Пресконференцията на Путин – пример за лидерство

Обстоен анализ на ежегодната голямата пресконференция на Путин за 2020 г. направи заместник-председателят на ПП АБВ Любомира Ганчева. В него тя подробно обръща внимание на всички основни теми, които бяха засегнати от руския държавен глава. За зрителите на телевизия Евроком припомняме, че 774 журналисти бяха акредитирани за събитието, а президентът отговори на над 60 въпроса в рамките на над 4 часа. Въпреки пандемията и ограниченията чуждестранни журналисти също бяха в руската столица Москва.

"През изминалия четвъртък (17 декември 2020 г.) Президентът на Руската федерация в продължение на 4 астрономически часа и половина отговори на над 60 въпроса на журналисти и граждани по време на традиционната ежегодна пресконференция, която тази година се проведе онлайн. За събитието бяха регистрирани 774 представители на средствата за информация от целия свят", започва анализа си Любомира Ганчева.

"Без претенции за изчерпателност ще си позволя да коментирам основните акценти, които ми направиха впечатление. Съвсем очаквано и разбираемо темата и въпросите, свързани с пандемията, преобладаваха", пише още тя.

Без реакторска намеса публикуваме коментара на зам.-председателя на АБВ"

"Пандемията, социалната криза и ролята на държавата

Въпреки че бяха отбелязани постиженията на Русия в борбата с COVID-19, включително разработване на първата успешна ваксина в света, ключовата тема бе за социалните аспекти на кризата с коронавирус. От изплащане на лекарства за лечение на COVID-19 през социални теми като работата на социалната система, спекулативно завишени цени на продуктите, безработица и стимули за отглеждане на деца, без цензура в реално време Владимир Путин отговаряше на въпросите без предварителна програма или подготовка. Всеки проблем или сигнал за чиновнически произвол бе записан с ангажимента, че ще бъде направена проверка и ще бъде намерено конкретно решение, което ще се представи с обратна връзка.

Путин демонстрира своите познания за ситуацията в регионите, желанието да разбере всеки проблем, което помага на хората да имат усещането, че ситуацията в тяхната страна е под контрол, доколкото това е възможно при пандемия. Направи впечатление разбирането на руския държавен глава, че „хората, които са попаднали в трудна ситуация заради COVID-19, разчитат на помощта на властите, защото няма на какво да разчитат.". Това твърдение и критическата оценка на президента за свършената от екипа му работа, която на фона на безкрайните хвалби на Борисов и НОЩ показва диаметралната разлика в мислене, управление на държавата и на кризата.

Интересен момент бе разграничението на руския президент от бюрокрацията: „В моя вътрешен кръг няма служители и, надявам се, никога няма да има. Всички те са колеги, но аз не се сближавам с никого и няма да се сближавам. Съществува определена държавна функция, която на практика е невъзможно да се изпълнява редовно, като се доближи до някого на лично ниво. Разбрах това отдавна и затова се опитвам да се държа на определено разстояние с всички."

Било е и по-зле, ще бъде по-добре

„Казахте, че никога не е било толкова трудно, колкото сега. Беше: през 2000 г. 29% от населението живееше под прага на бедността. Почти една трета от страната е под нивото на препитанието – всеки трети е живял с доходи под нивото на издръжка, под прага на бедността“, заяви Путин в отговор на въпрос на журналист от „Комсомолская правда“ по повод факта, че животът в регионите е по-труден от всякога, защото и без това бедните хора обедняват, курсът на рублата се срива, спада покупателната способност, растат цените и безработицата. Президентът на Русия припомни, че въпреки кризата техният БВП е спаднал с 3,6%, което е по-малко в сравнение със САЩ и Европа и отбеляза, че вече има данни за обръщане на тази негативна тенденция.

Имаме план

Държавата е разработила план за отстраняване на проблема с бедността – предвижда се до 2030 г. размерът на хората, чието ниво на доходи е под линията на бедността, да намалее до 6,5%. „Това е реално, вярвам, целта е амбициозна, но реална“, подчерта държавният глава.

Говорейки за мерки за подкрепа на населението, той припомни увеличаването на обезщетенията за безработица и програма за подпомагане на семейства с деца, плановете за индексация на пенсиите с 6,3% (което да надвиши очакваната 4%-на инфлация).

И все пак, въпреки всички настоящи трудности и притеснения, Путин заяви, че Русия не възнамерява да се отклони от курса, поет за по-нататъшно развитие. Пандемията не е успяла и няма да отмени целите на националното развитие.

Една от важните засегнати теми бе поддръжката за бизнеса по време на пандемия. Безспорно за да се направи експертно сравнение със ситуацията в България е нужна по-подробна информация. Очевиден факт е обаче, че за разлика с българската действителност на липса на стратегия, хаос, промяна и финансиране, което се бави с месеци, в Руската федерация правителството като един организъм не само остана жив, но и функционира с реални резултати:

руската държава заяви, че по време на пандемията не е оставила както предприятията, така и хората. Общата подкрепа до момента възлиза на 4,6 трилиона рубли или 4,5% от БВП на страната. Подобни тези бяха изказани и от правителствата на редица държави в Западна Европа. На този фон правителството на Борисов предлага мерки на парче и изолира цели отрасли и групи хора, като например самоосигуряващи се;

въпреки, че по време на пресконференцията бяха цитирани редица локални проблеми, по време на пресконференцията стана ясно, че значителни ресурси са били не само заделени, но и своевременно изплатени на регионалните структури и правителствата на отделните републики;

специално внимание е обърнато на най-засегнатите отрасли: въздушен и железопътен транспорт, самолетостроене, корабостроене, автомобилна индустрия, строителство, селско стопанство, търговия на дребно;

отложени са плащанията на всички данъци с изключение на ДДС;

издават се безвъзмездни средства, намалени са социалните вноски, отложени са плащанията на вноски за наем на държавна собственост;

Международно партньорство или международно противопоставяне?

Пресконференцията традиционно привлече вниманието и в чужбина. Водещи чужди медии очакваха отговори на най-належащите въпроси.

Основната цел на външната политика на Русия е да осигури условия за достойното развитие на Руската федерация. Искаме да заемем полагащото ни се място на международната сцена като равни сред равни, подчерта Президентът.

За да опише геополитическото позициониране на Русия, Путин отново прибегна до помощта на любимия си символичен персонаж – мечка: „Аз самият понякога си мисля: може би нашата мечка трябва да седи спокойно, а не да гони прасенца и прасета през тайгата, а да яде плодове и мед. Може би ще го оставят на мира?“ За пореден път той повтори своята теза за икономическото, а не политическото оправдание на „въртенето на Изток“ и обърна внимание и на нови съюзници: „Бях доволен от Турция, която наскоро получи газ от „Южен поток“, „Турция и аз имам много, искам да подчертая това, съвпадащи регионални интереси. Нещо повече, без активното участие на Турция в решаването на редица регионални проблеми, тези въпроси не могат да бъдат решени." Той дори очерта интересна перспектива за бъдещия диалог между Москва и Анкара: „Мисля, че Германия и Франция например демонстрират много добър пример за сътрудничество и изграждане на отношения в съвременни условия.“

Във всеки свой коментар по геополитическа тема Путин от една страна постоянно подчертаваше, че е готов да си сътрудничи с други световни лидери, като дори ги покани на кръгла маса. В същото време той открито ги укори за постоянната им намеса във вътрешните работи на други страни – включително Русия. Следва да се отбележи, че през цялото време руският президент наричаше световните лидери партньори“ и „професионалисти на високо ниво“, като дори в най-критичните си коментари ги оприличи на „противници“, но не допусна по-крайна стилистика като например „врагове“, или обидни определения, каквито за съжаление се наблюдават в неговото обсъждане от европейски и световни държавни глави.

Със снизходителен тон Путин маркира „пациента на Берлинската клиника“, чието предполагаеми отравяне бе оприличено на етап от информационна война с цел разваляне на руско-американските отношения.

Нагледно за лидерство

Защо оценявам пресконференцията като успех и пример за лидерство:

Путин показа на своя народ, че е до тях и в най-тежките моменти;

Такъв формат на пряка комуникация без предварителен сценарий и цензура е знак за пряка демокрация, която не би навредила да бъде взета от лидерите на други „велики сили“;

Словото на руския президент звучеше спокойно, убедително и най-вече успокоително и будещо доверие. От това имаше нужда както руския народ, така и пазарите. И рублата, която бе замръзнала сутринта в очакване на пресконференцията, непосредствено след нейния край се повиши с 8 пункта;

Създаде се усещане за управление на кризата и реален план за действие;

Цитирани бяха конкретни резултати;

Поети бяха смели ангажименти – като например увеличаване на месечното плащане за отглеждане на дете 4 пъти ( 1,5 хиляди на почти 7 хиляди рубли);

В същото време Путин не започна да успокоява хората с умишлено неизпълними обещания, когато беше попитан за индексирането на пенсиите на работещите пенсионери, той не се блъсна в популизъм и обясни, че трябва да се провери събираемостта на приходите в бюджета: "Държавата не търси лесни начини, като включване на печатната машина с пълен капацитет, което е изпълнено с галопираща инфлация".

Голямата пресконференция на президента Путин се състоя за поредна година. Инициативата започва още през 2001 г. и не е прекъсвана, освен в периода, когато той е министър-председател на Руската Федерация.

Анализ на Любомира Ганчева

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина