Как бяха откраднати 150 тракийски колесници от България

Контрабанда за милиони евро, организирана престъпна група с хиляди членове, участие в международна криминална мрежа, поръчкови закони, политически чадъри, изнудвания, заплахи и подкупи. Що е то: трафик на хора, на наркотици, на оръжия? Не. Това е историята за унищожаването на българското културно-археологическо наследство, пише в свое разследване klinklin.bg.

Ето какъв е техния разказ:

Можем да започнем своя разказ от Неолита, около 7 хил. г. пр. Хр. Но вместо това ще го направим около 2000 г. сл. Хр. И по-точно през 2008 г.

Тогава жителите на новозагорското село Караново прогонват иманяри при поредния им нощен набег над тракийския некропол, до който живеят, и сигнализират властите. Последващите разкопки разкриват „най-ранната и най-богата гробница“ на територията на цялата някогашна Римска империя, според професор Шолц от Римо-германския институт в Майнц.

Находките са зашеметяващи: парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери, най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана, съдове за хигиена, ритуали, кандилабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда, единственият у нас изцяло запазен стъклен ритон, три златни пръстена и редица други находки, за които ще ни трябва цяла отделна статия да опишем, но можете да намерите малко повече за тях в статията в „Офнюз“.

Най-ценни обаче са двете сребърни чаши Боскореале. В цял свят от тях са открити 12-13, като всяка е уникално произведение на изкуството. Преди няколко години Британският музей закупува подобна чаша за 1,8 милиона лири – без позлата или дръжки като българските обаче.

След като новината обикаля целия научен свят, а Министерството на културата (МК) и общината в Нова Загора приемат с гордост лаврите за разкриването на обекта от световно значение – те го изоставят. Така през 2016 г., при срещата ни с Веселин Игнатов, главния археолог на обекта и един от водещите световни авторитети в областта на античните колесници, Източната могила вече бе оставена да се руши повече от 2 г.

По онова време единствената реакция на кметството към въпросите бе да наложи забрана за влизане на журналисти в сградата на Общината. Едва ли изненадващо действия от страна на кмета Николай Грозев – който доби популярност с това, че ръси захар по улиците против уроки от катастрофи – и неговия екип от роднини, приятели и калинки, който е назначен.

МК тогава сподели лошите впечатленията за Грозев и администрацията му и се оплака, че те са крайно враждебно настроени и некооперативни. Въпреки това тогавашната зам.-министърка Бони Петрунова обеща, че МК ще се погрижи за консервацията на Източната могила, ще смени протеклото и рушащо се временно покритие и ще социализира обекта.

Можете да си представите шока, когато се завърнахме през 2021 г. в Нова Загора, където времето сякаш беше застинало във феодалната хватка на една морално и интелектуално банкрутирала местна управа. С дребни промени ситуацията бе абсолютно същата, само че по-лоша.

За няколко години щетите по гробницата са почти непоправими, а и иманярите – за разлика от местната власт – не спят.

В края на миналата година се разбира, че крепостта над Караново е унищожена, след като тежка техника разравя почвата в дълбочина от близо 1 метър. На място се виждат потрошени керамика и стъкло, писа „Булфото“ тогава. Всичко метално и скъпоценно е отмъкнато. Теренът попада под шапката на местното горско стопанство, което е добре запознато, че там се намира (вече в минало време) паметник с национално значение, обявен в Държавен вестник от десетилетия. По стечение на обстоятелствата горското стопанство разполага и с нужната тежка техника, с която земята е риголвана. Така подозрението за иманярския набег пада именно върху него, а запознати лица, пожелали анонимност, свидетелстват за връзка между властите и иманярите, каквито са налични в цялата страна.

На 19 март 2021 г. е получен сигнал за пореден иманярски набег. Този път са откраднати между 2 и 3 тракийски колесници (тепърва предстои експертите да се произнесат финално). Калоян Праматаров, зам.-ръководител на археологически обект „Източна могила“ в Караново разказа пред „КлинКлин“:

„Министерството на културата реагира много бързо, още събота и неделя бе организирана комисия с представители на МК и археологическия музей на Нова Загора. На 22 март стана ясно, че колесниците са извадени на около 50 метра от Източната могила, чието покритие пък е разрушено и до нея има достъп всеки, който пожелае.“

Оказва се, че СОТ-ът и видео наблюдението, които Нова Загора е предоставяла на гробницата, са премахнати през януари 2021 г. Общината изобщо не се интересува от Източната могила и изтъква, че МК има акт за собственост и трябва да се грижи за обекта.

Опитите ни да разговаряме с местната власт удариха на камък няколко пъти. След дни наред опити да се свържем по телефона, накрая успяхме да разговаряме с явно високопоставена представителка на местната администрация, която бе категорична: „Не искам да цитирате общината и изобщо да ни занимавате със случая“. На молбата ни да се представи – тя просто затръшна слушалката.

Посетихме на място общината в Нова Загора, но се оказа, че всички са невероятно заети и пълни с работни срещи и разговор от 5 минути с когото и да е от кметството е абсолютно невъзможен. Срещата ни с директора на историческия музей в града – Генчо Димитров – пък пропадна, защото 30 минути преди уречения час получихме обаждане от него, че се налага да откликне заедно с полицията на иманярски набег.

Впоследствие се оказа, че такъв набег не е имало. Димитров обясни пред „КлинКлин“, че често се случва да се получават фалшиви сигнали за иманярски набези в региона. Той няма обяснение защо това се случва, но предположи, че е възможно иманярите да тестват бързината на реакциите на полицията и музея.

След това се отправихме към Караново, където заварихме могилата в окаяно състояние, а недалеч от нея се виждаха пресните следи от иманярския набег, унищожил поредните тракийски колесници. Общината се беше погрижила да закрепи криво-ляво част от падналите панели на покритието, но следите от изпочупвания, дупки и направо липсващи части от покрива и стените са очевидни.

От МК с успокоение констатират, че иманярски набег над Източната могила не е имало. Подобна констатация е любопитна, тъй като без охрана и камери, и с напълно паднали странични панели месеци наред абсолютно всеки е могъл да влезе с танцова стъпка в могилата и да прави каквото си поиска там.

Министърът в оставка Боил Банов категорично отказа да разговаря по темата с екипа ни, а от МК дума не обелват за откраднатите преди месеци колесници и напълно унищожена крепост в Караново (както и повечето големи медии). Нима те не са под закрилата на държавата и в частност МК? Разбира се, че са. Но властите си прехвърлят топката.

„По закон археологическите обекти са под юрисдикцията на държавата, но по силата на децентрализация в Закона за културно наследство – следващият отговорен е общината, където е открита въпросната ценност. От средата до 80-те досега са проучени много могили в некропола. Не мога да кажа със сигурност, но подозирам, че по-голямата част от тях са без акт за собственост. На теория са държавна собственост, но на практика са без стопанин, няма кой да се грижи за тях и да реагира, когато станат жертва на иманярски набег“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Веселин Игнатов, ръководител на археологическия обект „Източна могила“, заяви пред „КлинКлин“, че иманяри непрекъснато се разхождат необезпокоявани с металодетектори в Караново и другаде:

„Колесниците са лесна плячка. Имаш могилата като сигнал, че около нея има некропол, след което просто ходиш с детектора и ловиш.“

Той е получил уверение от МК, че временното покритие над обекта ще бъде сменено съвсем скоро, но е скептичен, че то изобщо ще има какво да пази: „Хубаво ще го сменят, но върху какво? Щетите върху почвата и обекта вече са огромни. Трябва да се направи констативен протокол за състоянието на могилата, дали липсва нещо, разрушено ли е. Защото сега си карат така, без протокол и след месеци може да е още по-зле, но няма как да го докажем.“

„КлинКлин“ успя да се свърже със служител в системата за опазването на недвижимото културно наследство, който също пожела анонимност. Той заяви, че МК в случая е от „добрите“, тъй като от няколко години насам се точат междуведомствени срещи – включително и с представители на Нова Загора – на които се мъчат да постигнат консенсус относно грижата за обекта.

„Музеят в Нова Загора е общински и думата при избор на директор и за какво да се грижи общината е на кмета. Той там прави каквото си поиска. Решението и процедурата за смяна на аварийно покритие с друго аварийно покритие се точат с години вече. МК има проблем с достъпа до обекта, защото охранителната зона около него и пътя са общинска собственост, докато Източната могила е държавна. Отношенията с общината са много лоши и това утежнява ситуацията“, коментира експертът.

Въпреки това изглежда абсурдно от 2014 г. до 2021 г. държавата ни да е неспособна да смени едно временно покритие (състоящо се на практика в метално скеле, покрито с пластмасови плоскости) с друго временно покритие с размерите на по-голям хол. И то върху обект с огромно национално и световно археологическо и културно значение.

„КлинКлин“ научи, че по случая с Караново преди няколко седмици дори е започнало разследване от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Това е добър знак, тъй като малкото резултати, които се постигат в борбата с иманярството, се случват след намеса от Дирекцията, тъй като в цялата страна представители на местната власт в лицето на полицаи, общинари, горски и др. държавни/общински служители работят заедно с иманярите.

„Нямам доказателства, но подозирам, че е така. Иманярството последните години придобива размера и облика на организирана престъпност. Това са много добре организирани групи, които действат на територията на цялата страна. Става въпрос за едни и същи хора, които е трудно да не са познати на полицията“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Адвокат Красимир Манов, който специализира по въпросите на културното наследство и археологията, е по-категоричен:

„От много сигурни източници се чува твърдението, че властите и иманярите действат заедно. Като погледнете статистиката къде се водят такива дела и къде има разкрития – човек може да си направи изводите. Големите разкрития се случват, когато малкото специализирани служители в София отидат на място да се занимаят със случая. Но досега няма осъдени за връзки с иманяри и официално не може да се каже, че се случват такива неща. Неофициално се знае за това явление и то е масово. В България по неофициални данни се предполага, че между 200 и 300 хиляди

души се занимават с иманярство. И не говоря за хора, които случайно са копнали нивата си и нещо е изскочило оттам. Според мен това число даже е малко.”

Причините са две: страната ни е покрита от край до край с археология, а в световен мащаб това е бизнес за милиарди. Някои смятат, че е дори по-доходоносен от трафика с наркотици заради високите цени на находките.

„Стойността за един предмет, която ще вземе иманярят, който го е изкопал, е нищожна в сравнение с това, което ще се вземе на аукционите на Запад. Разликата е в хиляди пъти. Говори се, че в България дори не се продава на индивидуален предмет, а на килограм, на сантиметър и на всякакви други груби сметки. Килограм монети, еди-колко-си сантиметра статуя или фриз.

Има много хора, които целенасочено изкупуват земеделски земи, за да могат да ги претърсват за находки и да ги изкопават необезпокоявани, като представят, че орат със земеделска цел. Но всъщност го правят с тежка механизация. Става дума за мащабен престъпен бизнес. Говори се, че над 80% от археологическите съкровища у нас за изровени, но вероятно има още много повече под земята“, допълва адвокат Манов.

Оттам насетне пътят на антиките е най-вече навън. Известните аукционни къщи най-вече в Западна и Централна Европа оформят документите им и ги препродават.

„Никой не си представя, че не са наясно откъде са взети находките. Крият се зад това, че няма документи и доказателства, че предметите са изкопани от земята. На българското правителство му коства изключително много усилия да засече и върне културни ценности, изнесени в чужбина и засечени по аукциони. То дори участва в някои от тях, но това е голяма рядкост“, твърди адвокатът.

Зам.-ръководителят на археологически обект „Източна могила“ в Караново, Калоян Праматаров, е съгласен. Според него „за всеки специалист предметите от нашите земи са лесно разпознаваеми по западните оказиони“.

Въпреки това веднъж изнесени зад границата ни, е изключително трудно да бъде доказано, че са изкопани тук, а не другаде в Европа или Азия.

„Това важи с особена сила за тракийските злата, които не са и произвеждани на Балканите. Работилниците, които са ги изработвали, са в Анадола предимно, дори се знаят майсторите. Така че е много трудно да се каже, че съкровището е изкопано точно на българска земя вместо в Мала Азия. Предполага се почти със сигурност, че е така, но да се докаже е почти невъзможно“, твърди адвокат Красимир Манов и допълва:

„Разбира се, че органите на реда знаят и имат оперативни данни кой е иманяр и кой се занимава с това. Проблемът е доказването. Общо взето, ако не хванете човека на място в момента на действия – буквално с предмета в ръце – няма как да докажете, че е иманяр.“

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина