Говорѝ ми като Рейгън

"Рецесия е, когато съседът ви загуби работата си. Депресия е, когато вие загубите вашата. А възстановяване е, когато Джими Картър загуби неговата".

Годината е 1980 г. Мястото е телевизионно студио. Репликата е на Роналд Рейгън. И с нея той обяснява на "едноетажна Америка" икономическия план, разработен от съветника му Алън Грийнспан (по-късно шеф на Федералния резерв) за излизане от икономическата криза на 70-те при предшественика му демократ Джими Картър.

Рейгън печели убедително не само дебата, но и изборите.

Напук на предвижданията на многознайковците от Вашингтон, той бие Картър със смазващ резултат: 489 на 49 гласа в Избирателната колегия. Тогава Картър става първият управляващ президент след Хърбърт Хувър през 1932 г., който губи изборите.

Четири години по-късно Рейгън печели с още по-впечатляващ резултат срещу Уолтър Мондейл, бившия вицепрезидент при Картър: 525-13 в Избирателната колегия и 54,4 млн. на 37,6 млн. при пряко подадените гласове. Републиканецът печели във всички щати освен в родния за Мондейл Минесота и във федералния окръг Колумбия.

За успеха му има ред причини, на първо място сред тях е тачъристката политика на по-малко държавна намеса и по-ниски данъци, която слага началото на най-дългия непрекъснат икономически растеж в американската история през целите 80 години на миналия век, продължил и през 90-те. В края на втория си мандат Рейгън е свалил безработицата на 5,5%, създал е 18 милиона нови работни места и е забавил годишната инфлация до 4,4% от 12,5% при Картър.

Но Рейгън не е икономист. Нито юрист. Нито професионален политик. Нито бизнесмен. Той е дете на проблемно семейство от Илинойс, завършило колеж, но далече от престижните университети от Бръшляновата лига, второразряден киноактьр, отвратен от Холивуд и преминал като говорител на "Дженерал илектрик" преди да влезе в политиката.

През 30-те той гласува за демократа Франклин Делано Рузвелт и за неговия "Нов договор", вдигнал Америка на крака след Голямата депресия. Но по-късно по собствените му думи осъзнава, че "врагът не е Големият бизнес, а Голямото правителство" и прегръща Голямата стара партия.

Дори само в този израз личи талантът му да говори в one-liners – едноредови образни и запомнящи се фрази, които телевизията, машината на политиката, обича.

През мандатите на Рейгън интернет технологията е още в пелените си, а световната мрежа – бъдеще. Но веднага след него ѝ предстои стремително да достигне да главен конкурент на телевизията в политическата комуникация.

Рейгън няма класа, но има талант да общува. И всички – и привърженици, и критици му го признават. Той има рядката за елита дарба да бъде обикновен, да се държи естествено, да скъсява дистанцията с публиката, да я кара да се чувства у дома си, да се самоиронизира, да обяснява сложните неща просто. В това отношение историци го сравняват с Линкълн.

Репортер му поднася за автограф стара студийна снимка, на която изрбаният вече президент е с шимпанзето Бонзо. "Аз съм този с часовника", написва Рейгън.

Не крие недостатъците си, включително това, че не е от най-работливите. "Вярно, че никой не е умрял от много работа, но си мисля, струва ли си да поемаш такъв риск?"

Пак един негов one-liner пред Бранденбургската врата в Берлин отбелязва началото на края на Студената война: "Г-н Горбачов, съборете тази стена!"

Колкото пъти у нас изригне спорът около неродената алтернатива на статуквото, толкова пъти си спомням за Рейгън. Бях студент в първи курс журналистика, когато той стана президент. И ми е трудно да си спомня за български политик с неговия талант да общува.

Пишат и говорят дълго и сложно. Вижте ги във фейсбук. Винаги са мрачни и гневни. Или тържествени и високопарни. Или академични до неразбираемост. Никога не се усмихват. Не се шегуват. Със себе си? Отнюд.