Тръбопроводите на Путин от Балтийско море до Балканите са в прицела на Съединените щати

Материалът е преведен от ЕАЦС (Евро-атлантически Център за сигурност) на български и препечатан от оригиналния текст на Даян Франсиз, публикуван от Атлантическия съвет на САЩ на 20 януари 2021 г. в блог секцията UkraineAlert. Авторка на статията е Даян Франсиз. ФАКТИ публикува статията без редакторска намеса:

Съединените щати започнаха 2021 година, нанасяйки поредица от удари под формата на санкции, които поставят под сериозно съмнение бъдещето на проекта на Владимир Путин за газопровода „Северен поток 2“ на стойност 11 млрд. щатски долара. Последните американски мерки изглежда успяха да принудят застрахователните, сертификационните и инженерните компании да се дистанцират от геополитически чувствителния енергиен инфраструктурен проект.

Москва продължава публично да отрича и привидно да запазва оптимизъм по отношение на перспективите за завършване на тръбопровода, но руският газов производител Газпром изглежда не храни подобни илюзии. В доклад на Ройтерс от 19 януари т. г. се твърди, че Газпром е признал в свой неотдавнашен проспект за еврооблигации, че проектът за газопровод „Северен поток 2” може да бъде спрян или изобщо да не бъде продължен на фона на оказвания политически натиск.

„Сблъсквали сме се и вероятно ще продължим да срещаме рискове, породени от промени в политическите условия в различни региони, свързани с изпълнението на наши проекти. При възникване на извънредни обстоятелства, включително и такива, дължащи се на политически натиск, подобни промени могат да доведат до временно спиране или прекратяване на съответния проект“, се казва в изявлението на Газпром.

„Северен поток 2“ не е единственият газопровод, който е поставен под натиск. Проектите, за които Газпром говори, включват „Турски поток 2”, друг спорен руски тръбопровод, на който САЩ се противопоставят. Линията „Турски поток 1” бе завършена преди няколко години и вече обслужва Турция. Впоследствие Русия направи второ отклонение, продължавайки тръбата по суша от Турция през България, а вече и през Сърбия. В крайна сметка този газопровод, наричан „Балкански поток“, ще обслужва целия регион на Югоизточна Европа. Тръбопроводът все още не може да достигне прогнозния капацитет на „Северен поток 2“, но предлага редица стратегически предимства. Той значително ще засили контрола на Кремъл върху енергийните доставки в Югоизточна Европа и ще попречи на конкурентите да утвърдят позициите си в региона, като същевременно продължи изпълнението на целта за заобикаляне на Украйна.

„Заобикалянето на Украйна и намаляването на транзита на газ през територията на Украйна е цел на руската енергийна политика вече в продължение на повече от 20 години“, твърди енергийният експерт Христо Казанджиев от българския Евро-атлантически център за сигурност. „Втората геополитическа цел е възможно най-бързо включване на руския газ в европейския Южен газов коридор, което би блокирало доставките от други страни“.

Проектът „Балкански поток“ използва България, държава членка на ЕС и НАТО, само като трасе, по което минава тръбопроводът. Участието на България в руската тръбопроводна политика поражда опасения, свързани със сигурността. Според съвместно разследване на българското и балканското бюро на RFE/RL, през декември 2020 г. руски самолети многократно са използвали въздушното пространство на натовска България, за да доставят военна техника на Сърбия.

„Правителството и министър-председателят [на България] действаха в интерес на Русия“, казва още Казанджиев. „Освен „Балкански поток“, атомната електроцентрала „Белене“ е друг пример за проект в интерес на Русия, заради който бяха отлагани проектите за газова диверсификация.“ Изграждането на руския тръбопровод през България забави и завършването на връзката с терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в Гърция, който България, Румъния и Северна Македония възнамеряват да използват. Русия не желае този терминал за ВПГ да бъде отворен, тъй като това би довело до конкурентни доставки на газ от Близкия изток и Норвегия. Междувременно Русия подписа договор с Турция за неконкуренция, с цел да предотврати износа от нейния ВПГ терминал за Европа.

САЩ се готвят да отговорят на нарастващото руско влияние върху енергийния сектор на Югоизточна Европа. Вашингтон подготвя санкции за спиране на проекта „Балкански поток“ съгласно раздел 232 от Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA). Санкциите срещу „Северен поток 2“ се отнасят само за дейности, свързани с подводни газопроводи, докато новите санкции ще обхванат и „Балкански поток“.

„Вашингтон винаги се е противопоставял на изграждането на „Турски поток“, коментира през октомври 2020 г. заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл. „Два дни след пускането на тръбопровода в експлоатация, на 10 януари 2020 г., Съединените щати дадоха ясен сигнал, че са против разширяването на тръбопровода до ЕС през България. САЩ разглеждат този проект като геостратегически за Русия“. През юли 2020 г. държавният секретар на САЩ Майк Помпео посочи проекта като проблем, заявявайки: „Това излага на риск от американски санкции както инвестициите, така и други дейности, свързани с тези руски тръбопроводи за износ на енергия”. През октомври същата година помощник-държавният секретар на САЩ по енергетиката Франсис Фанън посети България и даде да се разбере, че санкции ще има, въпреки промяната на името на газопровода на „Балкански поток“. „Разбирам, че газопроводът се нарича по различен начин, но според нас това не променя факта, че Русия го използва като свой инструмент“, каза той.

Защо САЩ все още не са наложили санкции и каква е позицията на ЕС относно случващото се?

„ЕС е безразличен към „Балкански поток“, но трябваше да настоява България да спазва стандартите на Третия енергиен пакет за либерализация на енергийния пазар и да се придържа към европейската енергийна политика. Това би изисквало достъп до този транзитен тръбопровод в България за български компании, общини или някой от територията, през която той минава. Същите количества трябва да влизат на българския газов пазар. Това обаче не се случва”, казва Казанджиев. Допълнителни санкции и дипломатически инициативи от страна на новата американска администрация на Байдън скоро може да възпрепятстват изпълнението на проекта. „САЩ биха могли да окажат натиск върху Гърция да ускори завършването на терминала за ВПГ и изграждането на междусистемната връзка, така че да могат да се извършват доставки“, обяснява Казаджиев. „На второ място, САЩ могат да окажат натиск върху Турция да разреши доставки от терминала за ВПГ до България.“

Друг източник на безспокойство за ЕС следва да бъде фактът, че Русия чрез Газпром и посреднически компании се опитва да получи контрол над енергийната система на България, а може би и на други по трасето. Компаниите, на които Русия е възложила отговорността за строителството, са поставили страната под финансов натиск.

„Дори и Булгартрансгаз, държавният преносен оператор на България, да е основен инвеститор и да запазва собствеността върху новия тръбопровод по направлението изток-запад, крайният бенефициент е Русия“, пише през ноември 2020 г. Институтът за Близкия изток във Вашингтон. „От Газпром са резервирали почти 90 процента от пропускателната способност за следващите 20 години. Това е станало на публичен търг, където руската компания не е срещнала сериозна конкуренция.“ Напоследък вниманието на Вашингтон е фокусирано върху газопровода „Северен поток 2”, но американските власти се сблъскват с подобни предизвикателства и в Южна Европа, където Русия отново използва енергийната карта за придвижване на своите геополитически интереси. Америка изглежда близо до решително блокиране на Путин в Балтийско море, но на Балканите залогът е също толкова голям.

Даян Франсис е старши-научен сътрудник в Център „Евразия“ на Атлантическия съвет, редактор в канадския вестник „Нешънъл пост“, уважаван професор в Училището по мениджмънт „Тед Роджърс“ на Университета „Райърсън“ и автор на десет книги.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина