Турция и ПКК: очертава ли се мир?

На 11 юли 2026 в Диарбекир се състоя конференция, посветена на мирния процес между турското правителство и ПКК. В центъра на дискусиите бе опитът на страни като Ирландия, Испания и Колумбия. Конференцията се състоя точно една година, след като ПКК сложи оръжието – след продължил повече от 40 години конфликт.

Джихан Айдън, председател на турската правозащитна организация IHG, по чиято инициатива бе свикана конференцията, настоява чрез планираните законови рамки на процеса да се намери решение за всички засегнати – от членовете на ПКК, през политическите затворници, до кюрдите в диаспората. Трябва да бъде уредено и бъдещето на намиращия се от 1999 година в затвора лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан.

Йоджалан – от държавен враг до ключова фигура

В продължение на десетилетия Абдуллах Йоджалан, който днес е на 77 години, бе смятан в Турция най-вече за терорист. Днес той е централна фигура в мирния процес. През февруари 2025 година от затвора той призова ПКК да сложи оръжието и да се разпусне. Организацията последва призива, през юли 2025-а група нейни високопоставени членове символично изгори оръжията си.

След това турският парламент сформира комисия, включваща около 140 представители на политиката и на гражданското общество – сред тях правозащитници, както и роднини на войници, ветерани и затворници. Сега на основата на нейния заключителен доклад правителството работи върху законовите рамки на процеса.

Кюрдската страна настоява освен това за промени в антитерористичното и наказателното право, за освобождаването на Йоджалан и на други политически затворници, както и за решение по отношение на множеството уволнени кюрдски кметове.

До момента правителството обаче не е дало конкретни обещания за облекчаване на условията за Йоджалан в затвора или по отношение на бойците, участвали във въоръжени сблъсъци – първо трябвало ПКК изцяло да се разоръжи и да се разпусне. Но междувременно тонът на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е станал по-умерен.

Арет Демирджи, ръководител на истанбулското бюро на германската фондация „Фридрих Науман“, определя досегашното развитие като „предпазливо положително“. Само преди година изобщо не би могло да се предположи, че ПКК ще обяви разпускането си и ще даде ясен сигнал с изгарянето на оръжията. „Дори и само това представлява исторически поврат. За разлика от предишните мирни инициативи, този процес засега не се е провалил още в ранната си фаза“, казва Демирджи.

Същевременно обаче той предупреждава досегашният напредък да не се надценява. До момента централните политически въпроси почти не са били разисквани. Докато турското правителство настоява първо за пълното разоръжаване на ПКК, кюрдската страна очаква политически и правни гаранции по време на процеса. „Тези различни очаквания на страните ще представляват най-голямото предизвикателство в следващите месеци.“

Ръководството на ПКК също проявява оптимизъм

И Йоджалан изглежда склонен към сътрудничество. В актуална декларация от понеделник той определи процеса на диалог като исторически шанс и призова да се преодолее късогледото мислене. „„Нека заедно да изградим нашето бъдеще“, призова той.

Оптимизъм има и в ръководството на ПКК. Дуран Калкан, един от съоснователите на организацията, изрази неотдавна увереност, че този път процесът няма да се провали.

Геополитическият натиск като стимул за мира

Много наблюдатели споделят тази оценка. През последните години редица конфликти в Близкия изток се изостриха: войната между Израел, Хамас и Хизбула, напреженията между САЩ, Израел и Иран, както и политическите промени в Сирия дадоха отражение в целия регион.

Арет Демирджи смята, че именно тези геополитически размествания са сред най-важните причини за сегашния напредък в диалога. За разлика от провалените преговори преди десет години, ситуацията със сигурността на Турция днес е коренно различна. Най-вече Сирия играе ключова роля. Стабилните отношения с кюрдите в собствената страна биха осигурили на Анкара по-голямо пространство за действия във външнополитически план – както спрямо кюрдите в Сирия, така и в Северен Ирак.

Тези развития са променили и рамковите условия за ПКК и нейните клонове в региона. В Анкара расте загрижеността, че членовете на ПКК биха могли да се присъединят към иранско-кюрдските милиции.

Според Демирджи, трайният успех на процеса зависи обаче не само от края на насилието. Решаващо е дали той ще породи политически диалог във връзка с демократичните реформи, правовата държавност и по кюрдския въпрос. Докато арестите на опозиционери, уволненията на кметове и ограниченията в политически план продължават, остава открит въпросът дали след края на въоръжения конфликт наистина ще се установи всеобхватен обществен мир. „Именно тази амбивалентност е определяща в момента за дебата в Турция и прави този процес едновременно исторически значим и изключително крехък.“

Проблематична остава и недостатъчната прозрачност. „Почти няма публични информации за това какви договорености наистина са сключени и какви стъпки ще последват. Това е пречка за изграждането на обществено доверие.“

Автор: Елмаз Топчу