Край на Обединеното кралство след Брекзит – „най-вероятният изход“?

Ще оцелее ли Обединеното кралство след Брекзит? Единството му е поставено на тежко изпитание от излизането от ЕС и от регионалните стремежи за независимост, засилени от пандемията. До такава степен, че страната може да се разпадне, предупреждават дори някои експерти. Това се казва в статия на Франс прес, цитирана от БТА.

"Въпросът е дали Брекзит ще доведе до края на Обединеното кралство. Това със сигурност е възможно и дори е потенциално най-вероятният изход", казва Джон Спрингфорд, заместник-директор на мозъчния тръст Център за европейска реформа.

Според експерта с или без търговско споразумение с европейците, въздействието на Брекзит, настъпил на 31 януари тази година, ще задълбочи регионалните разделения, когато ще се прояви конкретно. Това ще стане от 1 януари, когато страната ще напусне митническия съюз и единния европейски пазар след края на един преходен период, неутрализирал шока.

Съюз между четири нации, страната е дълбоко разделена от референдума за Брекзит, състоял се през 2016 г. И ако Англия, която е най-населена, и Уелс гласуваха за скъсване с ЕС, то Северна Ирландия и Шотландия подкрепиха оставането в ЕС.

Привържениците на независимостта в последните две провинции трудно приемат посланието на британския премиер Борис Джонсън, който повтаря наляво и надясно, че Обединеното кралство ще просперира, след като завинаги обърне гръб на ЕС на 1 януари.

В Шотландия Брекзит беше катализатор за нов импулс на каузата на независимостта – един въпрос, който изглеждаше решен след провала на референдума за самоопределение през 2014 г.

С катастрофални за хората и икономиката последици, пандемията от новия коронавирус, управлявана на различно ниво от регионите, затвърди тази тенденция. Смята се, че местният първи министър от Шотландската партия за независимост Никола Стърджън управлява стабилно кризата в сравнение с Борис Джонсън, за който се смята, че действа хаотично, като това подхранва стремежите за независимост.

"Периоди на слаб растеж имат тенденцията да засилват политическата поляризация", казва Джон Спрингфорд. "Добавете към това Брекзит, едно много непопулярно в северната част на страната консервативно правителство и подкрепата за независимостта още повече ще нарасне", подчертава той.

Отцепването никога не е имало толкова попътен вятър в платната си, според неотдавнашните допитвания, от които едно, публикувано в средата на декември, показва, че "Да" за независимостта на Шотландия ще победи с 58 процента, докато през 2014 г. "Не" на независимостта победи с 55 процента.

Никола Стърджън смята да капитализира добре тази популярност, за да се опита да спечели изборите за шотландския парламент на 6 май 2021 г. и да засили натиска върху Джонсън, който категорично изключва идеята да организира нов референдум за Шотландия.

"Шотландската национална партия се надява, че колкото по-силно се представи на изборите, толкова по-трудно ще бъде за британския премиер да продължава да казва не", посочва Никола Макюън, преподавател по териториални политики в Единбургския университет.

Нищо не позволява обаче да се твърди, че консервативният лидер ще отстъпи. И една независима Шотландия, интегрирана в ЕС, както тя иска, би била принудена да се откаже от британската лира и да издигне с Англия една доста твърда граница, за да запази цялостта на единния пазар.

Но тези икономически аргументи могат и да не окажат такова въздействие, както при референдума през 2014 г.

"Ковид и Брекзит направиха по-малко сигурна икономическата сигурност, давана от Обединеното кралство", посочва експертът.

От другата страна на морето въпросът за обединението на остров Ирландия се върна на преден план, над 20 години след края на конфликта, който окървави британската провинция Северна Ирландия.

До мирното споразумение от 1998 г. католиците републиканци, привърженици на обединението, и лоялистите протестанти, защитници на оставането под британската корона, се конфронтираха ожесточено, което отне живота на 3500 души за три десетилетия.

Така че някои гледат с много лошо око на връщането след Брекзит на границата с Република Ирландия, която е член на ЕС, въпреки че европейците и британците искат да я направят възможно най-невидима.

През февруари, с аргумента, че Брекзит е променил ситуацията, лидерката на националистическата партия Шин Фейн Мери Лу Макдоналд, чиято формация победи на парламентарните избори в Северна Ирландия, заяви, че референдум за обединението на острова може да се състои след три до пет години.

Но за Дъблин, чийто приоритет е мирът, "катастрофалният сценарий би бил кратка победа за обединението, водеща до яростен отговор на юнионистите", казва Джон Спрингфорд.

В най-дискретния Уелс, националистическата партия Плайд Камри също обеща референдум за самоопределяне, ако спечели следващите регионални избори – едно отцепване, което на този етап изглежда обаче невероятно,