НАП е окончателно осъдена да плати 55 000 лева заради запорирани сметки на жена за чужд дълг

Националната агенция за приходите (НАП) е окончателно осъдена да плати глоба от 55 000 лева след като запорира сметките на жена заради чужд дълг.

С неподлежащо на обжалване решение Върховният административен съд (ВАС) сложи точка на казуса, разказва днес специализираният сайт lex.bg. През есента на миналата година НАП беше глобена с решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), а след това Административният съд София-град отхвърли жалбата на агенцията. Делото стигна и до ВАС, но преди дни върховните съдии оставиха в сила решението на първата инстанция, като заявиха, че глобата дори е в пъти по-малка от средното.

Абсурдният случай, заради който е глобена НАП, е от януари 2018 г. Тогава агенцията получила от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в него фигурирали само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служителка на НАП поискала от германските власти да разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

НАП става и приходна, и разходна агенция 

После от НАП направили справка в ЕСГРАОН и установили, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. Иванова. След това искането било изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Последвали запори на банкови сметки на Иванова, която се свързала с публичния изпълнител и обяснила, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там.

Едва тогава била направена допълнителна проверка и били изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница е друга Г. Иванова, с друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България.

Това обаче става повече от година по-късно, а санкцията от КЗЛД е за незаконно събиране и употреба на лични данни. Комисията изброи, че в нарушение на закона и на Общия регламент за защита на данните, агенцията е обработила трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта и номера на банкови сметки на Иванова. Глобата беше наложена и заради големия обем лични данни, продължилото година и половина нарушение и безспорните вреди за жената, изразени в безпокойство и притеснение.

Още в решението на АССГ се казваше, че в случая НАП е допуснала нарушение в самото начало на процедурата – на етапа на събиране на данните чрез справката в ЕСГРАОН, което впоследствие е довело до тяхната неправомерна употреба и предоставяне, във връзка с образуваното изпълнително дело и изпращане на запорни съобщения до жената. Според съда сигурният начин за идентификация на едно лице е чрез ЕГН, а справката в регистрите, от която е направен извод, че няма друго лице с такова име, като на Иванова, чиито сметки за били запорирани, не означава, че не е извършено нарушение.

„Дори и името да е уникално (а то в случая не е), само то не създава уникална връзка с лице, което не е публична личност“, заяви съдът.

Според ВАС приходната агенция е трябвало още в началото да изиска допълнителна информация от Германия, вместо да пристъпи веднага към идентификация чрез справка в ЕСГРАОН само по налични две имена и дата на раждане.

„С оглед на установеното обосновано е прието от съда, че не са били налице условията за допустимост на обработването на лични данни на лицето, поради което правилно административният орган е квалифицирал извършеното като нарушение на чл. 4 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, §1 от Регламент 2016/679. Не е установено както наличието на допустимост на събирането на лични данни на Г. Иванова, така и тяхната употреба за образуване на изпълнително дело срещу нея за събиране на недължими вземания и наложените в тази насока обезпечителни мерки“, пише ВАС.

Бившият "тъст" на Пеевски съди ВСС за 77 892 лв. обезщетение

За размера на наложената глоба, върховните съдии подчертават в решението си, че тя е „в пъти по-малка от средния предвиден размер“. Затова ВАС е категоричен, че няма основания за намаляването ѝ, тъй като с този размер са постигнати ефективност и възпиращ ефект, без да е нарушен принципът на пропорционалност и изискването за съразмерност спрямо констатираното нарушение.

Тъй като НАП обжалва на две инстанции решението на КЗЛД, агенцията е осъдена да плати на пострадалата жена и общо 2000 лева разноски.