Публичен дом срещу „Партийния дом“?

Публичен дом срещу „Партийния дом“ – това ни сигнализираха жители от центъра на София, живеещи срещу Народното събрание – бившия „Партиен дом“. Хората се оплакват, че вече трета година в един от апартаментите на жилищната сграда цъфти бизнес с платена любов. Жриците на любовта и техните клиенти вдигали шум, нарушавали хигиената и притеснявали живущите, обобщи бТВ.

История за проституцията, регламентацията ѝ у нас и пречките да се търси отговорност за сводничество и отдаване на имоти за бизнеса.

Апартамент в централна жилищна сграда на пъпа на София – намира се на метри от Народното събрание. Делят ги само няколко метра от столичния булевард „Княз Александър Дондуков“. Според съседите в сградата, в апартамента на третия етаж процъфтява бизнес с…платена любов.

„Публичен дом срещу партийния дом? Не, не звучи пресилено. Това е самата действителност. И лошото е, че при положение, че Народното събрание отсреща и е опасано с камери, до настоящия момент да не се вземат никакви мерки. Остава да поканят и някой от Народното събрание и да стане връзката абсолютна“, казва Николай Беров, обитател на сградата отсреща.

Адвокат Николай Беров работи в кантората си в сградата. В нея има още офиси – на „Федерация на потребителите в България“ и асоциацията „Детско развитие“. В останалите апартаменти живеят още близо 30 души. Хората на няколко пъти сигнализират полицията, че имотът се използва за проституция.

„От повече от две години се нанесоха непознати за нас лица, които вкарват различни жени и ги посещават различни граждани, предимно чужденци, араби. И за нас е недопустимо. Мръсотията и шума са в изключителна степен. Отделно от това, повечето от живущите се оплакват, че постоянно в сградата се носят миризми на марихуана и други вещества, които вероятно се ползват“, разказва Беров.

Проблемът на хората е главно в хаоса, мръсотията и шума, които по думите им съпътствали денонощно съмнителната дейност.

„Цапат и са изключително нагли и агресивни! Имаше повръщано в асансьора“, казва Петър Петров, жител на сградата срещу парламента.

„Първия път, когато разбрах, е появата на двама травестити, които пребиваваха там. Мъже, облечени в женски дрехи с червила, които се държаха доста фриволно. Крещяха включително и по улиците“, споделя Калин Русев, също жител на сградата отсреща.

„Онзи ден, когато излизах оттам с приятелката ми една друга дама, която определено беше на не повече от 13-14 години. И пред приятелката ми, аз викам „добър ден“, тя ми вика „Охо, здрасти“. Сега трябваше да обяснявам откъде ме познава.

За да установим фактите, правим проверка със скрита камера. В началото на декември наш репортер под прикритие заговаря тази жена, която редовно влиза и излиза от апартамента. Изчакваме я пред входа, след като е пазарувала в близкия магазин.

– Извинявай, по обявата с тебе ли съм разговарял по-рано?

– Да, кажи.

– Ами търся едно момиче тука, по-рано съм идвал.

– Кое момиче? Имам си и колежка горе.

– Борислава една?

– А искаш ли с мене да бачкаме?

– Ами и със с тебе искам, ама колко е?

– Хайде! Да кажеш. Зависи за колко време искаш.

– За половин час?

– За половинка е 80 лв.

– 80?

– Да.

– А има други – още едно момиче?

– Да, има, ще правим тройка.

– Ама, чакай само, не съм паркирал добре. Да ме изчакаш?

– Ами като искаш, качи се на третия етаж.

Учтиво отклоняваме офертата за друг път. В навечерието на Коледа младата жена отново предлага услугите си пред друг репортер под прикритие. Отново сме вътре – в апартамента срещу парламента.

– За колко време да ти кажа цена?

– Ами ти кажи.

– Примерно стандартно колко е един час?

– Стандартно един час ми е 150.

– За с*кс?

– Да. 150.

– Само св*рка да речем за 15 минути.

– е 50 лева.

50?. Добре. Паричките сега ли?

– Сега.

– Чакай, че портмонето ми в колата май е останало

До консумация на услугата не стигаме. Проследяваме веригата собственик – наемател. Официално, притежател на апартамента със съмнителната дейност, е лекар от София – д-р Доганов. В телефонен разговор той ни казва, че отдавна се откъснал от имота и не знаел какво става там. Преотстъпил го на грижите на домакин – негов колега и го отдал под наем на друго лице – Георги Чанев. Чанев пък дълго го преотдавал през платформата за кратки наеми, а клиентите се сменяли често. До декември, когато е сключен договор с дългосрочни наематели. Свързваме се с Чанев.

„С тези хора имам сключен договор за наем, те са пълноправни членове на етажната собственост с всички плюсове и минуси. Какво правят и какво не правят там си е тяхна работа“, казва Георги Чанев.

На въпроса ни знае ли Чанев какво правят наемателите на апартамента и дали предлагат платена любов той пожела да прекъсне разговора ни. Свързваме се и с домакина на имота, на име Хашим. Той ни казва, че знае за сигналите за проституция, но до момента е нямал доказателства, а когато види такива, е готов да поиска прекратяване на договорите за наем.

Законът, който регулира проституцията и сводничеството в България е Наказателният кодекс, приет през далечната 1968-а, в годините на „зрелия социализъм“. Оттогава е „ремонтиран“ десетки пъти, но и до днес не предвижда наказание за този, който продава тялото си. Престъпление е обаче е ако някой друг те склони да проституираш и печели от този бизнес – така нареченото сводничество. Системното осигуряване на терен за проституция също е престъпление.

„Предоставящо жилище за разврат или за употреба на наркотици, се преследва от закона и се налагат наказания от 2 до 8 години лишаване от свобода. Поради това се обърнах лично към началника на 5-о районно управление на два пъти. В момент, когато в този апартамент имаше други граждани, на два пъти беше извършена проверка, но за съжаление абсолютно никакви резултати нямаше. Даже не установиха и на какво основание тези граждани пребивават в този апартамент“, казва Николай Беров.

Да докажеш и накажеш някого, за това, че отдава имот за бизнес с платена любов у нас всъщност се случва рядко, казват запознати с практиката юристи. Причината е в схемата, по която се създава верига за преотдаване на имота, която в много от случаите размива отговорността, казва адвокатът Георги Коев.

„Умисълът, че човекът знае на кого го дава и с каква точно цел, е трудно доказуем. Той винаги може да каже, дойдоха едни добри момичета и си наеха едно помещение и ми плащат най-редовно и аз откъде да знам те к’во правят там. Въобще, нашето законодателство е остаряло или неадекватно на условията, които го изискват“, казва Коев.

В държави като Германия, Холандия, Белгия, Италия и Гърция проституцията е напълно легализирана, труженичките на любовта са регистрирани и плащат данъци. Когато нещо е на светло, то би работило с ясни правила, на конкретни отредени за целта места, без да безпокои и пречи на редовите граждани, смята адвокат Коев. У нас такава регламентация няма.

„Би могло ако има някаква регламентация, това да защитава правата на всички. И на живущите, и на хората, които се занимават с това, и някакъв икономически интерес и т.н. Ако трябва да направите зъболекарски кабинети, се иска съгласие на всички. Вход, етажна собственост. Но ако трябва да направите публичен дом, никой не ви го обявява, че това ще бъде такова, и заради това не е забранено. Тоест, не се иска съгласие на всички останали – Вход – Етажна собственост. просто не е попаднало в сферите на закона, в границата на закона“, казва Коев.

С обществен контрол – така всъщност са управлявали проституцията още средновековните хора. Във френския град Каркасон, например, още през 14 век имало бордей в сграда, отдадена под наем от градската управа. Имало е стриктни правила на регистрация на работещите жени и изисквания за редовни лекарски прегледи. Името на съдържателката на дома Мадам Хугет четем в съдебни документи от няколко дела за глоби по оплакване на граждани, че в бордея работят нерегистрирани проститутки, както и такива с болести. Болните се отстранявали незабавно за лечение. Така работели повечето бордеи в средновековна Франция, Италия, Англия, Холандия, а проституцията макар и грях, била обществено търпима, заради разбирането, че не може да се изкорени. Дори църквата я приемала за търпимо зло. Смятало се, че без бордей в града мъжките страсти и желания ще обезчестят порядъчни жени, ще развалят семейства и ще нарушат реда. А, процент от печалбата векове наред отивал за градските управи.

България е сред държавите, в които проституцията никога не е била регламентирана. Тя обаче винаги е съществувала – в сивата икономика, в тайни любовни квартири, дискретно, а понякога – не съвсем.

„Почна да се крещи горе момче и момиче, видимо непълнолетни, по моя преценка. Помолих ги учтиво, неделя след обед, да не крещят, ако може. Единият ме заплаши, че ще ме застреля“, казва Калин.

Оплакалите се обитатели на сградата до Триъгълника на властта, все пак се надяват държавата да обърне внимание на проблема им след този репортаж. Също и хазяите на имота, които казват, че не знаят какво става вътре. Официални данни за броя на жриците на любовта у нас няма, но неофициални източници твърдят, че броят им вътре в страната надвишава 8 хиляди. Проституцията у нас остава в сивата зона – нито забранена, нито уредена. А докато законът мълчи, конфликтът между „личния бизнес“ и правото на нормален живот продължава.