Как КЗК „защити“ конкуренцията, забранявайки препоръчителните цени при продукти за деца

В началото на април 2021 година, непосредствено след парламентарните избори на 4 април, КЗК наложи с две отделни решения (№ 369 и 370 от 08.04.2021 година) имуществена санкция на двама доставчици на едро на известни марки продукти за отглеждане на бебета и деца. Става дума за дружествата „Смарт СМ” ООД и „Ивентас” ЕООД. Общият размер на наложената санкция е на стойност почти 1 милион лева (522 996 лева е глобатана „Ивентас“ ЕООД, 434 634 лева – тази на „Смарт СМ” ООД). Причината за тези глоби – участие, в качеството им на доставчици на едро, в забранено вертикално споразумение за установяване на цени на препродажба от доставчика на едро, които следва да се съблюдават от търговците на дребно.

Говорим за два особено интересни случая, защото с тях се въвежда един нов „специфичен” подход на оценка от страна на регулаторния ни орган на използването на препоръчителни цени на пазара. Това е едната причина да разкажем за казусите на „Смарт СМ” ООД и „Ивентас” ЕООД. Другата причина е, че редовният мандат на настоящия състав на Комисията за защита на конкуренцията следваше да приключи в края на месец юни тази година, но с изменение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от февруари 2021 година, мандатът беше удължен с още две години – тоест от 5 стана 7-годишен.

През юли – на 11 юли, обаче предстоят отново парламентарни избори. Възможността за избор на нов състав отново може да бъде поставена на дневен ред, ако 46-тият Парламент разгледа и приеме внесеното в края на април 2021 година (в 45-тото НС) предложение за ново изменение в 33К, с което мандатът да стане отново 5 годишен.

Всичко свързано с тези две преписки на КЗК разглеждаме неслучайно заедно. Производствата по тях бяха образувани по едно и също време служебно, по добре познатата ни напоследък практика – сигнал, получен в КЗК.

КЗК прояви специфичен регулаторен подход към двата случая, какъвто подход настоящият състав на КЗК прояви в много свои „интересни” решения – например свързани с концентрация на стопанска дейност в сектор електроенергетика (случаят ЧЕЗ) или в областта на заблуждаващите реклами за наличие на промотирани продукти по време на промоционален период (случаят Хиполенд).

Първата специфика на настоящия казус е свързана с факта, че двете производства са образувани по едно и също време. Проверки на място в офиси на дружества са направени обаче в края на април 2018 година само спрямо едно от двете дружества – „Ивентас” ЕООД, и само спрямо един единствен търговец на дребно сред търговците, които според КЗК са се споразумели с доставчика си да спазват цени на препродажба. Това е „Хиполенд” АД. Такива проверки на място не са правени изобщо при други големи търговски вериги, каквато е например веригата на „Комсед” АД. Специфичен подход на КЗК е и че проверка на място при другото наказано дружество — „Смарт СМ” ООД, е направена едва една година по-късно – на 01.10.2019 година. Така не се изпълнява целта на проверките на място – едновременност и внезапност на проверката спрямо всички „заподозрени” в нарушение на 33К дружества.

Специфичен е подходът на КЗК и по отношение на ненаказването изобщо на останалите участници в забраненото вертикално споразумение – търговците на дребно. КЗК до този момент винаги, когато е установявала вертикално споразумение за утвърждаване на цени на препродажба в практиката си, е наказвала и двете страни участници в споразумението – и доставчиците на едро, и търговците на дребно. Тук за пръв път се отклонява от практиката си и наказва само доставчиците. Аргументът ѝ е, че те са изключително важни контрагенти за търговците на дребно и именно доставчиците са инициатори за установяването на цени на препродажба. Този извод е направен при установена ефективна конкуренция на пазара и при незначителни пазарни дялове на двамата доставчика на едро – между 0 и 5% на единия и малко над 5% за другия.

Най-съществената специфика в подхода на КЗК обаче е в това, че реално с решенията си Комисията въведе нова практика, в „защита на конкуренцията”. КЗК наказа двамата доставчика на едро за това, че използват препоръчителни цени на дребно без да е договорено по какъвто и да е начин с търговците на дребно последните да поддържат тези цени като свои цени на дребно. До този момент КЗК в практиката си е санкционирала само вертикални споразумения, в които е доказано ограничаване на свободата на търговците на дребно да определят сами цените си към техните клиенти.

В случая КЗК е установила и в двете решения, че доставчиците на едро не задължават по никакъв начин търговците на дребно да спазват препоръчителните цени, защото няма никакви форми на санкция, ако не се спазват, нито пък финансови стимулирания, ако се спазват. И въпреки това е заключила, че търговците на дребно се съгласяват мълчаливо да спазват тези цени.

За това поведение КЗК е наложила максималната предвидена по закона санкция – 10% от оборота на дружествата.

И така, КЗК със специфичното си тълкуване и прилагане на закона извлече в двете решения принципен извод, че търговците на дребно са изразили мълчаливо съгласие да спазват определени от доставчиците им цени на препродажба, за да си гарантират печалба, каквато не биха имали, ако имаха своя независима ценова политика.

КЗК и в двете решения не обсъжда, че масово на пазара се използват препоръчителни цени на дребно от производители и доставчици. В повечето случаи тези цени са използвани и за база, от която се смятат цените на едро.

Поради факта, че продуктите масово се предлагат и онлайн, цените на дребно са публикувани в сайтовете на търговците и всеки може да се запознае с тях, както и да ги следи редовно, да се адаптира към тях, както намери за подходящо, без да има нужда да получава указания от когото и да било по какви цени да продава. Според КЗК обаче няма значение каква е обичайната практика на пазара, защото очевидно има мълчаливо съгласие на търговци на дребно да спазват установени цени на препродажба от доставчиците им.

Последното специфично обстоятелство е, че ако разгледаме внимателно решенията, ще установим, че в много случаи търговците на дребно са имали различни цени от препоръчителните.

Наказаните дружества вече са обжалвали двете решения и предстои Административен съд – София област да разгледа жалбите им като първа инстанция. Въпросният съд, чиято компетентност в разглеждането на дела по ЗЗК се обсъждаше в публичното пространство, всъщност постанови много правилни и справедливи според обществените отзиви решения по някои от посочените „интересни” решения на КЗК. Дали ще подходи по този професионален начин и този път предстои да разберем.

Развитието на казуса, свързан с тези решения, ще бъде следен от бизнеса в страната, защото ако тези решения на КЗК бъдат потвърдени, на практика оттук насетне едва ли някой производител и/или доставчик на едро би си позволил изобщо да използва препоръчителни цени на дребно, под заплаха от драконови санкции от националния регулатор, независимо от това, че по света и в ЕС те са широко приложими и законът изрично ги разрешава.

Надеждата е, че чрез съдебния контрол върху дейността на КЗК, ще стане ясно дали конкуренцията в страната е достатъчно ефективно охранявана от националния регулатор в този му състав и дали би било от полза на страната ни именно този състав да бди за спазване на конкурентите правила още две години и да продължи да следва специфичния си подход в някои свои решения.

Ще следим развитието на двата случая и ще ви информираме за него.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина