Службите издирват рекламодателите на „Евроком“

Разследване на "Свободна Европа"

Националната агенция по приходите (НАП) и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) се интересуват кои са рекламодателите в трите най-гледани предавания на кабелната телевизия „Евроком“, известна с критичните си материали срещу управляващите и прокуратурата. Става въпрос за „ЕвроДикоф“ на Сашо Диков, „Честно казано“ на Люба Кулезич и „Седмичник с Береану“ на Владо Береану.

Това потвърди в сряда пред "Свободна Европа" пълномощникът на управителя на „Евроком“ – Петьо Стайков. Той предполага, че интересът на службите е провокиран от проверка, образувана в Специализираната прокуратура по сигнал на бившия евродепутат Николай Бареков от края на миналата година. Той също водеше за кратко рубрика в телевизията, но беше свален от ефир, след което обяви, че е подал сигнал за „незаконно финансиране“ на медията.

"Свободна Европа" потърси за коментар по случая новата говорителка на спецпрокуратурата Генка Брезашка, но тя не отговаряше на служебния си телефон.

По думите на Стайков от „Евроком“ вече са изпратили на разследващите цялата поискана от тях информация във връзка с проверката по въпросния сигнал. Въпреки това от НАП и ДАНС са поискали детайлни справки за рекламодателите във въпросните три предавания, чиито водещи са традиционно критични към правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

"Моля представете справка, от която да е видно какви реклами са излъчвани във всяко предаване" „Моля представете справка, от която да е видно какви реклами са излъчвани във всяко предаване, кой е рекламодателят – име, договор и дата, размер на постъпленията от реклами, плащането на рекламите – фактура и дата, как са разпределени приходите между продуцента и изпълнителя“, пишат данъчните в свое писмо до „Евроком“ от 12 октомври, цитирано от „Сега“.

Успоредно с това, от ДАНС са изискали „информация за дружествата – рекламодатели на „Евроком-Национална кабелна телевизия“ ООД и лица, които са съконтрагенти по договори за предизборна реклама в местни избори 2019 г.“ Писмото на агенцията е подписано от зам.-председателя ѝ Недялко Недялков.

Петьо Стайков заяви пред "Свободна Европа", че медията му ще предостави поисканите данни на данъчните. Той обаче определи като странно, че службите са решили да искат подробна информация за рекламодателите на телевизията месеци, след като оттам са предоставили всички поискани им документи във връзка с проверката по сигнала на Бареков.

„По този начин да се търси под вола теле, това е форма на тормоз и на медията, и на журналистите, защото не е нормално човек да работи, докато вървят някакви странни запитвания от институциите, включително ДАНС, прокуратурата и НАП“, коментира Стайков.

Той е убеден, че тези действия на данъчните и ДАНС със сигурност ще повлияят на рекламодателите на „Евроком“ и те ще се замислят следащия път, когато трябва да преценят дали да рекламират в тази телевизия. Попитан дали чрез такива проверки държавата може да контролира съдържанието на определени медии, Стайков каза, че случаи като този дават обяснение защо България е на 111-о място в класацията за свобода на словото на „Репортери без граници“.

„Нашият рекламен пазар е около 10 пъти по-малък от този в Унгария, например. Това води до зависимост на голяма част от българските медии, които трябва да се съобразяват с хора, които дават пари извън рекламния бизнес – политически проекти, олигарси. Води и до зависимост от държавата, която също е голям рекламодател с пари по европейски програми и държавни поръчки. Когато ти взимаш пари от такъв рекламодател или собственикът ти е свързан с подобен проект, ти служиш негова полза и това затваря малко устата на свободното слово“, добави Стайков с уточнението, че така се създава и „възможност за индиректно влияние на различни проверяващи структури“.

„Нали разбирате какъв ефект ще има за телевизията, когато НАП погне рекламодателите ѝ? Това се прави, за да я унищожат икономически. По абсолютно същия начин с „Биволъ“ започнаха нещата преди година и половина“, коментира пред Свободна Европа случая собственикът на разследващия сайт „Биволъ“ Асен Йорданов.

Подобно на „Евроком“, неговата медия също е обект на интерес от страна на Специализираната прокуратура от пролетта на миналата година. Въпреки че досега Йорданов не е уведомяван официално в какво го подозират разследващите, той е разбрал, че те търсят свидетели, които да декларират, че от „Биволъ“ рекетират хора за пари.

"Специализираната прокуратура от около година и половина – притискат хора да свидетелстват срещу нас и т.н. Нас не ни информират, но до нас достигна косвена информация как различни хора ги викат в спецпрокуратурата, разпитат ги и ги карат да свидетелстват, че „Биволъ“ е рекетьорски сайт, че ние притискаме хората за пари и такива глупости. Абсолютни клевети, които се тиражират в медиите около (Делян) Пеевски“, твърди Йорданов.

По думите му заедно със съпругата му вече са били обект на проверки и ревизии от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и НАП. Натискът от страна на службите обаче не се фокусира само върху неговото семейство, а и върху хората, с които съпругата му е работила през последните години.

„Аз съм потърпевш от тези репресии – (Сотир) Цацаров ги започна, а (Иван) Гешев ги пое и ги развива. Институциите в България не си изпълняват основните правомощия, каквито са по презумпция – да охраняват и спазват закона, а служат като екзекутори на управляващата клика и действат със средствата на мафиотска организация. […] Лошото е, че когато гонят, не гонят само обекта на саморазправа, а всички, които са имали връзки с него. Това е типично сталиниска практика – всеки, който е имал връзки с теб, да бъде подложен на репресия и ти да бъдеш напълно изолиран“, смята собственикът на „Биволъ“.

Миналата година Асен Йорданов и колегите му в сайта директно бяха посочени от наблюдаващата прокурорка по делото „НАП-лийкс“ Евгения Станкова като съучастници на обвиняемите за хакерската атака срещу базата данни на данъчните. Обвинения обаче така и не бяха повдигнати на някого от разследващите журналисти. Затова и Йорданов е завел граждански иск за клевета срещу прокурорката, но съдът го е отхвърлил, позовавайки се на функционалния ѝ имунитет като магистрат.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина