Рисковете в Ормузкия проток: има ли алтернатива?

Производителите на нефт и газ в Персийския залив търсят алтернативи на Ормузкия проток – транспорт чрез петролопроводи. Но Иран може да атакува и тях.

Износът на нефт и газ от Персийския залив е изправен пред нови сривове, тъй като конфликтът между САЩ и Иран се засилва. За двете страни контролът над Ормузкия проток е от ключово значение. През последните месеци Иран показа, че може да контролира или поне да наруши движението през протока, посочва Гунтрам Волф, професор по икономика в Свободния университет в Брюксел. „Няколкомесечните бомбардировки не отнеха способността на Иран да контролира Ормузкия проток“, изтъква Волф.

Тази седмица трафикът в протока отново почти спря, след като Иран атакува танкери и изстреля дронове и ракети по военни обекти в Бахрейн, Кувейт и Йордания. САЩ нанесоха нови удари по Иран и възобновиха морската блокада на иранските пристанища. Освен това те отмениха изключението от санкциите, позволяващо на Иран да продава открито петрола си, което му носеше така необходимите средства.

Какво бе положението преди войната

Преди началото на войната на 28 февруари Ормузкият проток беше международен воден път без такси и отправна точка за около 20 процента от световния втечнен газ, показват данните на Международната енергийна агенция. Освен това оттам се превозваха 20 процента от световния нефт, което през последните няколко години е означавало средно около 20 милиона барела на ден, според Американската администрация за енергийна информация.

През първото тримесечие потоците през Ормузкия проток намаляха до около 14,6 милиона барела на ден и спаднаха още повече след ескалацията на конфликта. Предварителното споразумение за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, подписано на 17 юни, донесе известно облекчение за корабоплаването, но то вече не е в сила. През последните седмици американските сили нанесоха удари по стотици ирански военни цели.

Анализаторите предупреждават, че по-нататъшните атаки срещу Иран биха могли да предизвикат ответни удари срещу нефтената и газовата инфраструктура в Персийския залив, включително рафинерии, пристанища и тръбопроводи, което много би оскъпило войната за целия регион и би довело до недостиг на петрол. „Ограниченият напредък, постигнат след примирието през юни, вече на практика се е разпаднал“, предупреди гръцката компания за управление на морски рискове MARISKS след ескалацията в региона. „Вероятността от по-нататъшна ескалация остава много висока.“

Значението на тръбопроводите

В началото на войната се появиха съобщения, че Иран събира такса от почти два милиона долара на кораб за ползване на водния път. Наскоро иранските власти поискаха корабите да използват северния маршрут през ирански води. В същото време ВМС на САЩ ескортират корабите по един южен маршрут, който минава покрай бреговете на Оман – от другата страна на протока. В момента Иран, Ирак, Кувейт, Катар и Бахрейн разчитат на Ормузкия проток за износа на по-голямата част от своя петрол.

Морският транспорт е най-евтиният начин за превоз на петрол, но сега корабите са в центъра на борбата за контрол над протока, поради което производителите на петрол и газ търсят алтернативи. Някои от тях, като Саудитска Арабия (тръбопровод Изток-Запад) и Обединените арабски емирства (тръбопроводът за суров нефт на Абу Даби) вече разполагат с експортни маршрути, с които заобикалят пролива. Според Международната енергийна агенция обаче тези тръбопроводи могат да поемат максимум 8,8 милиона барела нефт на ден.

Нови маршрути, нови рискове

Тъй като съществуващите тръбопроводи не могат да заместят обичайните обеми, минаващи през Ормузкия проток, разширяването на капацитета на новите тръбопроводи е една от малкото останали възможности. Такива проекти обаче отнемат години и струват скъпо. Освен това ако тръбопроводите водят към Червено море, също може да се окажат небезопасни, тъй като конфликтът се разширява отвъд Ормузкия проток.

Нефтопроводът Изток-Запад на Саудитска Арабия свързва Абкайк на източното крайбрежие на Персийския залив с пристанището Янбу на Червено море. Но за да достигнат Арабско море и азиатските пазари, танкерите, напускащи Янбу, трябва да преминат през пролива Баб ел-Мандеб – още един тесен воден път, който базираните в Йемен и подкрепяни от Иран хути могат да атакуват. Освен че това създава проблеми на тези кораби, то може да отвори втори фронт във войната и да принуди други кораби, пътуващи към Суецкия канал, да направят обход около южния край на Африка.

Въпреки това Обединените арабски емирства (ОАЕ) засилват усилията си в търсене на алтернативи и искат да разширят съществуващата инфраструктура и да построят ново пристанище и контейнерен терминал на източното си крайбрежие, според многобройни сведения. Няколко други тръбопровода в Ирак, Йордания, Кувейт и Турция вече функционират или са в процес на изграждане. Капацитетът им обаче е скромен и те не могат да компенсират сериозното прекъсване на доставките в Ормузкия проток.

„Всичко или нищо“ за Иран

Позовавайки се на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия и нефтопровода за суров нефт „Абу Даби“ на ОАЕ, MARISKS предупреждава, че пряката заплаха от страна на Иран срещу алтернативната инфраструктура за износ на нефт в Персийския залив е „може би най-значимото развитие“ в настоящата ситуация. „Посланието на Иран също е ясно: или всички регионални производители на енергия ще могат да изнасят, или никой няма да го прави.“

Независимо какво ще се случи по-нататък, Иран показа, че е готов да повиши икономическата цена на всяка атака, насочена срещу него, като заплашва глобалните енергийни доставки чрез блокада на важни водни пътища или чрез масирани ответни удари по нефтената и газовата инфраструктура в Персийския залив.