230 години от смъртта на Робърт Бърнс: Тайната история

Днес, 21 юли 2026 г., се навършват точно 230 години от кончината на националния поет на Шотландия – Робърт Бърнс. Почитатели по целия свят отдават почит пред паметта на автора на „Auld Lang Syne“. Той умира на днешния ден през 1796 г. едва на 37-годишна възраст. Зад романтичния образ на народния бард обаче се крият малко известни факти, които и до днес вълнуват историците.

Митовете за неговата смърт и истината

Дълго време се смяташе, че Бърнс е починал вследствие на алкохолизъм, разпространявано от първия му биограф д-р Джеймс Къри. Съвременните медицински изследвания, публикувани от Университета в Глазгоу, категорично доказват, че истинската причина е бактериален ендокардит, обострен от ревматична треска в детството и тежък физически труд.

Любопитни факти, които малцина знаят

Двойно по-голям череп: Когато тялото му е ексхумирано през 1815 г., за да бъде преместено в нов мавзолей, учените правят гипсова отливка на главата му. Оказва се, че неговият череп и мозък са били значително по-големи от средностатистическите.

Увековечен в Космоса: През 2010 г. астронавтът Ник Патрик взема книга с поезия на Бърнс по време на двуседмична мисия совалка. Творбите му изминават 5,7 милиона мили и правят 217 обиколки около Земята.

Поетът, вдъхновил класиката: Заглавието на световноизвестния роман на Джон Стайнбек „За мишките и хората“ е директна препратка към стих от поемата на Бърнс „На една мишка“.

Умира в нищета и с новородено: Въпреки огромната си слава, Бърнс издъхва с по-малко от 1 лира в джоба си и преследван от кредитори. Най-младият му син Максуел се ражда в същия ден, в който се провежда погребението на баща му.

Бурна любов и 12 деца: Поетът е имал слабост към жените, като е баща на най-малко 12 деца от четири различни жени. Проучвания на организацията Mercat Tours сочат, че днес той има над 900 живи потомци. Сред известните личности, които твърдят, че са негови преки наследници, е модният дизайнер Томи Хилфигър.

Днес творчеството на Робърт Бърнс остава символ на свободата и равенството, вдъхновявайки милиони хора векове след неговия последен час.

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?