Какво е да работиш в интензивно отделение. Една медицинска сестра разказва

Андреа Крауткремер е медицинска сестра в интензивно отделение в Кобленц. От началото на пандемията натоварването там е изключително тежко. Болните страдат далеч не само от Ковид-19. ДВ прекара един ден с нея в болницата.

В 4:00 будилникът на Андреа Крауткремер звъни. В 5:45 вече е на работното си място. 54-годишната германка работи като медицинска сестра в едно от интензивните отделения на болницата "Мариенхоф" в Кобленц от над три десетилетия. Междувременно само на половин работен ден. На фона на голямото физическо и психическо натоварване от началото на пандемията тя не иска да работи на пълно работно време. Но не спира да подчертава колко много обича професията си.

Огромно физическо и психическо натоварване

От коридора се виждат пациентите, разделени един от друг с високи стъклени прегради. В момента 11 от 12-те легла за изключително тежки случаи са заети. Три от тях – от пациенти с Ковид-19. "Около Коледа натоварването беше несравнимо", спомня си Андреа Крауткремер и добавя, че тя и колегите ѝ са били в състояние да извършват единствено основното медицинско обслужване. "Ако винаги трябваше да се работи така, днес вече нямаше да съм тук", казва Андреа Крауткремер.

"През март 2021 година болните от Ковид-19 са по-малко. Леглата се пълнят с пациенти с инфаркти и инсулти, както и с хора за планови операции, които болница "Мариенхоф" отново изпълнява", обяснява Курт Зимон, който завежда две интензивни отделения. Той е доволен, че за момента има кой да изпълнява смените въпреки дефицита на кадри.

Работата на медицинските сестри и болногледачите сякаш не е ценена достатъчно от обществото, казва Зимон и подчертава: "Добрата грижа струва пари". Нужно е много повече признание за тези кадри, смята той.

В началото на работния ден Андреа Крауткремер е на съвещание с колегите си. На него медицинските сестри и болногледачите от застъпващата смяна получават информация за пациентите, обсъждат състоянието им и решават кой какви задачи да получи. На този ден на легло номер 1 и 2 има пациенти с Ковид-19, които са на обдишване. Пациентът от легло номер 4 е в "максимално тежко състояние". А пациентът от легло номер 8 в състояние на делириум е откъснал системата от ръката си и е захапал една от тръбите. Освен това линейката е довела мъж, за когото се подозира, че е болен от коронавирус. Той е настанен в една от изолационните стаи. След съвещанието става ясно: днес Андреа поема ръководството на смяната, двама от пациентите, както и придружаването на нова практикантка.

"Хубаво дишайте през носа"

Преди да се срещне с първия пациент за деня, Андреа Крауткремер си прави бърз тест за коронавирус. Тя се тества веднъж седмично. Повечето от колегите ѝ са ваксинирани, но по време на имунизациите тя е била под карантина. Към 7:30 часа, преди да влезе в стаята на Мартин Фабер (името е променено), Андреа слага защитно облекло, два чифта ръкавици и шлем над маската FFP2. Днес тя ще го посети четири пъти, всеки път ще облече защитно облекло, ще го свали отново много внимателно и ще го изхвърли.

Господин Фабер е на малко над 50 години, болен е от левкемия и е настанен в отделението от три дни. Майка му е починала от Ковид-19 през януари, на едно легло разстояние от неговото. Когато вратата на стаята се затвори, се чува звукът на машината за обдишване. "Добро утро, господин Фабер, как мина нощта?", поздравява Андреа с усмивка. "Добре", отговаря той под маската. "Хубаво е, че издържахте толкова дълго по корем." Пациентът лежи по корем от предния ден за постигане на по-добро обдишване на белите дробове.

Апаратът, към който е включен, се казва "Елиза". Той наблюдава сърдечната честота, кръвното налягане и насищането с кислород. Това е една от многото машини, с които боравят медицинските сестри в "Мариенхоф". В случай на бъбречна недостатъчност се използва и апарат за диализа. А в краен случай и ECMO, при който кръвта се обогатява с кислород извън тялото.

Андреа проверява мониторите, почиства тялото на господин Фабер внимателно с предварително затоплени кърпи за еднократна употреба и оправя леглото му. След това контролира вливанията, дава лекарства, подрежда многото тръбички. Обсъждат как той иска най-накрая да се ожени за партньорката си, за предпочитане веднага, говорят и за неговите котки, които у дома много обичат да лежат на корема му.

За да може да закуси, Андреа Крауткремер вдига вентилационната маска от лицето на Мартин Фабер. Той въздъхва с облекчение: "О, това е приятно!". Сестрата веднага поставя тънката тръбичка, с която друга машина вкарва кислород в носа му: "Хубаво дишайте през носа". Пациентът закусва и говори по телефона, медицинската сестра подрежда стаята.

Малко след като Андреа му е поставила отново маската, звъни партньорката на пациента, за да научи какво е състоянието му. "Тя може да се обади по всяко време", обяснява Андреа и добавя: "Разговорите с близките са много важни". От болницата са закупили таблети, за да улеснят контакта по време на забраната за посещения, наложена заради пандемията.

Персоналът в интензивните отделения трябва да документира всичко, което прави – заради сигурността на пациентите и плащанията на здравните каси. И всичко това на фона на постоянен шум, издаван от апаратите за наблюдение и от компютрите, на които се отчитат показателите на пациентите. Цяло чудо е как болногледачите успяват да не пропуснат някой важен сигнал. При всяка една аварийна индикация някой реагира веднага. "Тук е много стресиращо", казва Андреа Крауткермер, "но благодарение на страхотния екип се издържа".

Работата на медицинските сестри далеч не е свързана само с обслужването на настанените пациенти. Телефонът често звъни, линейки карат нови болни, пристигат и големи кутии с лекарства, които трябва да бъдат сортирани. Освен това в случай че някое устройство се развали, сестрите и болногледачите веднага трябва да уведомят техниците. Ежедневно се водят и разговори с кухнята – оттам питат каква храна могат да приемат пациентите. А и планът на леглата постоянно трябва да се актуализира.

"Смъртта е част от живота"

В 9:20 Андреа Крауткремер включва траурната лампа на регистратурата. "За съжаление пациентът на легло 4 умира", казва тя. Лечението е преустановено, двама роднини са при него. Посещенията на роднини са позволени само при умиращите пациенти. Топлата светлина, която лампата излъчва, е сигнал "за малко повече тишина", обяснява началничката на смяната. "Не може да работиш в интензивно отделение, ако не приемаш, че смъртта е част от живота."

Андреа обаче няма повече време да мисли за живота и смъртта. Съобщават ѝ, че пациентът на легло 1, който е болен от коронавирус, се влошава. През коремната стена трябва да бъде поставена стомашна сонда. Прави се и разрез на трахеята, тъй като пациентът трябва да получи трахеостомната канюла за вентилация. Въпреки всички усилия пациентът губи битката с вируса: два дни по-късно той умира. "Правиш всичко, което е по силите ти – но то не е достатъчно" – така Андреа коментира тази ситуация, в която е изпадала неведнъж.

Няколко дни по-късно разговаряме с нея по телефона. Още един пациент е починал. Много от колегите ѝ вече са на ръба – преумората, тежко болните пациенти и страхът от заразяване си казват своето.

"Да" и последно сбогом

Андреа разказва и за Мартин Фабер. Лекарите го посъветвали да не чака дълго за сватбата. Свещеникът на болницата звъннал в службата по вписванията, откъдето изпратили служител. Свещеникът купил червени рози, медицинските сестри донесли пенливо вино. А Андреа украсила стаята на пациента със сърца и празнични панделки. Двамата младоженци се врекли във вечна вярност. По лицата на присъстващите се стичали сълзи.

Андреа ни разказва, че през следващите дни състоянието на господин Фабер се подобрило, но малко след това показателите се влошили сериозно. Наложили се диализа и интубация. Седмица след сватбата Мартин Фабер издъхнал. Сега той ще бъде погребан заедно с майка си – нейното погребение било отложено до изписването му.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина