TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Как бяха откраднати 150 тракийски колесници от България

Контрабанда за милиони евро, организирана престъпна група с хиляди членове, участие в международна криминална мрежа, поръчкови закони, политически чадъри, изнудвания, заплахи и подкупи. Що е то: трафик на хора, на наркотици, на оръжия? Не. Това е историята за унищожаването на българското културно-археологическо наследство, пише в свое разследване klinklin.bg.

Ето какъв е техния разказ:

Можем да започнем своя разказ от Неолита, около 7 хил. г. пр. Хр. Но вместо това ще го направим около 2000 г. сл. Хр. И по-точно през 2008 г.

Тогава жителите на новозагорското село Караново прогонват иманяри при поредния им нощен набег над тракийския некропол, до който живеят, и сигнализират властите. Последващите разкопки разкриват „най-ранната и най-богата гробница“ на територията на цялата някогашна Римска империя, според професор Шолц от Римо-германския институт в Майнц.

Находките са зашеметяващи: парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери, най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана, съдове за хигиена, ритуали, кандилабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда, единственият у нас изцяло запазен стъклен ритон, три златни пръстена и редица други находки, за които ще ни трябва цяла отделна статия да опишем, но можете да намерите малко повече за тях в статията в „Офнюз“.

Най-ценни обаче са двете сребърни чаши Боскореале. В цял свят от тях са открити 12-13, като всяка е уникално произведение на изкуството. Преди няколко години Британският музей закупува подобна чаша за 1,8 милиона лири – без позлата или дръжки като българските обаче.

След като новината обикаля целия научен свят, а Министерството на културата (МК) и общината в Нова Загора приемат с гордост лаврите за разкриването на обекта от световно значение – те го изоставят. Така през 2016 г., при срещата ни с Веселин Игнатов, главния археолог на обекта и един от водещите световни авторитети в областта на античните колесници, Източната могила вече бе оставена да се руши повече от 2 г.

По онова време единствената реакция на кметството към въпросите бе да наложи забрана за влизане на журналисти в сградата на Общината. Едва ли изненадващо действия от страна на кмета Николай Грозев – който доби популярност с това, че ръси захар по улиците против уроки от катастрофи – и неговия екип от роднини, приятели и калинки, който е назначен.

МК тогава сподели лошите впечатленията за Грозев и администрацията му и се оплака, че те са крайно враждебно настроени и некооперативни. Въпреки това тогавашната зам.-министърка Бони Петрунова обеща, че МК ще се погрижи за консервацията на Източната могила, ще смени протеклото и рушащо се временно покритие и ще социализира обекта.

Можете да си представите шока, когато се завърнахме през 2021 г. в Нова Загора, където времето сякаш беше застинало във феодалната хватка на една морално и интелектуално банкрутирала местна управа. С дребни промени ситуацията бе абсолютно същата, само че по-лоша.

За няколко години щетите по гробницата са почти непоправими, а и иманярите – за разлика от местната власт – не спят.

В края на миналата година се разбира, че крепостта над Караново е унищожена, след като тежка техника разравя почвата в дълбочина от близо 1 метър. На място се виждат потрошени керамика и стъкло, писа „Булфото“ тогава. Всичко метално и скъпоценно е отмъкнато. Теренът попада под шапката на местното горско стопанство, което е добре запознато, че там се намира (вече в минало време) паметник с национално значение, обявен в Държавен вестник от десетилетия. По стечение на обстоятелствата горското стопанство разполага и с нужната тежка техника, с която земята е риголвана. Така подозрението за иманярския набег пада именно върху него, а запознати лица, пожелали анонимност, свидетелстват за връзка между властите и иманярите, каквито са налични в цялата страна.

На 19 март 2021 г. е получен сигнал за пореден иманярски набег. Този път са откраднати между 2 и 3 тракийски колесници (тепърва предстои експертите да се произнесат финално). Калоян Праматаров, зам.-ръководител на археологически обект „Източна могила“ в Караново разказа пред „КлинКлин“:

„Министерството на културата реагира много бързо, още събота и неделя бе организирана комисия с представители на МК и археологическия музей на Нова Загора. На 22 март стана ясно, че колесниците са извадени на около 50 метра от Източната могила, чието покритие пък е разрушено и до нея има достъп всеки, който пожелае.“

Оказва се, че СОТ-ът и видео наблюдението, които Нова Загора е предоставяла на гробницата, са премахнати през януари 2021 г. Общината изобщо не се интересува от Източната могила и изтъква, че МК има акт за собственост и трябва да се грижи за обекта.

Опитите ни да разговаряме с местната власт удариха на камък няколко пъти. След дни наред опити да се свържем по телефона, накрая успяхме да разговаряме с явно високопоставена представителка на местната администрация, която бе категорична: „Не искам да цитирате общината и изобщо да ни занимавате със случая“. На молбата ни да се представи – тя просто затръшна слушалката.

Посетихме на място общината в Нова Загора, но се оказа, че всички са невероятно заети и пълни с работни срещи и разговор от 5 минути с когото и да е от кметството е абсолютно невъзможен. Срещата ни с директора на историческия музей в града – Генчо Димитров – пък пропадна, защото 30 минути преди уречения час получихме обаждане от него, че се налага да откликне заедно с полицията на иманярски набег.

Впоследствие се оказа, че такъв набег не е имало. Димитров обясни пред „КлинКлин“, че често се случва да се получават фалшиви сигнали за иманярски набези в региона. Той няма обяснение защо това се случва, но предположи, че е възможно иманярите да тестват бързината на реакциите на полицията и музея.

След това се отправихме към Караново, където заварихме могилата в окаяно състояние, а недалеч от нея се виждаха пресните следи от иманярския набег, унищожил поредните тракийски колесници. Общината се беше погрижила да закрепи криво-ляво част от падналите панели на покритието, но следите от изпочупвания, дупки и направо липсващи части от покрива и стените са очевидни.

От МК с успокоение констатират, че иманярски набег над Източната могила не е имало. Подобна констатация е любопитна, тъй като без охрана и камери, и с напълно паднали странични панели месеци наред абсолютно всеки е могъл да влезе с танцова стъпка в могилата и да прави каквото си поиска там.

Министърът в оставка Боил Банов категорично отказа да разговаря по темата с екипа ни, а от МК дума не обелват за откраднатите преди месеци колесници и напълно унищожена крепост в Караново (както и повечето големи медии). Нима те не са под закрилата на държавата и в частност МК? Разбира се, че са. Но властите си прехвърлят топката.

„По закон археологическите обекти са под юрисдикцията на държавата, но по силата на децентрализация в Закона за културно наследство – следващият отговорен е общината, където е открита въпросната ценност. От средата до 80-те досега са проучени много могили в некропола. Не мога да кажа със сигурност, но подозирам, че по-голямата част от тях са без акт за собственост. На теория са държавна собственост, но на практика са без стопанин, няма кой да се грижи за тях и да реагира, когато станат жертва на иманярски набег“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Веселин Игнатов, ръководител на археологическия обект „Източна могила“, заяви пред „КлинКлин“, че иманяри непрекъснато се разхождат необезпокоявани с металодетектори в Караново и другаде:

„Колесниците са лесна плячка. Имаш могилата като сигнал, че около нея има некропол, след което просто ходиш с детектора и ловиш.“

Той е получил уверение от МК, че временното покритие над обекта ще бъде сменено съвсем скоро, но е скептичен, че то изобщо ще има какво да пази: „Хубаво ще го сменят, но върху какво? Щетите върху почвата и обекта вече са огромни. Трябва да се направи констативен протокол за състоянието на могилата, дали липсва нещо, разрушено ли е. Защото сега си карат така, без протокол и след месеци може да е още по-зле, но няма как да го докажем.“

„КлинКлин“ успя да се свърже със служител в системата за опазването на недвижимото културно наследство, който също пожела анонимност. Той заяви, че МК в случая е от „добрите“, тъй като от няколко години насам се точат междуведомствени срещи – включително и с представители на Нова Загора – на които се мъчат да постигнат консенсус относно грижата за обекта.

„Музеят в Нова Загора е общински и думата при избор на директор и за какво да се грижи общината е на кмета. Той там прави каквото си поиска. Решението и процедурата за смяна на аварийно покритие с друго аварийно покритие се точат с години вече. МК има проблем с достъпа до обекта, защото охранителната зона около него и пътя са общинска собственост, докато Източната могила е държавна. Отношенията с общината са много лоши и това утежнява ситуацията“, коментира експертът.

Въпреки това изглежда абсурдно от 2014 г. до 2021 г. държавата ни да е неспособна да смени едно временно покритие (състоящо се на практика в метално скеле, покрито с пластмасови плоскости) с друго временно покритие с размерите на по-голям хол. И то върху обект с огромно национално и световно археологическо и културно значение.

„КлинКлин“ научи, че по случая с Караново преди няколко седмици дори е започнало разследване от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Това е добър знак, тъй като малкото резултати, които се постигат в борбата с иманярството, се случват след намеса от Дирекцията, тъй като в цялата страна представители на местната власт в лицето на полицаи, общинари, горски и др. държавни/общински служители работят заедно с иманярите.

„Нямам доказателства, но подозирам, че е така. Иманярството последните години придобива размера и облика на организирана престъпност. Това са много добре организирани групи, които действат на територията на цялата страна. Става въпрос за едни и същи хора, които е трудно да не са познати на полицията“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Адвокат Красимир Манов, който специализира по въпросите на културното наследство и археологията, е по-категоричен:

„От много сигурни източници се чува твърдението, че властите и иманярите действат заедно. Като погледнете статистиката къде се водят такива дела и къде има разкрития – човек може да си направи изводите. Големите разкрития се случват, когато малкото специализирани служители в София отидат на място да се занимаят със случая. Но досега няма осъдени за връзки с иманяри и официално не може да се каже, че се случват такива неща. Неофициално се знае за това явление и то е масово. В България по неофициални данни се предполага, че между 200 и 300 хиляди

души се занимават с иманярство. И не говоря за хора, които случайно са копнали нивата си и нещо е изскочило оттам. Според мен това число даже е малко.”

Причините са две: страната ни е покрита от край до край с археология, а в световен мащаб това е бизнес за милиарди. Някои смятат, че е дори по-доходоносен от трафика с наркотици заради високите цени на находките.

„Стойността за един предмет, която ще вземе иманярят, който го е изкопал, е нищожна в сравнение с това, което ще се вземе на аукционите на Запад. Разликата е в хиляди пъти. Говори се, че в България дори не се продава на индивидуален предмет, а на килограм, на сантиметър и на всякакви други груби сметки. Килограм монети, еди-колко-си сантиметра статуя или фриз.

Има много хора, които целенасочено изкупуват земеделски земи, за да могат да ги претърсват за находки и да ги изкопават необезпокоявани, като представят, че орат със земеделска цел. Но всъщност го правят с тежка механизация. Става дума за мащабен престъпен бизнес. Говори се, че над 80% от археологическите съкровища у нас за изровени, но вероятно има още много повече под земята“, допълва адвокат Манов.

Оттам насетне пътят на антиките е най-вече навън. Известните аукционни къщи най-вече в Западна и Централна Европа оформят документите им и ги препродават.

„Никой не си представя, че не са наясно откъде са взети находките. Крият се зад това, че няма документи и доказателства, че предметите са изкопани от земята. На българското правителство му коства изключително много усилия да засече и върне културни ценности, изнесени в чужбина и засечени по аукциони. То дори участва в някои от тях, но това е голяма рядкост“, твърди адвокатът.

Зам.-ръководителят на археологически обект „Източна могила“ в Караново, Калоян Праматаров, е съгласен. Според него „за всеки специалист предметите от нашите земи са лесно разпознаваеми по западните оказиони“.

Въпреки това веднъж изнесени зад границата ни, е изключително трудно да бъде доказано, че са изкопани тук, а не другаде в Европа или Азия.

„Това важи с особена сила за тракийските злата, които не са и произвеждани на Балканите. Работилниците, които са ги изработвали, са в Анадола предимно, дори се знаят майсторите. Така че е много трудно да се каже, че съкровището е изкопано точно на българска земя вместо в Мала Азия. Предполага се почти със сигурност, че е така, но да се докаже е почти невъзможно“, твърди адвокат Красимир Манов и допълва:

„Разбира се, че органите на реда знаят и имат оперативни данни кой е иманяр и кой се занимава с това. Проблемът е доказването. Общо взето, ако не хванете човека на място в момента на действия – буквално с предмета в ръце – няма как да докажете, че е иманяр.“

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
PHPSESSID
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings