TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Македонският въпрос днес: да пречупим антибългаризма, преди да станем негова жертва

Македонският въпрос днес: да пречупим антибългаризма, преди да станем негова жертва

Една неволно изпусната фраза на външния министър на България Велислава Петрова предизвика истинска буря в Скопие. И не защото тя бе много обидна, а защото бе изречена от български министър. Както стана ясно, и други дипломати, включително американският посланик, са използвали словосъчетанието северномакедонски, но това е минавало между ушите на тамошните власти.

Това коментира Георги Георгиев за „Гласове“.

Случилото се само потвърждава високата степен на антибългарски настроения, с които е заредено македонското общество и власт. Изключително малко хора у нас си дават сметка колко масирано северномакедонците (северяните) експлоатират темата България. И все в негативен план. Тя, може да се каже, е централна и универсална. Изпълнена е с подозрения, достигащи до нечовешка омраза, и с радикален исторически ревизионизъм, преминаващ в териториален иредентизъм. България е вечният дразнител и главният виновник за северномакедонските проблеми и провали.

Все едно ние сме причината държавата им да промени името си на Северна Македония, все едно ние сме давали предизборни обещания, че ще върнем старото наименование, и все едно сме поели писмен ангажимент да не правим никакви производни от названието на държавата им.

Това, че те са превърнали фантазиите си в национална идея, не поражда никакви задължения за страната ни. Но на агресивните им изблици трябва да се дава решителен отпор. Защото тяхното налудничаво поведение все повече ескалира и ги кара да си вярват, че могат да разговарят със София от позиция на силата.

Антибългаризмът бе издигнат до политическа и управленска концепция от днешния министър-председател Християн Мицкоски. С нея той укрепи партията си след погрома, оставен от Груевски, с нея дойде на власт, с нея смята да управлява още цели десетилетия. За момента това сработва. Наскоро проведените местни избори потвърдиха ясно тази тенденция. Партията на Мицкоски се превърна в абсолютен хегемон, като в основата на предизборната ѝ стратегия беше защитата на националните интереси от бугарскиот национализъм и живковизъм. Опозиционната СДСМ, която сключи Договора за приятелство с България през 2017 г. и прие френското предложение за започване на преговори с ЕС, претърпя невиждана катастрофа. Спечели само 5 от 83 кметски места, защото ѝ бе окачено клеймото, че се е превърнала в сборище на национални предавници.

Всичко това даде криле на Мицкоски. Този тип вече се държи така, сякаш България моли да влезе в някое ново издание на Югославия, а не че Северна Македония (поне на думи) се стреми да влезе в ЕС. За да извърши исканите от Европа конституционни промени, северномакедонският премиер постави нещо като ултиматум на България: да гарантира малцинствените права на „стотиците хиляди македонци в Западна България“, да бъде вкаран македонец в Съвета по малцинствата към МС, да бъде официално признат многовековниот идентитет на македонците, да бъде регистрирано ОМО Илинден и София официално да декларира, че няма да се възползва от правото си на вето в хода на преговорите по приемане на РСМ в ЕС. Това не му стигна и постави условие и към Европейската комисия – да ревизира доклада си за напредъка на Северна Македония.

Повсеместно наричаният Мицко е наясно, че това са пълни фантасмагории и те няма как да се случат, но така той получава силно алиби за липсата на напредък в евроинтеграцията на страната. В допълнение самият той се представя като стожер на държавността и стабилността. Неговата антибългарска политика и риторика стига дотам, че той никога не споменава страната ни по име, а използва термина източнио ни сосед. Преди няколко месеца призна, че е изпитвал истински терзания дали да допусне български медицински екипи по време на пожара в Кочани. Но все пак поел лична политическа отговорност и вдигнал бариерите на Гюешево. С други думи, той е поставил пред себе си въпроса дали не е по-добре да има някоя-друга жертва в повече, стига българските медици да не влизат в ролята на спасители на македонски граждани.

И този цинизъм минава незабелязано в Северна Македония. Нещо повече, той прикрива истинската отговорност на сегашната администрация по отношение на случилата се трагедия. Вече е ясно, че вината за пожара, в който загинаха 64 човека, повечето от които деца, носят основно властите в града. Те са знаели, че местната дискотека функционира незаконно, имало е изпратена полиция, за да затвори заведението, но тя е чакала 2 ч. отвън, за да влязат колкото се може повече хора вътре, с тънката сметка, че те хем ще заплатят вход на заведението, хем след това ще бъдат санкционирани (или ще им се вземе рушвет, по-вероятно), когато започне полицейската проверка. А за да не избяга някой, аварийните входове са залостени. Което е и основната причина за множеството жертви.

Темата обаче бе бързо свалена от фокуса на медиите, пак с помощта на пренасяне на вниманието към застоя в евроинтеграцията, поради наложеното бугарско вето. И постоянно дискутират по телевизионните си студиа как то може да бъде заобиколено, каква щета е нанесло на родината им, кой е виновен да се стигне до него, без никой да споменава, че то всъщност не съществува. То бе вдигнато още в средата на 2022 г. и бе заменено с т. нар. френско предложение. Което вече представлява договорна рамка между Македония и целия ЕС. Дотолкова са се оплели в наратива си, че напълно са загубили всякакъв рационален поглед. Нареченият от тях френски предлог всъщност носи много ползи на страната им и дава една малка концесия за България, каквато представлява вписването на българите като малцинство в Северна Македония.

Но точно защото концесията е за нас, те я отхвърлят тотално. И са готови да игнорират всеки един позитив за себе си, независимо от размера му.

Евтини на брашното и скъпи на триците, те всъщност са се поставили в ситуация, крайно изгодна за нас. Разпалването на националистическите инстинкти край Вардара може да действа опияняващо на властта и обществото, но всъщност там се крие най-слабата им точка. И България трябва да се възползва и да започне да нанася удари точно там.

За страната ни би било крайно рисковано подобна власт и държава като Македония да станат пълноправен член на ЕС. Те в момента, когато са в слаба позиция, са решени да следват всеки един антибългарски позив, а може да си представим какво ще се случи, ако станат равноправен член на общността. Тогава в Скопие вече няма да говорят, че в Западна България има македонско малцинство, а че става въпрос за мнозинство.

Затова колкото по-късно Северна Македония стане част от ЕС, толкова по-добре за нас. Ако пък не стане – още по-добре. Ако се разпадне държавата им – най-добре. А ние можем дискретно да побутнем процеса в това направление – просто трябва да направим всичко възможно Албания да стане член на ЕС възможно най-скоро, а Северна Македония – възможно най-късно. За да може стотици хиляди македонски албанци да вземат паспорти на Албания и да започнат да възприемат геополитическата скованост и безнадеждност на Северна Македония като политическа тежест, та дори прокоба. Оттам нататък ще стане невъзможно нормално да функционира съвместното съществуване между едно динамично европейско малцинство и загниващо антиевропейско мнозинство.

За целта не трябва да се оставя мост за почетно отстъпление на сегашното управление, по който то да може да оправдае пред избирателите си приемането на конституционна промяна, съгласно преговорната рамка с ЕС. Целта на всеки един ход и анонс на българската дипломация е да тласка мицковските северяни към все по-крайни антибългарски позиции. За да превърнем най-големите си врагове край Вардар в наши полезни идиоти, които обслужват националните ни интереси, докато си въобразяват, че се борят с тях.

Засега българската дипломация не прави нищо в тази посока. Тя се държи крайно плахо и дистанцирано, все едно ние носим някаква вина за състоянието на нещата. Което само насърчава Мицко и Муцунски да бъдат все по-предизвикателни. Най-малкото, което София трябва да предприеме, е постоянно да напомня на Брюксел, че ние се намираме в положението на измамената страна. След като незабавно изпълнихме нашата част от сделката по деблокиране на македонската евроинтеграция и вдигнахме ветото си, Скопие вече четвърта година бяга от своята отговорност. И вече е време да се мисли за налагане на някакви европейски санкции. С криене на главата в пясъка нищо няма да постигнем.

А ако някой си мисли, че това е прекалено цинична и недалновидна политика, той просто не е запознат с реалностите. За да разбереш съвременните северномакедонци, не е достатъчно да идеш на тридневна екскурзия на Охридското езеро, а трябва да погледаш поне 3 седмици македонски телевизии. За да си дадеш сметка, че настроенията в македонското общество имат траен характер, те са част от дълбоката същност на самата държава и в нейния генезис е заложено тя да става все по-антибългарски настроена.

Насажданият от 1945 г. македонизъм не просто е внушавал на хората там, че не са българи, той ги е култивирал като антибългари и надбългари. Ние там сме възприемани хем като изконен враг, хем като непълноценни хора и държава и това се е превърнало в рефлекс за македонската общественост. Предложението да бъдат вписани българите в конституцията бе широко отхвърлено точно защото ставаше въпрос за българите. Както се изрази един от основните говорители в македонските медийни среди, ако бяха поискали марсианци да впишем в конституцията, щяхме да го сторим без проблем, но българи – никога.

Тези настроения не могат да бъдат преобърнати вече. Или ние ще ги унищожим, или ще станем тяхна жертва. Така звучи за съжаление съвременният македонски въпрос пред България.

Който не вярва, ето и малко социология. (https://taralej.bg/balkani/sociologichesko-prouchvane-kak-grajdanite-na-rsm-ocenqvat-balgariq-sarbiq-i-rusiq-v-geopoliticheskiq-kontekst-na-2025-g?fbclid=IwY2xjawOlO8ZleHRuA2FlbQIxMABicmlkETBnZnhvbzFoNW9kOVNVWlllc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHrKFI8Xd_PfGFeBmZDM9W-YnHQgPzMLTd-p0ic8MobvpOt5ce5GItWBgjlwb_aem_jIgmXndKlcYxSLNXPnqZfw)

Източник: glasove.com

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
PHPSESSID
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings