Два скандала, един закон: „държавен капитализъм“ и без търгове за частните болници

Два скандала само в рамките гласуването на промени в един единствен закон – Закона за обществените поръчки, успя да си навлече властта. При това по съвсем различни теми. Едната – "любимата" практика на министерства да възлагат на държавни предприятия дейности за милиони, а често и за милиарди левове, без открит търг и конкуренция кой да бъде изпълнителят. Втората – отказът на ГЕРБ и "Обединени патриоти" в парламента, а преди това и на правителството, което внесе измененията в ЗОП, да върнат задължението частните болници, при които над 50% от приходите са от публичен ресурс – тоест от плащания от НЗОК – да обявяват обществени поръчки – за лекарства, консумативи и пр. 

БСП към ГЕРБ: "Не строите като комунисти. А като комунисти от "AliExpress"

Първият скандал бе заради предложение на БСП, с което се иска спиране на практиката на властта да възлага най-вече проекти в строителството на държавни предприятия, които обаче нямат собствен капацитет да извършат въпросното строителство. Най-ярък пример са проектите на стойност над 3,4 млрд. лв., дадени на държавната компания "Автомагистрали" с принципал регионалното министерство, която "строи" магистрала "Хемус", ремонтира поне 74 пътни участъка, пострадали от свлачища, "строи" пътя Ботевград-Видин и т.н…. И всичко това, както Клуб Z писа, с общо 41 работници в пътното строителство, няколко инженери, няколко валяка, малко камиони, една машина за мостови съоръжения…

Става въпрос за приетата през 2016 г. с новия Закон за обществените поръчки т.нар. "ин хаус" процедура по директно възлагане на дейности от държавата на държавни компании – без да се обявава търг. По закон в тези случаи държавните дружества изпълнители нямат право да ползват подизпълнители. Де юре. Де факто отново частни компании участват в строителството, но без да са минали през прозрачна процедура, с ясни финансови параметри и публичност на договорите, а като избраната държавна фирма сключва "рамкови споразумения" и договори за доставка на материали и наем на техника – с все работниците, които я обслужват. Де юре в тези случаи законът не се нарушава. Но се заобикаля, а институциите отказват дори информация с кои частни фирми имат сключени договори, при какви параметри, как са избрани въпросните фирми, за какъв срок и т.н. Така например неотдавна се разбра, че "Автомагистрали" има сключени над 405 такива договори и споразумения. С кого, за колко и прочие – информация не бе предоставена дори в рамките на парламентарния контрол. 

Друг пример е държавната компания "Монтажи" ЕАД – дъщерна на мастодонта "Държавна консолидационна компания", на която е възложено да изразходва 500 млн. лв. за ремонт на язовири. Какво се случва с тези пари и проекти повече от 2 години след "спешното" им отпускане от правителството за "спешни ремонти" на стотици язовири, е изключително оскъдна. Не е известно да има ремонтиран язовир.

"Автомагистралирали" – как се изпълняват 7 пътни проекта за над 3,4 млрд. лв. с около 400 служители

Христо Проданов от БСП цитира доклад на Българската стопанска камара, че "ин хаус" процедурите и заобикалянето на публичните търгове са "корупционна схема, при която дори на реалните подизпълнители се заплаща минимално или не се заплаща въобще", резултатът е некачествено строителство и липса на прозрачост. 

"Ин хаус процедурите трябваше да са изключение, вие ги превърнахте в практика, която обезсмисля Закона за обществените поръчки. Въведохте държавен капитализъм, изкривихте пазарната структура, съсипахте конкуренцията. Обществото е лишено от контрол и отчетност", заяви от трибуната и депутатът Жельо Бойчев, на свой ред припомняйки, че всъщност отново частни фирми са изпълнителите на проектите, а не държавното дружество, само че за това няма публична информация, още по-малко обществен контрол.

На това Александър Иванов от ГЕРБ отвърна как твърденията на левицата не били нищо повече от спекулации. А не на депутатите било работа да ги коментират – имало "независимите държавни органи", които правят проверките как се спазва законът. Той обвини левицата, че сама си противоречи – защото в програмата си "Визия за България" искала повече намеса на държавата в икономиката, а сега пледирала за друго. Иванов "заподозря" БСП, че искала да се съсипе опцията за "ин хаус", защото така проектите щели да отидат в конкретни частни фирми, които отговаряли на изискването за 90% собствен капацитет при строителство. 

Това, което Иванов бе пропуснал да прочете е, че изискването за 90% капацитет би важало само за държавните предприятия, за които има пряко възлагане, за да се избегне практиката със "скритите" подизпълнители. Без директно възлагане търговете ще се случват по стандартния законов ред – открита обществена поръчка, ясни параметри, подаване на оферти от компании, оценка на тези оферти, публични договори. Отворените процедури позволяват ползването на подизпълнители – но по правила, по които те също следва да са публични – ако законът се спазва. 

Александър Ненков от ГЕРБ пък обвини БСП, че се опитва да "подкопае усилията на правителството за подобряване на инфраструктурата".

"Много ви е яд, че за 10 години България от изостанала държава започва да прилича на развита европейска държава. "Автомагистрали" какво правят – проекти, които са ключови за икономиката. 

И попита социалистите в опит да аргументира тезата си: "Когато има обществени поръчки няма корупция ли? Това ли искате да кажете?" Не се разбра как този мотив е в съзвучие с казаното от съпартиеца му, че "независими органи" проверяват как се спазват законите. 

В дискусията се намеси Явор Божанков от БСП: 

"Държавният ресурс се усвоява така, както е решил министър-председателят от колата. Работите като комунисти, но поне онези строяха качествено. Вие сте като комунисти, но от „AliExpress“, обобщи той.

Закономерно, практиката на "ин хаус" си остава в закона. 

Задължителни търгове за частните болници? Друг път

ГЕРБ и "Обединени патриоти" сгазиха и старо обещание на властта, което гласеше, че частните болници, които работят със Здравната каса и 50% от приходите им са от публичен ресурс, трябва отново да бъдат задължени да спазват Закона за обществените поръчки при снабдяването си с лекарства, медицински изделия, консумативи и пр. 

Скандалът по темата се развихри, когато бившият вече шеф на НЗОК д-р Дечо Дечев разкри, че части болници купуват лекарства на цени в пъти по-високи, в сравнение с тези, на които купуват лекарства държавните лечебни заведения. Казусът се появява, след като отново ГЕРБ преди години – през 2016 г.,  освобождава частните болници от задължението да провеждат публични търгове. 

На кои болници колко е плащала за едно и също онколекарство НЗОК

Покрай разкритията на д-р Дечев тогавашният здравен министър, сега министър на финансите Кирил Ананиев обеща, че законът ще се промени. Тоест – частните болници пак ще са длъжни да спазват Закона за общестнените поръчки. Министерският съвет дори съобщи през октомври, че законопроектът за промени е готов и в него въпросното обещание фигурира. 

В "пътешествието" на закона от одобрението му от Министерския съвет до внасянето му в деловодството на Народното събрание обаче въпросните текстове "изпадат". Защо и по чие предложение – следите се губят, както писа първи в. "Сега". 

Д-р Дечев доразказа как законно едно лекарство поскъпва 7 пъти без търг

От БСП бяха предложили в Закона за общестените поръчки, гласуван днес, именно това – частните болници отново да бъдат задължени да провеждат публични търгове. Но… ГЕРБ и "Обединени патриоти" решиха друго. Въпреки обещанията.