Кой печели, когато ректорите се делят?

Тлеещото напрежение във висшето образование, появило се публично през октомври 2025 г. със създаването на второ сдружение – на държавните университети, най-накрая избухна с напускането преди 2 седмици на 15 висши училища на последното заседание на Съвета на ректорите, обединяващ държавните и частните висши училища.

Интересът към новината трая няколко дни, но негативните последици от нея ще са с доста по-дълъг хоризонт. По всичко изглежда, че появилото се затишие в момента е само временно – до следващата буря, която или ще пренареди играчите в българското висше образование, или ще доразклати и без това накърнената му репутация. Защо се стигна до разкола в университетските среди и какво вещае той?

„Не искаме да членуваме в Съвета на ректорите, а в Съвета на ректорите“

Ако смятате, че има грешка в горното изречение, няма. То просто звучи сбъркано – каквито са и аргументите на 1/3 от висшите ни училища, които излязоха с гръм и трясък от заседанието на Съвета на ректорите на 11 юни. „Не желаем да членуваме повече в сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и дублиращо името на Съвета на ректорите на висшите училища. НАТФИЗ ще бъде само и единствено член на Съвет на ректорите, по смисъла на чл. 23 от Закона за висше образование“. Това пише ректорът на НАТФИЗ Мирослав Дачев до Съвета на ректорите броени дни преди последното му заседание.

Ако пак не разбирате, повредата не е във вашния телевизор. От изказването му излиза, че у нас има две сдружения с еднакво име – едното по един закон, другото – по друг. Шокиращо! Не само, че изведнъж се оказва, че имаме две идентични сдружения, ами и проф. Дачев е установил това точно сега и го прилага като мотив за напускане на едното сдружение. Към момента не е ясно в кое от двете членува. Знае се само, че е председател на Сдружението на държавните университети, създадено в края на м.г. начело със Софийския университет (той наследи поста от тогавашния ректор на СУ проф. Георги Вълчев, който стана министър на образованието).

Официалният мотив за напускането на 15-те е несъгласие с отказа в дневния ред на заседанието да бъде включен като самостоятелна точка „дебат по създалото се напрежение в академичната общност, както и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции“. Иначе, в обяснението си до медиите те споменават и „открития“, според тях, въпрос за несъответствието на сдружението на Съвета на ректорите (по Закона за юридическите лица) с чл. 23 от Закона за висшето образование. „В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има само и единствено съвещателни функции пред държавните органи. В контраст, сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища от 2008 г…. има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със закона за висше образование“, казват в позицията си 15-те.

Абсурдна дихотомия

„Подобна дихотомия и раздвоение на организацията не почива на юридически и фактически предпоставки“, казва адв. Калин Костов и привежда редица доказателства, че двете сдружения са един и същ правен субект, като между тях няма никаква двойственост. На първо място, БУЛСТАТ-тът на Съвета на ректорите остава непроменен през годините, като липсва друг правен субект с подобно наименование и предмет на дейност.

При учредяването на Съвета на ректорите през 1993 г. настоящият Закон за висшето образование все още не е съществувал. Законовото регламентиране на настоящия Съвет на ректорите става с изменение на въпросния чл. 23 от закона за висше образование през 1999 г. „Тогава нито се създава нова паралелна и несъществуваща до този момент правна структура, нито Съветът на ректорите се превръща в държавен орган. Само и единствено законово се закрепва статутът и правомощията на съществуващото сдружение, идентично с органа по чл. 23. Категорично не се подкрепят от стенографските протоколи твърденията на проф. Дачев, че „съществуващото сдружение дублира името на Съвета на ректорите“, казва адв. Костов. По думите му с този акт държавата припознава Съвета на ректорите като легитимен и единствения субект, имащ право да изразява общите интереси на висшите училища пред държавните органи.

„Подобна теза руши самия фундамент на академичната автономия и заличава работата, успехите и постиженията на редица учени и общественици, вложили усилия и участвали с работата си в затвърждаване на авторитета на сдружението, вкл. и в международен план“, реагираха от Съвета на ректорите. Оттам заявиха, че не са отказали дебат за напрежението в системата – на 15-те ректори е било предложено той да бъде включен в точка „Разни“ (защото дневният ред не може да се измени с недостатъчно присъстващи членове) и пак да бъде проведен качествено, но това е било отхвърлено. Както е известно, когато искаш да направиш скандал, измисляш мотиви и правиш скандал.

Задкулисие

И за незапознатите е видно, че зад цялата каша има втори план – едините искат да изместят другите. Това се вижда и в изявлението на Сдружението на държавните университети, което набляга на „съвещателните“ функции на Съвета на ректорите – нещо, което настоящият шеф проф. Миглена Темелкова даде заявка за промени. Логиката е всеки университет да иска увеличаване на правомощията на сдружението, в което членува, за да има по-голяма тежест пред държавата. В този смисъл разграничаването „само и единствено“ на съвещателните функции, на фона на амбицията на Сдружението на държавни университети да е „равностоен партньор“ на държавата, означава чисто и просто едно – желание единият орган да изземе ролята на другия. Или просто Съветът на ректорите да бъде овладян от други играчи. Защо с подобни средства е реторичен въпрос.

Ако ректорите не бяха съгласни с политиката на проф. Темелкова, имаха шанса да я променят – по време на изборите на нов председател на Съвета на ректорите през март т.г. Тогава обаче никой не оспори позицията ѝ – тя бе преизбрана с 29 гласа „за“ срещу 18 „против“ за втори мандат. Проф. Дачев не отговори на въпросите на „Сега“ кои действия и политики на шефа на Съвета на ректорите смята за проблемни. Явно обаче, зад кулисите, изказванията и позициите ѝ, апелиращи за повече права на Съвета на ректорите, дразнят определени кръгове.

За главен неин „грях“ се смята оспорването на новите правила за изследователските университети от 2025 г. пред ВАС и КЗД – заради това, че организацията им е изключена от междуведомствена комисия, оценяваща научните резултати на висшите училища за включването им в Списъка на изследователските университети, както и заради самите критерии, които според нея фаворизират определни университети. Наблюдатели посочват и друга непростима „грешка“ – намесата ѝ за намаляване на таксите за платените студенти, около които м.г. избухна огромен скандал. Тъй като размерът им зависи от издръжката, която получават университетите в държавна поръчка, а тя бе увеличена, в някои висши училища таксите срещу заплащане скочиха тройно – например в СУ. Намерението на тогавашния министър Красимир Вълчев да ги намали с 25% по-късно се видоизмени в 40% намаление, предложено от депутати, за което проф. Темелкова бе лобирала пред всички политически сили.

Битката може да ознаменува и началото на борбата за студенти, която предстои на фона на демографската криза у нас. „Идват тежки времена. Студентите намаляват. Определиха кои да са изследователските университети, които да получават лъвския пай от финансирането. Години наред не се дава втора писта за професионалните университетите. Разцепването на Съвета на ректорите е следващата стъпка в плана на определени университети да бъде осигурено служебно предимство пред други“, разсъждава наблюдател.

Какво мисли МОН?

Ключово е какво мисли държавата за въпросното ритане по кокалчетата и по-конкретно – какво смята да направи, тъй като в нея е „и хляба, и ножа“. С една бърза, но груба, промяна в закона за висше образование вероятно много лесно би могло да се направи подмяна на едната организация с другата. Поне засега обаче от МОН не дават подобна заявка.

Оттам заявиха, че следят процесите с повишено внимание, но с пълно уважение към академичната автономия. „Различията в позициите на висшите училища по организационни или стратегически въпроси са вътрешен въпрос на академичната общност“, казват оттам, изтъквайки, че нямат законови правомощия да се произнасят за членството и вътрешните процеси в Съвета на ректорите. От министерството заявяват, че Съветът на ректорите е законово регламентиран и е официалният орган за изразяване на общите интереси на университетите. Добавят обаче, че зачитат и правото на сдружаване на висшите училища, затова и няма да изолират нито една организация от обществените обсъждания.

Спорът обаче не е само организационен, а за това дали победителите ще се изберат административно, или водещо ще е качеството. Рискът от подобно разделение е превръщането му в модел, при който достъпът до ресурси се определя не от резултатите, а от това кой има по-силно институционално представителство или политически протекции. Висшето ни образование няма нужда от нови линии на противопоставяне между „големи“ и „малки“, а от ясни правила и спазването им, в които критерий да бъде качеството на обучението, реализацията на студентите и приноса към обществото. Университет, който е търсен от студентите и развива успешни направления, трябва да получава възможност да надгражда, а не да бъде ограничаван чрез служебно преразпределяне на ресурсите. Това би било загуба не само за отделни висши училища, а за цялото висше образование.

Кой печели от войната между ректорите? Със сигурност не непременно най-добрите. На пръв поглед печелят тези, които успеят да пренаредят представителството на университетите пред държавата и получат по-голяма тежест при решенията за финансиране и политики. Въпросът е дали тази победа няма да бъде пирова – защото разделеното висше образование губи най-важния си ресурс – доверието. Когато университетите говорят с два гласа, държавата получава удобната възможност да избира чии аргументи да чуе. А когато битката за място на масата стане по-важна от битката за качество, губещи са студентите и обществото.

Автор: Силвия Георгиева, segabg.com