Какво (не)показват числата за работата на депутатите през 2020 г.

Колко работят депутатите? Как контролират изпълнителната власт? Колко отсъствия имат и основателни ли са те? 

Това са част от въпросите, на които се опитва да отговори екипът на "Отворен парламент", анализирайки публично достъпните данни за дейността на 44-тото Народно събрание (НС). 

От платформата, която от години следи дейността на парламентаристите, представиха обобщение за дейността на народните представители през 2020 г. Въпреки че от 18 декември те са в зимна ваканция, част от информацията на сайта на парламента все още не е актулизирана за този месец.

Както показват данните?

През отиващата си година депутатите са заседавали в зала 120 пъти (34 от които са били парламентарен контрол). Също така комисиите, в които членуват, са провели 456 заседания. 

През 2020 г. са заседавали 23-те постоянни комисии в парламента, 4 временни и една анкетна. Членовете на постоянните комисии варират от 22-ма – например в тази по правни въпроси, до 9 в тази за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. 

Най-често през годината е заседавала Комисията по правни въпроси (с 41 заседания), която е традиционно и най-натоварената. Второто място „си поделят” Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм (с по 29 заседания). 

Най-малко пъти са се събирали депутатите в Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисията по вероизповеданията и правата на човека – общо по 9 пъти. 

Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всеки депутат е „длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”. Ако по уважителни причини му се налага да отсъства от пленарно заседание или такова на комисия, „предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.”

Отново в Правилника на НС е разписано, че „всеки месец на интернет страницата на НС се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.” Тук е мястото да отбележим, че настоящата публикация показва данни за отсъствията на депутатите до ноември включително, тъй като към настоящия момент липсва такава информация за декември, макар народните представители да са във ваканция от 10 дни.  

Така за периода януари-ноември, 2020 г. отсъствията от пленарни заседания по неуважителни причини на депутатите са общо 319, а от заседания на комисии – 57.

Отсъствията – извинени или не

Публиката често става свидетел на доста празна пленарна зала по време на провеждания петъчен парламентарен контрол. Въпреки това няма достъп до информация, която да ни покаже колко и по какви причини са направени т. нар.  „извинени” отсъствия на депутатите. Ако такива изобщо са направени през годината. 

Любопитно е, че депутатът от ДПС Делян Пеевски има изключително много неоправдани отсъствия от заседания на комисиите, в които членува (Комисия по земеделието и храните и Комисия по икономическа политика и туризъм, като според данните до месец ноември е присъствал само на 4 от общо 49 заседания, проведени от тях), но не и такива от пленарни заседания. Така, въпреки че всяко негово появяване в парламента се превръща в медийно събитие, явно според председателя на НС, той има основателни и уважителни причини да не присъства на парламентарните заседания. 

Аспект от работата на депутатите, имащ отношение към интересите на гражданите, които те представляват (и то не само тези от избирателните им райони), е правото да отправят питания към представители на изпълнителната власт. 

Данните показват, че 86 народни представители (или малко над ⅓) не са се възползвали от този инструмент за контрол през 2020 г. В допълнение липсва и информация за проведени от тях срещи в избирателните им райони.

От началото на мандата на 44-тото Народно събрание общо 16 депутати никога не са отправяли питания – сред тях са 8 от ГЕРБ, 3 от "Обединени патриоти", 4 от ДПС и 1 от "Воля". 

Всеки депутат може да разчита на до трима нещатни сътрудници, които да подпомагат работата му в различни направления – при подготовка, обсъждане и приемане на актове или документи. Парламентарните групи също имат право на сътрудници, които се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се определя по правилото 1 сътрудник на 10 депутати.

В графиката по-горе ясно се вижда, че броят на сътрудниците на групите на ДПС, "Воля" и "Обединени патриоти" не съвпада с разписания текст в чл.14 от Правилника за организацията и дейността на НС. Екипът на "Отворен парламент" обаче не е могъл да установи поради каква причина те имат по-голям брой сътрудници от наличната информация

От изложеното дотук отново се очертават системните проблеми, свързани с отчетността на дейността на народните представители. Информацията за нея често липсва, публикува се със закъснение или отчасти. Поради тази причина, например, не можем да се покажат данни за присъствието на депутатите в пленарните заседания, което е показателно за нивото на заинтересованост на народните представители – няма информация за извинените отсъствия на парламентаристите, само за неизвинените.

За да възвърне гражданското доверие в законодателната власт, Народното събрание трябва да се стреми към по-високо ниво на отчетност в своята работа, посочват в заключение от "Отворен парламент".