Пардю: Дойдох в ЦСКА защото е доминиращ отбор! Има само един клуб, който вероятно е добър колкото нас

Директорът на ЦСКА Алън Пардю даде интервю за предаването Football Daily на радиосекцията на bbc – Radio 5. Англичанинът говори за новата всичко най-интересно около него.

Здравейте, Алън, как сте? Как е животът в София? – Много добре, благодаря. Преди седмица беше много студено, но сега се постопли докъм 4 градуса, така че всичко е наред.

А в житейски и културен аспект как минава времето ви там, свиквате ли? – София със сигурност е голям град, с традиционните кътчета за подобни населени места. И тук, както и в Англия, има локдаун – ресторантите и баровете са затворени, което прави нещата малко по-трудни откъм приспособяване и интегриране, но хотелът, в който съм отседнал, е страхотен. Също така клубът е отлично организиран, хората в него са прекрасни и ме накараха да се почувствам добре дошъл.

През миналия сезон бяхте в Нидерландия, сега сте в България. Замисляли ли сте се да направите тази стъпка по-рано, или смятате, че моментът е подходящ сега? – Това беше осъзнато решение от моя страна, исках малко да отворя кръгозора си към европейския футбол. Затова, така да се каже, инструктирах агента си да търси работни възможности и на континента, за да придобия опит в различни култури и първенства. Приех работата в Ден Хааг и заедно с асистента ми Крис Пауъл се радвахме да сме там, но за съжаление COVID-19 сложи точка на престоя ни, а шампионатът беше прекратен. Просто това е друг тип футбол, различен вид опит. Времето и задачите ми в момента са свързани с това да наблюдавам пазара на Балканите и как правят нещата тук.

В английския футбол имаше сериозна съпротива спрямо идеята да се назначава технически директор в клубовете. Сега, когато вие сте в тази роля, промени ли се начинът ви на мислене по темата и не се ли страхувате да не станете затворник в такава структура? – Не мисля, че "затворник" е правилната дума. Определено играта има нужда от тях. Много е важно за клубовете да имат стратегия, която да тежи на плещите на мениджърите. Често се случва мениджърът да бъде сменен заради лоши резултати, но клубът трябва да има някаква база, философия как да продължи напред. Да има план, стил, стратегия за подбора на играчи, които да го водят в правилната посока. Доста отбори, дори и във Висшата лига, го нямат.

Споменахте, че сте искали да отворите възприятията си към европейския футбол. След престоя в Нидерландия и от краткото време в България приемате ли опита си за пълноценен засега? – На първо място исках да покажа, че британските треньори могат да работят в чужбина. И че езиковата бариера не е проблем във футбола. Нямах опит в нидерландския футбол, нито тук, но повечето от народите в Европа имат базисни познания по английски. И в този спорт можеш да се оправиш с посланията, които искаш да предадеш, и да покажеш начина си на работа. Разбира се, ден с ден не си приличат. Но английските наставници не бива да се страхуват от този проблем. Останалото опира само до адаптирането към културата. Много се радвам и ценя контактите, които завързах в Нидерландия, както и тези, които ще натрупам тук. И информацията за футболистите – понякога трансферните суми, които се плащат във Висшата лига, говорят за огромен контраст. А някои от качествените играчи, например в сегашния ми клуб, дори не се доближават като заплати до тимовете във Висшата лига. Това ще ми помогне, когато се завърна към мениджърството, което не е изключено, или поема тази роля другаде.

Това може да ви направи още по-добър мениджър, ако се върнете в Англия един ден или всъщност пак бихте станали технически директор? – Може би. В моята мениджърска кариера винаги съм бил в отбори, които се борят за оцеляване – и в Уест Хам, и в Нюкасъл, финансите никога не бяха конкурентни на челниците, въпреки че една година завършихме пети със "свраките". Така че не можех да имам тим, който да владее топката. В отделни мачове се получаваше, но… Една от причините, заради които исках да дойда в ЦСКА, беше, че това е доминиращ отбор. Има само един клуб, който вероятно е добър колкото нас – Лудогорец. Те водят в класирането сега. Така че виждам как можем да развием тима и да опитаме да подобрим още играта, притежанието на топката, да наложим печеливша формула. Това е прекрасно, особено в моя случай, когато все се борех да не изпаднем през последните 15 години. Чувството е наистина хубаво.

В Англия обаче младите треньори сякаш нямат нужда да излизат в чужбина, защото "чужбина" идва сама – чуждите наставници носят нови идеи и подходи към играта. Смятате ли, че треньорската култура на младите английски специалисти се е повишила от това? – Абсолютно сте прав, чуждите наставници промениха изцяло пейзажа на треньорството и мениджърствотоу нас. Не може да не се повлияеш от работата на хора като Арсен Венгер, Жозе Моуриньо, Пеп и т.н., и т.н. Може да изброяваме до безкрай. Но цялостната картина пред британските треньори да работят на топниво невинаги е цветна. Имаме някои специалисти със страхотни качества – и в Лига 1, и в Чемпиъншип, които наистина заслужават промоция, ако не получат назначение във Висшата лига. В противен случай защо да не опитат да станат втори в Серия А или да спечелят Ла Лига. Говоря малко проповеднически, но английският пазар не е единственият, към който трябва да гледат. Дори и нашето първенство да е на върха в момента, в чужбина също има отлични опции, с които вашата треньорска или мениджърска кариера ще прогресира.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина