TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Проф. Овчаров: Сблъсъкът със “скопските историчари” трябва да е безкомпромисен

Често ни обвиняват нас, българите, че не сме представили достатъчно добре своите позиции пред останалите страни в Европейския съюз. И това е абсолютно точно. Това пише в свой анализ, цитиран от "Труд", археологът проф. Николай Овчаров.

Ето защо предлагам на управляващите през следващите месеци да се направи масирана кампания за представяне на българското становище в европейските столици.

Но за тази цел трябва да се намерят историци и езиковеди, които са твърди и не правят компромис с българската история. Защото за съжаление напоследък се навъдиха мнозина такива. А наистина сблъсъкът със “скопските историчари” не е лек.

В момента от страна на Скопие се хвърлят огромни средства за PR за каузата на македонизма. Ето само някои очевидни факти, които проф. Пламен Павлов успя да издири в Интернет. Става дума за платено лобиране за влизането на Северна Македония в НАТО:

При всяко положение българските историци трябва на момента да реагират на потока от фалшификации, идващ от северномакедонска страна и от рупорите на македонистите в България, които го тиражират.

Типичен пример е случилото се преди няколко дни със злощастния цар Самуил. Ще припомня, че неговите открити от гръцкия археолог Николаос Муцопулос кости се пазят в Солун. Сигурно в момента се обръщат надолу предвид това, което се случва в днешни времена.

На поредната ялова среща на смесената българо-северномакедонска историческа комисия на 4 декември стана ясно, че уж изчистеният въпрос за цар Самуил внезапно отново изникна на масата на преговорите със страшна сила.

Изведнъж се оказа, че когато Самуил и неговите наследници се обявяват за български царе, те всъщност го правят само за да се легитимират пред останалия свят. Тоест, разбирайте, че те са си македонци, но така узаконявали своята власт.

Тази налудничава идея стои в основата на цялата македонска (днес – северномакедонска) позиция за формирането на отделна “македонска” държава през Средновековието. Особено добре е развита от историка Милан Бошкоски преди четвърт век.

За да обоснове идеята си, той надълго разяснява, че през първата половина на Х в. България е империя, включваща различни народи, които тя жестоко подтиска.

Ето защо през 969 г. срещу централната власт в Преслав избухва въстание, водено от Самуил и неговите братя – синове на бившия управител на югозападните области на царството, комит Никола. Използвайки слабостта на българския цар Петър и неговите наследници, те воюват срещу тях и накрая грабват властта.

Именно по този начин се създава новата македонска държава, начело на която застава Самуил. Бошкоски особено набляга на обясненията защо останалият цивилизован свят не знае нищо за т. нар. Македонско царство.

Според него въпреки че “у византийските и западни историци и по-късни автори новата държава или Македонското царство се нарича Българско, а жителите са наречени българи,… очевидно става дума за ново царство и нова държава, която е взела само някои от държавно-правните и църковни традиции на по-ранното българско царство, с цел да получи международно признание от тогавашния средновековен елит”.

По-нататък се обяснява, че “центърът на новата държава на комитопулите е съставен от областите, населени с Македонски славяни”. “Македонското царство по характер и по състав било съвсем нова държава.

Идеологически то е свързано със старото Българско царство, защото само там (освен във Византия) са съществували традиции за царство и Патриаршия.

Самуил само ги усвоява и така завладява наследството на Симеоновото и Петровото царство.” И още: “Тогавашният европейски средновековен елит не схващал разликата, че става дума за нова държава, а механично пренесъл името България и българи върху Македонското царство.

Тук при всяко положение трябва да се има предвид езиковото сходство на южнославянския свят, чийто език почива върху църковнославянския и нюансите не могат да се доловят.”

Как обаче стоят нещата според непоклатимите исторически данни? Безспорно в основата е многократно коментираният Битолски надпис на племенника на Самуил цар Иван Владислав (1015-1018).

В него тогавашният владетел на наречената от скопските историчари “македонска държава” сам се представя като “български самодържец”, който “беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий”. Надписът съобщава също, че владетелят е изградил битолската крепост “за убежище и за спасение, и за живота на българите”.

Много е важно, че войската на неговия враг – византийския император Василий II (986-1025) е представена като гръцка, което ясно сочи, че в този период има ясна представа за етническата общност.

Нито дума за универсалното понятие “ромеи” или “римляни”, с което се кичат самите василевси. Впрочем от цар Иван Асен II (1218-1241) нататък нашите владетели се определят като “царе на българи и гърци”, с което ясно показват реалната етническа ситуация. А в края на краищата Василий II е наречен от съвременните историци “Българоубиец”, а не “Македоноубиец”!

Средновековните извори дават още безпрекословни примери за българския род, чието съществуване не буди съмнение в тогавашна Европа. Така например в съставения през XIII-XIV в. Борилов синодик се обявява “Вечна памет на цар Йоан Асен – Белгун, който освободи от гръцко робство българския род.”

Отново там ясно се казва, че св. Кирил “преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род” (този пример между другото е изключително важен и за друг злободневен спор – този за това, чия е кирилицата!)

А в ръкопис от края на ХIV в. (съхраняван между другото в библиотеката на охридската църква “Св. Богородица”) се отправя гореща молитва към националния ни светец св. Иван Рилски: “Моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сънародници – еднородния ти български народ”.

Що се отнася до етническата принадлежност на хората край Вардар през Средновековието, днес получаваме сведения от самите византийци. В своето “Житие” на св. Климент Охридски, ромейският охридски архиепископ Теофилакт (1084-1107), определя езика на своето паство като български и го обвързва с конкретна етническа група.

В свое писмо същият Теофилакт Охридски се оплаква на видинския митрополит, че нападенията на куманите в епархията на последния са нищо в сравнение с интригите на охридски българи.

А в документ от канцеларията на император Андроник I Комнин (1183-1185) се съобщава, че в планината Кожух, на границата между днешна Гърция и Северна Македония, кумани съжителстват с влашки пастири и българи.

А ето и пример от ХIV в. След опустошаването на Балканите от османците мнозина са отведени в робство. Запазен е опис на венецианския нотариус на остров Крит Маноле Брешиано за периода 1381-1383, където фигурират данни за продажба и освобождаване на роби. В него четем за мнозина, които произхождат от градове на територията на днешна Северна Македония, които са “от рода на българите”.

Ето ви, драги българи, истината за това, какви са били хората край Вардар през Средновековието без витиеватите и “многопластови” шикалкавения на Драги Георгиев и компания. Сами си изберете дали ще я приемете!

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
PHPSESSID
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings