За какво Борисов да благодари на Орбан и Моравецки

Докато България прави асфалт, Унгария и Полша правят история в Европа.

Това показа и завършилата днес в Брюксел среща на върха на Европейския съюз.

Консервативният унгарски министър-председател Виктор Орбан, заедно с полския му колега Матеуш Моравецки, успя на практика да “скопи” изобретения заради и срещу тях от леви и либерали механизъм за върховенството на закона, който да постави еврофинансирането в зависимост от преценката на ЕС дали държавите получателки са наистина правови.

Лидерите на ЕС се разбраха за бюджета

Да, механизмът остава на книга, но на дело ще може да се задейства, чак когато Съдът на ЕС реши дали е съвместим с Лисабонския договор, т.е. когато парите от следващия дългосрочен бюджет и възстановителен план (€1,83 трилиона) бъдат в голямата си част разпределени, ако не и похарчени.

Дори съдът да намери механизма за съответен на договорите, голяма част от първоначалните му зъби са извадени – с ограниченото му време на действие, с изискването за пропорционалност на санкцията на нарушението и за това нарушенията да бъдат доказани, а не просто констатирани и с отговорността, която пада върху Европейската комисия за последното.

Как еврофондовете (не) се обвързват с върховенството на закона

Това е поредната победа за националистическата, консервативна и евроскептична Вишеградска четворка, в случая олицетворена от Моравецки и Орбан. Предишната беше по въпроса с миграцията. Да, ЕС тук преследва вишеградци с процедурите си за нарушение (които едва ли вече плашат някого), със съдебните си дела и с глобите се, но те не отстъпват.

И през последните пет години мейнстрийм Европа тихомълком, без да признае открито поражението си, прие тезата на В-4, че охраната на външните граници и по-важна от “солидарността” и механизма за преразпределяне на мигранти.

България като държава на южната външна граница на ЕС трябва да благодари на В-4 за твърдата им позиция, защото такъв механизъм би бил правна принуда за “нова” Европа да сподели плащането на вересиите от колониалното наследство на “стара” Европа.

Да, "Фидес" и "Право и справедливост" имат много и обосновани критици. Да, те се стремят и отчасти успяват да поставят под контрол всички власти в държавата. Да, те постъпват по същия начин с медиите, с неправителствени организации и университети. Да, Орбан изгражда “нелиберална демокрация”, говори за връщане на смъртното наказание и се заиграва с лидери като Путин, Тръмп и Ердоган. Да, полските консерватори се опитват да забранят абортите. Всичко това е лошо.

Като са толкова лоши обаче, защо страните им все ги преизбират – и то с такива непостижими за либерална Европа мнозинства? Защо икономиките на Центална Европа се развиват успешно? Защо чешкият либерален премиер Андрей Бабиш в европейската си политика поне в голяма степен съвпада с консерваторите Моравецки и Орбан? Повечето от критиците им нямат убедителни отговори на тези въпроси.

Спорът за политици като Орбан и Моравецки е идеологически, т.е. вероятността по него да има съгласие клони към нула. Те винаги ще имат фанатични привърженици и противници. Обективно обаче те имат поне една полезна функция в Европа. И тя е че сдържат радикалните пориви към федерализъм, които могат да се окажат разрушителни за европейския проект, ако европейските граждани още не са узрели за Съединени европейски щати. В-4 са глас на здравия разум, който напомня, че “нациите не са случайна измислица на историята” (Жан-Клод Юнкер) и че народите са твърде свързани с утробата им, за да скъсат изведнъж с нея.

Включително Бойко Борисов трябва да благодари на полския и на унгарския си колета за последователната им съпротива срещу скокообразна федерализация на ЕС, която би маргинализирала малките и бедните и би ги превърнала в германски или френски провинции, а премиерите и президентите им – в областни управители.

Победата на Моравецки и Орбан не се измерва само и най-вече с близо 70-те милиарда евро, които те спасиха за страните си от следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (2021-2027 г.). Тя е в това, че не позволиха на ЕС да си присвои права да наказва свои членки, които договорът му не предвижда. Щом искат такива права за Брюксел, либерали, леви и зелени ще трябва да се потрудят повече – да прокарат нов съюзен договор (ако могат).

Орбан и Моравецки може да са етикирани като “евроскептици”, но на практика са по-загрижени от нас, “проевропейците”, за това каква Европа ще имаме утре – с повече или с по-малко власт над държавите си членки и над техните граждани. България (поне засега) няма такива грижи – приемаме каквато и да е Европа, стига да дава пари. За асфалт.

Все пак, времето ще отсъди чия стратегия – централноевропейската или балканската – е била по-успешна и по-далновидна. И това обаче е ценностен въпрос, вероятността за съгласие по чийто отговор клони към нула.