„Обществено обсъждане“ за въздуха в София – отново фарс на Столичната община

Столичната община проведе днес "обществено обсъждане" по ключовия проект – "Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.". В него са включени мерките, с които общината трябва да направи въздуха в София по-чист в следващите 6 години.

Както често се случва обаче, кратката онлайн дискусия, която продължи от около два часа (след представяне на програмата с приблизително същата дължина), не може да се нарече "обществено обсъждане" по каквито и да е критерии. Съобщението покана за нея бе публикувано тази сутрин или късно снощи (както показва консултация с Google), а в чат-стаята присъстваха под 30 граждани и още толкова общински съветници и персонал на общината.

Едва десетина граждани успяха да зададат въпросите си, а представителят на консултантската фирма, получила над 250 хил. лв. от данъците на софиянци, прекара по-голямата част от срещата в опити да си припомни какво са го питали, тъй като видно се затрудняваше с концепцията да записва въпросите на гражданите.

Програмата – още от същото, но с "нови" данни

Програмата КАВ малко се различава от тази за предишния период (която в голяма степен не бе спазена), макар да е забележително основно, че разчита на същите източници на данни за замърсяването на въздуха в София – едва 6-те сензора на Изпълнителната агенция "Околна среда", които до един не са разположени в центъра на града.

Мръсен ли е въздухът в София и колко е опасен?

Тези сензори се ползват въпреки факта, че освен над 300-те сензора на гражданската иницатива AirBG, в столицата има и 22 нови сензора на Столичната  община. Доводът – тези сензори са единствените, които дават достатъчно точни данни, които отговарят на стандартите на ЕС. Те също така дават и данни, които сочат за значително по-малко замърсяване в София. А на логичния въпрос защо общината е инсталиралал 22 сензора, чиито данни не могат да се ползват, отговорът е, че те се нуждаят от 4 сезона за калибриране. Сензорите на AirBG са същите и са минали далеч повече от 4 сезона, но данните от тях също се отхвърлят.

Новото спрямо предишния период е, че сега сред главните фактори за замърсяването на София централно място заема битовото отопление.

Според тези данни, то е отговорно за 55,97% от фините прахови частици под 10 микрометра и 73,28% от ФПЧ с размер под 2,5 микрометра. Автотранспортът пък е отговорен за 19,78% от ФПЧ10. Ролята на промишлените източници и строителството е около или под 1% от праховите частици, макар промишлеността да е довела до 15,55% от азотния оксид в атмосферата, а транспортът да е отговорен за 78,73% от него.

Стана ясно обаче, че по данните на Столичната община няма официално превишаване на азотния оксид, въпреки дисперсионни модели, които сочат за друго.

По отношение на начините на отопление – централно парно, електричество, дърва и въглища – консултантите направиха сравнение между 2011 г. и 2020 г. на базата на преброяването на населението от НСИ в първия случай и социологическо проучване във втория. Там данните сочат, че има спад в употребата на парно и ръст в ползването на електричество, но малка промяна при употребата на дърва и въглища.

Предвидените мерки пък са същите, които Столичната община обещава да изпълни всяка година. Смяна на печките на хората, които се отопляват с дърва, миене на улиците, по-добри пътни настилки. Според консултантите проблемът с факта, че 56,46% от колите в столицата са извън всякакъв екологичен евроклас щял да се реши от "само себе си" – хората най-често купували нови коли, теза, която бе изказана без никакъв източник. 

Бори ли се общината с мръсния въздух?

По неясни причини за "базова година" на програмата е посочена 2018 г., а до финала й през 2026 г. мерките щели да гарантират 50% намаляване на емисиите от битовото отопление и 30% на тези от транспорта.

"Обсъждането" – много е трудно/ не зависи от нас/ ние преценихме

След дългата първоначална презентация малката група граждани, забелязала по чудо, че днес е налице обществено обсъждане, нямаше търпение да задава въпроси. Пръв думата обаче получи общинският съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев. Той стъписа с около 5-6 въпроса основния експерт на консултантите Борислав Тафраджийски. Един от тях например бе въпросът защо станцията на МОСВ, която преди бе на Орлов мост и през 2014 г. бе преместена извън центъра заради строежа на метрото, все още не е върната на старото си място, една от най-мръсните точки в столицата, въпреки отдавна приключилия ремонт.

"От гледна точка на програмата сме се съобразили с точките на тези станции, които не са в правата на общината, а на Изпълнителна агенция "Околна среда"," отговори Тафраджийски.

Много други негови отговори бяха в този стил – "ние сме само консултанти", "за това отговаря друг".

Ставрев попита и колко от 55-те хиляди домакинства в София, които се отопляват на твърдо гориво, ще получат нови устройства за отопление по ОП "Околна среда", една от мерките, предвидена в проекта. Тафраджийски повтори повтаряните от Фандъкова 5400 души, заявили желание за участие в програмата, и накрая измънка, че оперативната програма ще покрие около 15% от останалите.

Фандъкова показа на британския посланик напредъка в борбата с мръсния въздух – метрото

Ивайло Попов от "За Земята" пък попита кога ще се достигне средногодишната база за азотен диоксид в столицата, на което получи следния отговор:

"За да се направи нещо специално за азотния окис, той не е замърсител, за който Столичната община е длъжна да направи такива мерки и да ги включи в програмата."

И обяснението, че всъщност надвишаване на азотните оксиди в София няма – въпреки данните за обратното от сензорите на гражданската платформа AirBG.

Водещите на "общественото обсъждане" щяха да продължат по списъка с общински съветници, ако самите те не настояха да се даде възможност на гражданите да задават въпроси.

Един от тях например попита дали има мерки срещу презастрояването в София, което според експерти влияе сериозно на задържането на замърсителите в атмосферата над града.

"Много е трудно, винаги има някаква граница…", отговори неясно Тафраджийски.

Регина Стоилова, адвокатка, работеща в сферата на защита на околната среда, пък попита:

"Казахте, че мерките са определени въз основа на тяхната ефективност, възможността им да бъдат изпълнени и социалната им тежест. Документиран ли е този анализ?"

"Няма за всички мерки анализ, само за тези, които имат социална компонента. Като за печките", бе отговорът.

Гражданката Емилия Василева се опита да разбере дали има конкретен анализ за влиянието на ТЕЦ-София или ТЕЦ-Перник върху качеството на въздуха, както и за това на горенето на отпадъци. Не получи ясен отговор.

ДБ пак внесе искане за референдум за горенето на боклук в София

Ивайло Хлебаров от "За Земята" пък попита конкретно дали ще има забрана за горенето на дървесина.

"На този етап не мислим, че това ще се възприеме", отговори консултанта.

Друг гражданин правилно отбеляза, че не е работа на консултантите да мислят върху възприемането на мерките – това е работа на избраните от гражданите политици в СОС. Той попита и на базата на какво се предполага, че има само 400 000 МПС дневно в движение в града, при положение че по официални данни на общината само през Сточна гара всеки ден минават над 130 000 автомобила.

"1 млн. коли са регистрирани, 200 хил. не са регистрирани в София, но са на постоянно живущи, още 100 хил. всеки ден минават през деня. Няма теоритичен шанс 1/3 от всички коли да минават през един булевард."

"Това е на базата на 22 отсечки, по данни на СДВР и общината", отбеляза Тафраджийски.

На въпроса дали има нови мерки, след като същите не са сработили в последния период, той отсече:

"Това не е програма за иновации. Не може да очаквате новости."

Въпреки призивите и на гражданите, и на общинските съветници от ДБ и независимия Борис Бонев за второ обществено обсъждане, такова не бе обявено. Единствено се допускат писмени въпроси, становища и коментари до 20-и декември.