Европа готви сурови глоби за технологичните гиганти

Световни технологични гиганти като „Амазон“, „Епъл“, „Фейсбук“ или „Гугъл“ могат да бъдат санкционирани със солени глоби в Европа и дори да продадат бизнеса си.

Това става ясно от огласените от Еврокомисията два законодателни акта – за цифровите пазари и за цифровите услуги. Те бяха представени от еврокомисарите Маргрете Вестагер (с ресор Европа, подготвена за цифровата епоха) и Тиери Бретон (вътрешен пазар).

Двата акта са най-сериозният опит на ЕК да наложат правила на компаниите, контролиращи огромни масиви от данни и онлайн платформи, на които разчитат хилди фирми и милиони европейци, коментира Ройтерс. Те заплашват да засилят още повече напрежевието между САЩ и ЕС. Във Вашингтон са недоволни от желанието на Брюксел да налага по-високи данъци на американски технологични компании.

Еврокомисията глоби "Гугъл" с 1,49 милиарда евро

Законодателен акт за цифровите пазари

Платформа-пазач – що е то?

Този акт въвежда правила за платформите, действащи като „пазачи“ в цифровия сектор. Това са платформи, които имат значително въздействие върху вътрешния пазар, служат като важен портал за бизнес ползвателите, за да достигат до своите клиенти, и които се ползват или се очаква да се ползват от стабилна и трайно установена позиция. Това може да им даде правото да действат като частни създатели на правила и да функционират като препятствие между предприятия и потребители.

Актът има за цел да възпира „пазачите на информационния вход“ от налагане на несправедливи условия на предприятията и потребителите, както и да осигурява отвореността на важните цифрови услуги. Примери за несправедливи условия са забрана на предприятията да имат достъп до собствените си данни, когато извършват дейност на тези платформи, или ситуации, при които потребителите ползват само отделна услуга и имат ограничени опции за промяна към друга услуга.                                                 

Правилата ще се прилагат само за големи дружества, които ще бъдат определени като „пазачи на входа“. Това са дружества, които играят особено важна роля на вътрешния пазар поради своя размер и значението си като портали за бизнес ползвателите да достигат до своите клиенти.

Те контролират поне една от т.нар. основни платформи (търсачки, социални мрежи, някои услуги за съобщения, операционни системи и посреднически онлайн услуги) и имат трайна и голяма потребителска база в множество държави в ЕС. Годишният им оборот в Европейското икономическо пространство (страните от ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) трябва да бъде равен или да надвищава 6,5 мииарда евро за последните три финансови години. Те трябва да управляват през последната финансова година основна платформа с повече от 45 милиона активни крайни ползватели месечно, установени или намиращи се в ЕС, и над 10 000 активни бизнес ползватели годишно, установени в ЕС.

Съд отмени €13 млрд. данъци, наложени от ЕК на „Епъл“

Задължения на платформите-пазачи

Какво ще правят

• В определени ситуации те ще трябва да разрешават на трети страни да взаимодействат с техните собствени услуги;

• Трябва да осигурят на дружествата, рекламиращи на платформата им, достъп до инструментите за измерване на ефективността на платформата и информацията, необходима на рекламодателите и издателите да извършват собствена независима проверка на рекламите си, хоствани от пазача на информационния вход;

• Ще разрешават на бизнес ползвателите си да популяризират своите оферти и да сключват договори със своите клиенти извън платформата на „пазача“;

• Следва да осигурят на бизнес ползвателите си достъп до данните, генерирани от техните дейности върху платформата на „пазача“.

Какво няма да правят

• Няма да блокират потребителите от деинсталиране на всякакви предварително инсталиран софтуер или приложения;

• Не могат да използват данните, получени от техните бизнес ползватели, за да се конкурират с тези ползватели;

• Не могат да ограничават достъпа на своите ползватели до услуги, които те може да са получили извън платформата на „пазача“.

Наказанията

Комисията може да наложи глоби до 10 на сто от общия годишен световен оборот на дружеството и периодични имуществени санкции до 5% от общия годишен световен оборот.

В случай на системни нарушения ЕК може да наложи допълнителни корективни мерки. Те включват например задължаване на даден „пазач“ да продаде бизнес или части от него (единици, активи, права върху интелектуална собственост или търговски марки).

Законодателен акт за цифровите услуги

Този акт се явява нещо като близнак на този за цифровите пазари. Той се прилага към платформи, достигащи най-малко до 45 милиона потребители, или една десета от населението на ЕС.

Какво въвежда актът

• Правила за отстраняване онлайн на незаконни стоки, услуги или съдържание;

• Защитни мерки за ползватели, чието съдържание е било погрешно изтрито от платформи;

• Нови задължения за много големите платформи да предприемат основани на риска действия за предотвратяване на злоупотреба с техните системи;

• Широкообхватни мерки за прозрачност, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание на ползвателите;

• Нови правомощия за обстоен преглед на работата на платформите, включително чрез улесняване на достъпа на изследователите до ключови данни на платформата;

• Нови правила за проследяемост на бизнес ползвателите в онлайн пазарите, за подпомагане на проследяването на продавачите на незаконни стоки или услуги;

• Нова процедура за сътрудничество между публичните органи за гарантиране на ефективно прилагане в рамките на единния пазар.

Наказанията

Те ще бъдат налагани от координатора по цифровите услуги – независим орган, който всяка страна членка на ЕС трябва да назначи. Всяка държава трябва да заложи наказанията в своето законодателство съгласно изискванията на регламента.

За много големите платформи Еврокомисията ще има правото на пряк надзор. При най-сериозните нарушения тя ще има правото да наложи глоба до 6 на сто от световния оборот на доставчика на услуги.

Когато някои нелоялни платформи отказват да изпълняват важни задължения и по този начин застрашават живота и безопасността на хората, като последно средство е възможно от съда да бъде поискано временно спиране на дейността им.