Любо Киров с разтърсващо разкритие за личния си живот

Любо Киров безспорно е един от най-лиричните мъжки гласове от родната поп сцена. Уникалният му глас не може да бъде сбъркан, а невероятната харизма допълнително му е спечелила вярната фенска маса. Зад гърба си има десетки спечелени награди, а новата му песен "Целуни ме" има всички шансове да стане един от големите му хитове.

Пред репортер на show.blitz.bg Любо разкри подробности за новата си песен, за предстоящото турне, пандемията, успехите, славата, любовта и защо отказва вече толкова години да се включи в "Като две капки вода".

– В тези трудни за изкуството времена представихте чисто нова песен. "Целуни ме" по време на пандемията ли се роди?

– По време на пандемията всъщност се родиха доста идеи за нови песни, „Целуни ме“ е само една от тях. Ние музикантите се спасяваме с музика и това беше единственият начин да оцелеем емоционално и духовно.

– Какво означава за вас целувката?

– Целувката е начин да изразим чувствата и страстта, които изпитваме, без да използваме думи. Целувката е най-искреният израз на обич и привързаност. Тя винаги е загадка. Има много лица и за всеки един момент има целувка, с която можем да кажем „Здравей“, „Обичам те“, „Пази се“, "Радвам се да те видя". Текстът на „Целуни ме“ е на няколко нива, носи както лично послание към някого, така и общо такова за живота, който живеем, това, което ни се случва, дори и сега в тази тъжна година. За ценните моменти и пропуснатите такива с хората, които обичаме и ни обичат. В нея размишлявам над това да не изпускаме сегашния момент, защото само него владеем, а утре може да ни няма.

– На 15-ти юни обявихте, че ще имате концерт в Античния театър в Пловдив. Покрай пандемията вероятно сте зажаднели за публиката… Какво ще видим там?

– Да, този концерт се разпродаде за 6 дни и се наложи да направим втора дата! Оттам подредихме цяло турне, което преминава през големите летни театри в страната и клубната сцена едновременно. Нямаме търпение да свирим на живо пред реални хора! Подготвил съм двучасова програма за концертите, изпълнена с много изненади и нов звук!

– Какво е важно за вас при правенето на песни? Доколко залагате на преживени вече истории и в тях по-лесно ли давате душата си?

– Почти всичко в моите текстове и музика е преживяно. Дори и на места да е преекспонирано като история в песента. Важно е да има истини, които са минали през теб. Само тогава това, което разказваш, има сила да докосне хората срещу теб.

– А има ли такава песен, която ви се е случила след като сте я направил, нещо като пророчество?

– Интересно е, че понякога това, което изпея, ми се случва. Често предричам развитието на живота си и след това наблюдавам как реално се случва.

– Има ли го все още притеснението преди голяма изява и имате ли си някакъв ритуал преди да се появите на сцената?

– Винаги имам сценична треска, даже мисля, че сега е по-голяма от преди. Може би съм по-отговорен вече и това да се притеснявам зад сцената явно означава, че много държа нещата да стават по-добре от всеки друг път. Да си взискателен към себе си е част от развитието и това да се вълнуваш как ще мине означава, че ти пука за музиката и за хората.

– Как успяхте да се опазите земен и толкова чистосърдечен в тези объркани времена, където всеки се мисли за някого и парадира с положение, пари, връзки и т.н.?

– Сам се свалям на земята, защото имам реална представа къде се намирам спрямо световната сцена. Задавам си правилните въпроси за това кое е важно наистина и кое не. Вярвам, че може да сме по-големи герои, ако останем хора в душите си. Славата понякога е доста скучно и досадно нещо.

– Наскоро стана ясно, че имате покана за „Като две капки вода”, която сте отхвърлил. Какви са притесненията ви и как реагирате на участниците, които трябва да ви имитират вас? Кой успя да се доближи най-много до оригинала?

– Много са добри колегите, които участват. Харесвам всички там. Ако трябва да вляза в предаването, се притеснявам единствено от това, че не съм добър имитатор. Казват ми, че моят глас винаги се разпознава, а за „Капките“ това не е предимство. Няма да забравя Геро и Къци Вапцаров, превъплътени в моя образ. И двамата бяха страхотни!

– Имате ли гафове на сцената и как се измъквате след това – с чувство за хумор и самоирония или с притеснения и искане земята да се отвори и да ви погълне?

– Винаги сме излизали от сложни ситуации с хумор и честност. Нормално и човешко е да сбъркаме понякога. Хората винаги разбират когато си искрен на сцената, тогава прощават всички грешки.

– Да пеете детска мечта ли беше и какви други неща имате за сбъдване в бъдеще?

– Наистина като малък мечтаех да правя това, което правя сега. Даже надминах мечтата си, защото мислех, че ще остана барабанист на сцената. Щастлив съм, че тогава преборих страховете си да съм фронтмен. И ако говорим за бъдещето, засега ще е добре поне да стартираме концертите, които много ни липсваха през последната година.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина