Седем аргумента защо 3-ти март не трябва да бъде национален празник на България

Доц. д-р Момчил Дойчев, политолог, съпредседател на Атлантическия съвет на България Трети март не може и не трябва да бъде наш национален празник защото: 1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 предварителен договор за мир с Османската империя, а не окончателен мирен договор, признат от всички велики сили.

Този договор е всъщност протокол за предварителен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.

2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско участие. Никой не се допитва до български представители.

Руската империя не допуска българи да присъстват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се сключва истинският международен договор за мир.

3.Честването на 3-ти март 1878 г. утвърждава един фалшив национален блян по неосъществимия и неосъществим мит за „Сан Стефанска България“. Тази България е очертана с оглед на чужд стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския идеал за „целокупна България“.

4. Митът за „Сан Стефанска България“ подменя идеала за „чиста и свята република“. Той е особено вреден днес, когато патриотарството и безмозъчният популистки национализъм се опитват, за съжаление често успешно, да подменят демократичния патриотизъм и републиканския идеал.

5.Трети март утвърждава преклонението пред чужда държава, утвърждава българския комплекс за малоценност пред нея, затвърждава мита за „двойната освободителка“, към която трябва да изпитваме само вечна признателност и коленопреклонение.

6. Митът за трети март разделя трагично българската нация, възражда отвратителния комплекс на малоценност на българите и не само няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, но и коварно ги подменя.

7. И до днес 3-ти март разделя българите на „русофили“ и „русофоби“, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделение на българското общество. Това разделение се поддържа от антибългарското русофилство като „грубо политическо суеверие, което води до национално предателство и погром“.

По ирония на историята датите 19-ти февруари/3-ти март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“.

Това просто не може да продължава, ако искаме да сме свободна и независима държава.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина