, епичен и пространен филм, макар да страни от Омир и до голяма степен да „слугува“ на съвременната комерсиализация и относително неуки поколения, че ожесточените сблъсъци за woke и diversity би трябвало да отстъпят. Но напротив – оказа се, че културните соцмрежови войни по повод на филма са сравними с истинските омировски битки, така зрелищно сътворени от Нолан с помощта на изкуствения интелект. Да се чуди човек как един сбор от търговски конфликти в Средиземноморието отпреди 3200 години, обединени далеч по-късно в Омировата поема на базата на устни предания, може да се превърне в ожесточен спор през 2026-та?

Историческият контекст… доколкото е исторически

И сега, едно по едно. Първо и най-важно: Троянската война не е историческа, а митологична, т.е. всичко, което знаем за нея, се базира на гениалния за времето си „обобщител“ Омир. Честно казано, то никой не знае дали и самият Омир е съществувал през 700 и някоя си година пр. н.е. – около първите сериозни свидетелства на ахейско-дорийска организация на живот по гръцките земи, които наричаме „Архаична Гърция“.

Второ и не по-малко важно: да правим разлика между рудиментарен мит и неговата творческа интерпретация, каквото е направил Нолан. Каквато направи и Волфганг Петерсен по сценария на Дейвид Бениоф с „Троя“ от 2004. Ерго, Нолан може да си прави каквото си иска, дори да практикува своя т.нар. color blind casting – т.е. далтонизъм, без оглед на етнос и цвят на кожата. Този тип набиране на актьори не е някаква ултралиберална глупост, а е съвсем реално нещо.

Трето и като че най-важно: идеята за diversity или т.нар. етническо разнообразие, както и за равен достъп на жените, не е хрумка на Холивуд, а съвсем обоснован завой към модерността, който има и своите философски корени. Грубо казано, става дума за отпор срещу т.нар. typecasting, при който дълги години в Холивуд, но и не само, чернокожите, азиатците и особено латиносите бяха зашивани като престъпници, каратисти и слуги на господстващата от векове бяла раса в западната култура като цяло. И сега внимание: това да им се даде достъп не означава, че тя губи нещо (ако не се стига до проблематичния „обратен расизъм“). Струва ми се, че само печели. Разбира се, конкретно Нолан е известен като частичен бунтар в Холивуд и според мен нарочно е насилил избора си, за да предизвика необходимата буря от реакции, която да допринесе за популярността и печалбите на филма. Не бих се изненадал дори ако следващият му Брус Уейн, т.е. Батман, е чернокож.

А спомняте ли си Морган Фрийман в „Шоушенк“?

Нолан не първият. Но вижте разликата между свят със социални мрежи, който е равен на културни войни, и този преди него. В прочутата новела на Стивън Кинг „Изкуплението Шоушенк“ неговият основен герой в затвора е червенокос ирландец, оттам и прякора му „Ред”. Във великия филмов дебют на историята „Ред“ е Морган Фрийман в може би най-великата си роля. И никой тогава не се разсърди, защото още не бяхме попаднали във водовъртежа на културата на обидчивостта от най-дребната муха, която за броени часове може да стане културологичен слон.

Какво всъщност ни казва Нолан?

Хайде и малко за самия филм, набързо. Нолан е направил суперзрелищно нещо за младия човек, който не знае за вторите планове в „Одисея“, в тоналността на „Игра на тронове“ и всичките там нордически саги, без нищо древногръцко. Съвсем накратко, Нолан иска да ни подскаже, че великият базов мит за носталгията всъщност е неуловимият нео мит за пътуването към себе си, а не към Пенелопа и Итака. И че май Одисей не е непременно щастлив, че се връща.

Това е великолепно произведение на комерсиалното киноизкуство, което трудно ще бъде надминато. По-важното е да сме рационалисти – какви поуки може да се извадят от мита? След като сме добре забавлявани по време на филма, е редно да не спираме да мислим какво ни казва Нолан – за ужаса на войната, за посттравматичния синдром на войника, за смущението и слабостта в душата на посочения за герой, за това, че олимпийски богове не съществуват, но са метафора на нещо повече, и най-вече – може ли психиката на човек да се възстанови от сънните халюцинации, които го преследват с години? Нолан го прави с голямата холивудска четка, колкото и на познаващите класическо-културните пластове да им е смешно.

И нещо още по-смешно: според Омир Одисей притежава „метис“, старогръцката дума за „интелектуална хитрост“, заради която е и Троянският кон. В края на Бронза, когато още няма втори план за мисловността, това е изумително.

Съответно, Одисей не притежава и няма как да притежава морален прецепт, който да го спира, твърде е рано в културен смисъл, пък и да се замисли за своите действия. Дали неговите избори са само въпрос на ахейско оцеляване? Или пък на строго лично? Филмът задава и тези въпроси.

А вие, 3200 години по-късно? Наистина ли не разбирате, че етническото разнообразие дава известен шанс на хора като вас? Че създава повече работни места, дърпа икономиката напред, а оплодотворяването между етносите и културите препотвърждава идеята за различност?

П.П. Нещо като виц: Днешният среден българин би казал: Одисее, хубаво, искаш да се върнеш в Итака при жена си, ама защо спа цели 7 години с най-красивата Зевсова дъщеря – Калипсо – на нейния остров, даже изиграна от Шарлийз Терон (впрочем родена в Южна Африка)? А? Не ми ги продавай тия.